Октоподите са толкова умни, защото споделят човешки гени за интелигентност
Октоподите са умни същества със комплицирана просветеност и в този момент учените са разкрили диря, която може отчасти да изясни забележителната просветеност на главоногите: техните гени имат генетична специфичност, която се следи и при хората, открива ново изследване.
Доказателствата, които учените откриха, се назовават “скачащи гени “ или транспозони и съставляват 45% от човешкия геном. Скачащите гени са къси последователности от ДНК със способността да копират и слагат или изрязват и слагат себе си на друго място в генома и са свързани с еволюцията на геномите в голям брой типове.
Генетичното секвениране неотдавна разкри, че два типа октоподи – Octopus vulgaris и Octopus bimaculoides – също имат геноми, които са цялостни с транспозони, съгласно изследването, оповестено на 18 май в списание BMC Biology.
Както при хората, по този начин и при октоподите, множеството транспозони са латентни, или са затворени заради разновидности, или са блокирани от репликация от клетъчна отбрана, оповестяват създателите на проучването. Но един тип транспозон при хората, прочут като Дълги разпръснати нуклеарни детайли или LINE, може към момента да е деен. Доказателствата от предходни изследвания демонстрират, че гените за скачане на LINE са строго контролирани от мозъка, само че към момента са значими за ученето и за образуването наизуст в хипокампуса.
Когато учените преглеждат по-отблизо скачащите гени на октопод, които могат свободно да копират и слагат към генома, те откриват транспозони от фамилията LINE. Този детайл е бил деен във отвесния лоб на октоподите – мозъчна секция при октоподите, която е сериозна за ученето и е функционално аналогична на човешкия хипокампус, изяснява Грациано Фиорито, съавтор на проучването и биолог в зоологическата станция на Антон Дорн (SZAD) в Неапол, Италия.
В новото изследване откривателите мерят транскрипцията на един транспозон на октопод към РНК и транслацията към протеин и откриват забележителна интензивност в области на мозъка, свързани с поведенческата гъвкавост – по какъв начин организмите трансформират държанието си в отговор на разнообразни тласъци. „ Бяхме доста щастливи, тъй като това е един тип доказателство “, споделя съавторът на проучването Джована Понте, откривател в отдела по биология и еволюция на морските организми на SZAD.
Въпреки че октоподите не са тясно свързани с животни с гръбнак, те въпреки всичко показват поведенческа и невронна гъвкавост, която е сходна на тази на гръбначните животни, прибавя Фиорито. „ Тези животни, сходно на бозайниците, имат способността да се приспособяват непрестанно и да вземат решение проблеми “ и това доказателство подсказва, че приликата може да произлиза от генетично равнище, споделя той.
Тези открития освен свързват скачащите гени с интелигентността на октопода, само че също по този начин допускат, че LINE транспозоните вършат освен това от просто скачане. По-скоро те имат някаква роля в когнитивната обработка, допускат създателите в изказване. Тъй като гените за скачане се споделят от хората и октоподите, те могат да бъдат положителни претенденти за бъдещи проучвания на интелигентността и по какъв начин тя се развива и варира сред индивидите в границите на един тип, съгласно изследването.
Въпреки това, защото октоподите са много надалеч от хората на дървото на живота, допустимо е дейните LINE транспозони в двете групи да са образец за конвергентна еволюция. Това значи, че техният принос към интелигентността е еволюирал настрана в двете линии, а не произлиза от общ предшественик, оповестяват учените.
