Обединеното кралство призна октоподите за разумни същества и това не трябва да ви изненадва
Октоподите са самостоятелен опит на еволюцията за основаване на рационален живот. Те са обществени, способни са да употребяват принадлежности и даже си играят. Британският парламент ги призна за рационални животни, което прави етичния въпрос за лова им по-сложен.
Ако въведете думата " октопод " в архивната търсачка на New York Times, ще откриете публикации в две категории. Едната предстоящо е гастрономична. Текстовете в нея галят сетивата с примамливите си заглавия и илюстрациите на хрупкави или сочни, идеално уравновесени произведения. Втората обаче носи известно безпокойствие, тъй като е изненадваща, а и тъй като слага нововъзбудения ви вкус под въпрос. Именно, рационално създание ли е октоподът?
Поне на пръв респект този въпрос едва ли ще сътвори особена алтернатива за религиозните месоядци, изключително феновете на морски блага. Той по-скоро би породил неспокойствие, хапливи нападки и реторични изявления в жанр " какво в този момент, шубраци ли да хапвам ". Тази реакция произлиза най-малко ненапълно от разбирането, че горният въпрос ни запраща по хлъзгавата, наклонена повърхност към вегетарианството по етични съображения. Би било подвеждащо да ви уверяваме, че дестинацията ни не е в смисловия район на това умозаключение.
Между въпроса и неговия отговор обаче се простира непозната територия. Ако щете, terra incognita, във водите на която се прокрадват пипала и присветват огромни жълти очи. Като на създание от друга планета. Но къде къде по-дружелюбно, в сравнение с очаквате.
Реклама Извънземно в чинията
" Октоподите, сепиите и калмарите са самостоятелен опит в еволюцията на огромни, сложни нервни системи, на биологичния инструментариум на разсъдъка ", написа Питър Джофри-Смит, австралийски професор по история и философия на науката, в своя публикация от 2013 г, която по-късно прераства и в книга. " Чрез разминаванията сред техните и нашите съзнания разкриваме различен тип рационално битие. По приликите ни съдим за преплитане на две другояче обособени еволюционни пътеки ", добавя той. С други думи, фотосите на октоподи, деликатно сценографирани на бели чинии за рецептите на NYT, евентуално са измежду най-автентичните фрагменти на извънземно, освен това сготвено, които ще видите през живота си.
Де факто ние обитаваме една планета с октоподите. Еволюционните ни пътища обаче са се разделили толкоз от дълго време, а и средата на живот, към която сме приспособени, е толкоз друга от тяхната, че умерено можем да ги преглеждаме като доста отдалечен родственик от Космоса. По догатки на учените става въпрос за дребни плоски червеи, обитавали международния океан преди жестоко 600 милиона години. Били едни от първите мобилни същества, с първи проблясъци на централизирана нервна система, посредством която се ориентирали. Техните наследници се разделили на две групи: тази на гръбначните същества, каквито сме и ние, и тази на безгръбначните, към които спадат октоподите.
Нашата еволюционна пътека последователно довела до птиците и бозайниците, типове с развити нервни системи, които по принцип попадат в разбирането ни за рационални или сходни до това същества. От другата страна се развили голям брой безгръбначни, множеството с много опростени нервни системи. Октоподите и най-близките им родственици мекотели вършат изключение.
Те разполагат с мозъчни системи, които са близки до тези на гръбначните, както в безспорна, по този начин и в релативна по отношение на цялостния им размер стойност. Най-изучаваният тип октопод да вземем за пример разполага с 500 милиона неврони. За съпоставяне, котките имат жестоко по 250 милиона, а кучетата - към 530. Доколкото броят неврони е мярка за просветеност, октоподът разполага с поведенчески, в това число прочувствен потенциал, непосредствен до този на нашия " най-хубав другар ". Това ви кара да се чудите какво би представлявало съжителството с домакински октопод?
Реклама
Изгодно, най-малко дотолкоз, доколкото получавате 9 домашни любимци на цената на един.
Базираният в Тайпей фотограф Wu Yung-sen от години прави фотоси в океанските дълбини. По време на гмуркане през 2020 той запечатва този кадър на транспарантна ларва на октопод. Интересен акцент в фотографията е мозъкът на животното, който изпъква в горната част на тялото му. Автор: Wu Yung-sen Пипала с темперамент
Нервната система на октопода има радикално друг дизайн от тази на вашето куче, а и от вашата. Мнозинството от невроните, с които множеството гръбначни разполагат, са събрани в централния мозък. Две трети от невроните на октопода обаче са разпръснати в 8-те му пипала. Следователно те са относително самостоятелни, написа Джофри-Смит. Дори има наблюдения, при които откъснатото пипало на октопода прави опити да продължи да ловува.
Същевременно опит на група израелски учени демонстрира, че октоподите са способни да управляват пипалата си централизирано при потребност. По-конкретно опитът демонстрира, че октоподите могат да се научат да употребяват зрението си, с цел да направляват с пипало комплициран лабиринт, от другата страна на който ги чака лакомство. По думите на Джофри-Смит това деяние евентуално изисква съгласуваност сред няколко контролни центрове, централният от които задава посоката на придвижване, до момента в който по-фините маневри се правят от пипалото.
За какво са им на октоподите тези комплицирани когнитивни машини?
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Енергетика 3 Политика 1 Икономика 2 Телекоми 3 Енергетика 1 Телекоми 2 Коментари и разбори 3 Енергетика Реклама
При бозайниците и птиците огромните мозъци спомагат за общуването с други себеподобни, което от своя страна прави оцеляването ни по-сигурно. Октоподите обаче постоянно водят уединен живот и се събират един с различен главно по време на размножителния интервал. Това води към мисълта, че тяхната просветеност е вследствие на различен постепенен фактор. Например потребността да ловуват, като в това време заобикалят заплахата сами да станат улов, изключително като се вземе поради, че за разлика от други безгрубначни те нямат черупка, която да ги пази.
Въпреки че нервната им система се разграничава от нашата, октоподите са способни на държание, което ни е много познато.
Да тупкаш топка с пипало
" Октоподите си играят като деца. Ето един образец от аквариума в Сиатъл. Група учени провеждали опит, при който пуснали празни пластмасови шишета от медикаменти в басейна на октоподите. Едно от животните взело плаващия предмет и го запратило в потока, създаван от филтъра за водата. Потокът върнал шишето назад към октопода. Той го хванал с пипало и го подхвърлил в същата посока. Това се повторило неколкократно. Включили се и други октоподи. Те тупкали топката в стената, както вършат и децата ", споделя писателката Шай Монтгомъри в изявление за подкаста The Ira Glass Show. Монтгомъри е създател на " Душата на октопода ", в която разказва персоналните си наблюдения над няколко от осмокраките животни.
В изявлението си Монтгомъри разказва склонността на октоподите да играят и с други предмети, които притеглят децата. " Обичат да играят с лего и даже да вземат решение елементарни пъзели ", споделя тя. Описва взаимоотношенията си с обособени октоподи като другарство. Това е ненапълно целесъобразно от опити, които сочат, че октоподите са способни да разпознават съответни хора, които постоянно поддържат връзка с тях.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Ако въведете думата " октопод " в архивната търсачка на New York Times, ще откриете публикации в две категории. Едната предстоящо е гастрономична. Текстовете в нея галят сетивата с примамливите си заглавия и илюстрациите на хрупкави или сочни, идеално уравновесени произведения. Втората обаче носи известно безпокойствие, тъй като е изненадваща, а и тъй като слага нововъзбудения ви вкус под въпрос. Именно, рационално създание ли е октоподът?
Поне на пръв респект този въпрос едва ли ще сътвори особена алтернатива за религиозните месоядци, изключително феновете на морски блага. Той по-скоро би породил неспокойствие, хапливи нападки и реторични изявления в жанр " какво в този момент, шубраци ли да хапвам ". Тази реакция произлиза най-малко ненапълно от разбирането, че горният въпрос ни запраща по хлъзгавата, наклонена повърхност към вегетарианството по етични съображения. Би било подвеждащо да ви уверяваме, че дестинацията ни не е в смисловия район на това умозаключение.
Между въпроса и неговия отговор обаче се простира непозната територия. Ако щете, terra incognita, във водите на която се прокрадват пипала и присветват огромни жълти очи. Като на създание от друга планета. Но къде къде по-дружелюбно, в сравнение с очаквате.
Реклама Извънземно в чинията
" Октоподите, сепиите и калмарите са самостоятелен опит в еволюцията на огромни, сложни нервни системи, на биологичния инструментариум на разсъдъка ", написа Питър Джофри-Смит, австралийски професор по история и философия на науката, в своя публикация от 2013 г, която по-късно прераства и в книга. " Чрез разминаванията сред техните и нашите съзнания разкриваме различен тип рационално битие. По приликите ни съдим за преплитане на две другояче обособени еволюционни пътеки ", добавя той. С други думи, фотосите на октоподи, деликатно сценографирани на бели чинии за рецептите на NYT, евентуално са измежду най-автентичните фрагменти на извънземно, освен това сготвено, които ще видите през живота си.
Де факто ние обитаваме една планета с октоподите. Еволюционните ни пътища обаче са се разделили толкоз от дълго време, а и средата на живот, към която сме приспособени, е толкоз друга от тяхната, че умерено можем да ги преглеждаме като доста отдалечен родственик от Космоса. По догатки на учените става въпрос за дребни плоски червеи, обитавали международния океан преди жестоко 600 милиона години. Били едни от първите мобилни същества, с първи проблясъци на централизирана нервна система, посредством която се ориентирали. Техните наследници се разделили на две групи: тази на гръбначните същества, каквито сме и ние, и тази на безгръбначните, към които спадат октоподите.
Нашата еволюционна пътека последователно довела до птиците и бозайниците, типове с развити нервни системи, които по принцип попадат в разбирането ни за рационални или сходни до това същества. От другата страна се развили голям брой безгръбначни, множеството с много опростени нервни системи. Октоподите и най-близките им родственици мекотели вършат изключение.
Те разполагат с мозъчни системи, които са близки до тези на гръбначните, както в безспорна, по този начин и в релативна по отношение на цялостния им размер стойност. Най-изучаваният тип октопод да вземем за пример разполага с 500 милиона неврони. За съпоставяне, котките имат жестоко по 250 милиона, а кучетата - към 530. Доколкото броят неврони е мярка за просветеност, октоподът разполага с поведенчески, в това число прочувствен потенциал, непосредствен до този на нашия " най-хубав другар ". Това ви кара да се чудите какво би представлявало съжителството с домакински октопод?
Реклама
Изгодно, най-малко дотолкоз, доколкото получавате 9 домашни любимци на цената на един.
Базираният в Тайпей фотограф Wu Yung-sen от години прави фотоси в океанските дълбини. По време на гмуркане през 2020 той запечатва този кадър на транспарантна ларва на октопод. Интересен акцент в фотографията е мозъкът на животното, който изпъква в горната част на тялото му. Автор: Wu Yung-sen Пипала с темперамент
Нервната система на октопода има радикално друг дизайн от тази на вашето куче, а и от вашата. Мнозинството от невроните, с които множеството гръбначни разполагат, са събрани в централния мозък. Две трети от невроните на октопода обаче са разпръснати в 8-те му пипала. Следователно те са относително самостоятелни, написа Джофри-Смит. Дори има наблюдения, при които откъснатото пипало на октопода прави опити да продължи да ловува.
Същевременно опит на група израелски учени демонстрира, че октоподите са способни да управляват пипалата си централизирано при потребност. По-конкретно опитът демонстрира, че октоподите могат да се научат да употребяват зрението си, с цел да направляват с пипало комплициран лабиринт, от другата страна на който ги чака лакомство. По думите на Джофри-Смит това деяние евентуално изисква съгласуваност сред няколко контролни центрове, централният от които задава посоката на придвижване, до момента в който по-фините маневри се правят от пипалото.
За какво са им на октоподите тези комплицирани когнитивни машини?
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Енергетика 3 Политика 1 Икономика 2 Телекоми 3 Енергетика 1 Телекоми 2 Коментари и разбори 3 Енергетика Реклама
При бозайниците и птиците огромните мозъци спомагат за общуването с други себеподобни, което от своя страна прави оцеляването ни по-сигурно. Октоподите обаче постоянно водят уединен живот и се събират един с различен главно по време на размножителния интервал. Това води към мисълта, че тяхната просветеност е вследствие на различен постепенен фактор. Например потребността да ловуват, като в това време заобикалят заплахата сами да станат улов, изключително като се вземе поради, че за разлика от други безгрубначни те нямат черупка, която да ги пази.
Въпреки че нервната им система се разграничава от нашата, октоподите са способни на държание, което ни е много познато.
Да тупкаш топка с пипало
" Октоподите си играят като деца. Ето един образец от аквариума в Сиатъл. Група учени провеждали опит, при който пуснали празни пластмасови шишета от медикаменти в басейна на октоподите. Едно от животните взело плаващия предмет и го запратило в потока, създаван от филтъра за водата. Потокът върнал шишето назад към октопода. Той го хванал с пипало и го подхвърлил в същата посока. Това се повторило неколкократно. Включили се и други октоподи. Те тупкали топката в стената, както вършат и децата ", споделя писателката Шай Монтгомъри в изявление за подкаста The Ira Glass Show. Монтгомъри е създател на " Душата на октопода ", в която разказва персоналните си наблюдения над няколко от осмокраките животни.
В изявлението си Монтгомъри разказва склонността на октоподите да играят и с други предмети, които притеглят децата. " Обичат да играят с лего и даже да вземат решение елементарни пъзели ", споделя тя. Описва взаимоотношенията си с обособени октоподи като другарство. Това е ненапълно целесъобразно от опити, които сочат, че октоподите са способни да разпознават съответни хора, които постоянно поддържат връзка с тях.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ