Неизпратеното писмо на Чърчил, което можеше да промени хода на историята
Това е писмо, което можеше да промени хода на европейската история. Но в случай че беше изпратено.
В началото на юни 1944 година голяма армада се събира на южния бряг на Англия със задачата да освободи Франция и макар опасенията за приключване на информация от френския лагер, английският министър-председател Уинстън Чърчил кани военачалник Шарл дьо Гол да лети до Лондон с персоналния си аероплан от Алжир.
При идването си във Англия Де Гол, водачът на свободните французи, е информиран за сеизмичните събития, които щели да се разиграят след часове – кацането на плажовете на Нормандия в Деня Д, което се състоя преди 80 години.
Но нещата не вървели по проект. Раздразненият Чърчил, ядосан в кабинета си на Даунинг стрийт, стартира да написа с писалката си върху хартия, единствено часове преди нашествието да стартира, с цел да напише писмо, което сигурно ще постави завършек на политическата кариера на Де Гол.
В писмото, намерено измежду документи, съхранявани в Националния списък в Кю преди честването на 80-ата годишнина във Франция идната седмица, той санкционира Де Гол, че не е желал да държи тирада преди кацането и че е блокирал изпращането на френски офицери за връзка, които да съпроводят съюзническите войски във Франция.
Генералът отстъпил, най-малко частично, и по двете точки, тъй че писмото от две страници в никакъв случай не беше изпратено. Но яростта на Чърчил по време на писането става ясна. Той осъжда " отвратителния темперамент на дейностите на Де Гол " и заплашва да " обясни на света, че личността на военачалник дьо Гол е единственото и главно затруднение сред великите демокрации на Запада и народа на Франция ".
" Генерал дьо Гол, доста скърбя, че отказахте да се присъедините към другите заинтригувани Обединени народи в предаванията, които би трябвало да бъдат изнесени в началните етапи на тази велика и в доста връзки неповторима борба ", написа Чърчил. " Опитвах доста интензивно в продължение на четири години да основа някаква рационална основа заприятелство с вас. Вашето деяние в този миг ме убеждава, че тази вяра е безрезултатна.
Чърчил продължава: " Ако нещо може да направи нещата по-ясни, това е вашият отвод да позволите на 120-те френски офицери за взаимозависимост, които са били толкоз деликатно подготвени, да отидат с англо-американските армии във Франция и вашата заповед към тях да изоставен силите за избавление. Какъвто и курс да подхващат, по никакъв метод не понижава отвратителния темперамент на вашите дейности и намирам за собствен дълг да ви кажа, че при първата комфортна опция, имайки поради военните интервенции, ще изясня на света, че личността на военачалник дьо Гол е единственото и главно затруднение сред великите демокрации на Запада и народа на Франция, на чието избавяне те идват, без значение от цената. "
Чърчил приключва писмото:
" Не мога да си показва никаква потребна цел да останете по-дълго и че самолетите ще бъдат на ваше разположение на следващия ден вечер, в случай че времето разрешава. "
Ако беше изпратено, това писмо сигурно щеше да означи определящ раздор с Френския комитет за национално избавление, управляван от Де Гол, който имаше аспирации да бъде краткотрайно държавно управление на освободена Франция.
Въпреки това, преди да бъде изпратено, френският водач се съгласил да изнесе тирада във франкофонската работа на Би Би Си, въпреки и по-късно денем, в сравнение с се надявали съдружниците. Той също по този начин разрешил на 20 от първичните 120 френски офицери за връзка да се причислят към съюзническите сили, до момента в който те щурмували плажовете на Нормандия. В горната част на черновата на писмото на Чърчил, с основни букви и със наследник молив, е маркирано " ДА НЕ съдебна експертиза ИЗПРАЩА ".
Епизодът предлага красноречиво прозрение в бурните връзки сред съдружниците, изключително американците и французите. Спорът в навечерието на денят Д бил провокиран от конфликт по-рано денем, не с Чърчил, а сред Де Гол и висшия главнокомандващ на съюзническите експедиционни сили военачалник Дуайт Айзенхауер.
Де Гол изискал пренаписване на личното предложение на Айзенхауер за деня на Д, откакто го видял за първи път на 5 юни. Той желал Айзенхауер да каже, че френските управляващи ще възстановят гражданското ръководство, осигурявайки роля на това, което Де Гол счита за свое краткотрайно държавно управление, до момента в който американският военачалник възнамерява да се ангажира с нови избори, когато Франция бъде освободена.
Искането на Де Гол било както недопустимо за съдружниците, по този начин и пристигнало прекомерно късно. Листовките от предаването на Айзенхауер, които трябвало да бъдат публикувани из Нормандия, към този момент били отпечатани. Обратно в Белия дом, президентът на Съединени американски щати Франклин Рузвелт бил безапелационен, че Де Гол не би трябвало да се третира като президент на Франция, до момента в който французите не отидат до урните.
Тази стихия отминала, само че връзките останали сложни по време на войната. Преди абсурда Чърчил се съгласил, че Де Гол може да посети Нормандия скоро след нашествията на амфибиите. В писмо до военачалник Бърнард Монтгомъри, пълководец на всички съюзнически сухопътни сили по време на интервенция " Овърлорд ", Чърчил написа извинително на 13 юни: " Трябва да ви наложа посещаване на военачалник дьо Гол на следващия ден ".
В записка до външния министър по това време, Антъни Идън, Чърчил отбелязва още: " Не забравяйте, че няма капка благотворителност в този човек, който желае единствено да се показва за избавител на Франция в тази интервенция без нито един френски боец зад тила му. Вие знаете аргументите, заради които го доведохме тук и че те се появиха от чисто рицарство към неговата нещастна страна, с цел да им опишат за борбата, преди да е започнала; и че той смяташе, че сме го докарали тук единствено с цел да го накараме да направи предаване в поддръжка на това. "
През септември 1944 година Де Гол се завръща в Париж и е приет от съдружниците за президент на краткотрайното френско държавно управление. Впоследствие той е определен за президент през 1946 година, само че подава оставка две години по-късно, потвърждавайки, че му липсва задоволително власт в ръководството. Той се завръща едвам през 1958 година, с цел да оглави ново изключително държавно управление, откакто протест в Алжир докара до тежка политическа рецесия. Де Гол, който умря през 1970 година, поддържа тежките си връзки с Англия до края на кариерата си, налагайки несъгласие на молбите на Обединеното кралство за присъединение към Европейската икономическа общественост, предшественика на Европейски Съюз, както през 1963 година, по този начин и през 1967 година
Очаква се към милион души да участват на честването на Деня Д във Франция в сряда и четвъртък, в това число президентът на Съединени американски щати Джо Байдън и президентът на Украйна Володимир Зеленски.
В началото на юни 1944 година голяма армада се събира на южния бряг на Англия със задачата да освободи Франция и макар опасенията за приключване на информация от френския лагер, английският министър-председател Уинстън Чърчил кани военачалник Шарл дьо Гол да лети до Лондон с персоналния си аероплан от Алжир.
При идването си във Англия Де Гол, водачът на свободните французи, е информиран за сеизмичните събития, които щели да се разиграят след часове – кацането на плажовете на Нормандия в Деня Д, което се състоя преди 80 години.
Но нещата не вървели по проект. Раздразненият Чърчил, ядосан в кабинета си на Даунинг стрийт, стартира да написа с писалката си върху хартия, единствено часове преди нашествието да стартира, с цел да напише писмо, което сигурно ще постави завършек на политическата кариера на Де Гол.
В писмото, намерено измежду документи, съхранявани в Националния списък в Кю преди честването на 80-ата годишнина във Франция идната седмица, той санкционира Де Гол, че не е желал да държи тирада преди кацането и че е блокирал изпращането на френски офицери за връзка, които да съпроводят съюзническите войски във Франция.
Генералът отстъпил, най-малко частично, и по двете точки, тъй че писмото от две страници в никакъв случай не беше изпратено. Но яростта на Чърчил по време на писането става ясна. Той осъжда " отвратителния темперамент на дейностите на Де Гол " и заплашва да " обясни на света, че личността на военачалник дьо Гол е единственото и главно затруднение сред великите демокрации на Запада и народа на Франция ".
" Генерал дьо Гол, доста скърбя, че отказахте да се присъедините към другите заинтригувани Обединени народи в предаванията, които би трябвало да бъдат изнесени в началните етапи на тази велика и в доста връзки неповторима борба ", написа Чърчил. " Опитвах доста интензивно в продължение на четири години да основа някаква рационална основа заприятелство с вас. Вашето деяние в този миг ме убеждава, че тази вяра е безрезултатна.
Чърчил продължава: " Ако нещо може да направи нещата по-ясни, това е вашият отвод да позволите на 120-те френски офицери за взаимозависимост, които са били толкоз деликатно подготвени, да отидат с англо-американските армии във Франция и вашата заповед към тях да изоставен силите за избавление. Какъвто и курс да подхващат, по никакъв метод не понижава отвратителния темперамент на вашите дейности и намирам за собствен дълг да ви кажа, че при първата комфортна опция, имайки поради военните интервенции, ще изясня на света, че личността на военачалник дьо Гол е единственото и главно затруднение сред великите демокрации на Запада и народа на Франция, на чието избавяне те идват, без значение от цената. "
Чърчил приключва писмото:
" Не мога да си показва никаква потребна цел да останете по-дълго и че самолетите ще бъдат на ваше разположение на следващия ден вечер, в случай че времето разрешава. "
Ако беше изпратено, това писмо сигурно щеше да означи определящ раздор с Френския комитет за национално избавление, управляван от Де Гол, който имаше аспирации да бъде краткотрайно държавно управление на освободена Франция.
Въпреки това, преди да бъде изпратено, френският водач се съгласил да изнесе тирада във франкофонската работа на Би Би Си, въпреки и по-късно денем, в сравнение с се надявали съдружниците. Той също по този начин разрешил на 20 от първичните 120 френски офицери за връзка да се причислят към съюзническите сили, до момента в който те щурмували плажовете на Нормандия. В горната част на черновата на писмото на Чърчил, с основни букви и със наследник молив, е маркирано " ДА НЕ съдебна експертиза ИЗПРАЩА ".
Епизодът предлага красноречиво прозрение в бурните връзки сред съдружниците, изключително американците и французите. Спорът в навечерието на денят Д бил провокиран от конфликт по-рано денем, не с Чърчил, а сред Де Гол и висшия главнокомандващ на съюзническите експедиционни сили военачалник Дуайт Айзенхауер.
Де Гол изискал пренаписване на личното предложение на Айзенхауер за деня на Д, откакто го видял за първи път на 5 юни. Той желал Айзенхауер да каже, че френските управляващи ще възстановят гражданското ръководство, осигурявайки роля на това, което Де Гол счита за свое краткотрайно държавно управление, до момента в който американският военачалник възнамерява да се ангажира с нови избори, когато Франция бъде освободена.
Искането на Де Гол било както недопустимо за съдружниците, по този начин и пристигнало прекомерно късно. Листовките от предаването на Айзенхауер, които трябвало да бъдат публикувани из Нормандия, към този момент били отпечатани. Обратно в Белия дом, президентът на Съединени американски щати Франклин Рузвелт бил безапелационен, че Де Гол не би трябвало да се третира като президент на Франция, до момента в който французите не отидат до урните.
Тази стихия отминала, само че връзките останали сложни по време на войната. Преди абсурда Чърчил се съгласил, че Де Гол може да посети Нормандия скоро след нашествията на амфибиите. В писмо до военачалник Бърнард Монтгомъри, пълководец на всички съюзнически сухопътни сили по време на интервенция " Овърлорд ", Чърчил написа извинително на 13 юни: " Трябва да ви наложа посещаване на военачалник дьо Гол на следващия ден ".
В записка до външния министър по това време, Антъни Идън, Чърчил отбелязва още: " Не забравяйте, че няма капка благотворителност в този човек, който желае единствено да се показва за избавител на Франция в тази интервенция без нито един френски боец зад тила му. Вие знаете аргументите, заради които го доведохме тук и че те се появиха от чисто рицарство към неговата нещастна страна, с цел да им опишат за борбата, преди да е започнала; и че той смяташе, че сме го докарали тук единствено с цел да го накараме да направи предаване в поддръжка на това. "
През септември 1944 година Де Гол се завръща в Париж и е приет от съдружниците за президент на краткотрайното френско държавно управление. Впоследствие той е определен за президент през 1946 година, само че подава оставка две години по-късно, потвърждавайки, че му липсва задоволително власт в ръководството. Той се завръща едвам през 1958 година, с цел да оглави ново изключително държавно управление, откакто протест в Алжир докара до тежка политическа рецесия. Де Гол, който умря през 1970 година, поддържа тежките си връзки с Англия до края на кариерата си, налагайки несъгласие на молбите на Обединеното кралство за присъединение към Европейската икономическа общественост, предшественика на Европейски Съюз, както през 1963 година, по този начин и през 1967 година
Очаква се към милион души да участват на честването на Деня Д във Франция в сряда и четвъртък, в това число президентът на Съединени американски щати Джо Байдън и президентът на Украйна Володимир Зеленски.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ