ХЕМИНГУЕЙ ~ Писателят като артист
Октомври, 1954-та. Ърнест Хемингуей е почетен с Нобелова премия за литература. Писателят е в неспособност да участва на тържествената гала по награждаване в City Hall, Стокхолм. Той към момента се възвръща от претърпените две произшествия, по тази причина поверява написаната от него тирада на тогавашния американски дипломат в Швеция Джон Кабот.
На 10 декември 1954 година, в кметството на Стокхолм проехтява речта на Хемингуей, която по-късно той записва със личния си глас.
Писателят като актьор
Тъй като нямам декламаторски умения, нито пък сладкодумство или умения по изразителност, желая да благодаря на ръководещите щедростта на Алфред Нобел за тази премия.
Няма публицист, който, познавайки великите писатели, които не са получавали тази премия, да може да я одобри с възприятие, друго от примирение. Не е належащо да се изброяват всички тези писатели. Всеки може да направи собствен личен лист съгласно неговите познания и чувства.
Невъзможно е да упорствам посланика на страната ми да чете тирада, в която като публицист споделям всички съкровени неща в сърцето си. Възможно е те да не бъдат разпознати незабавно всред всичко, което човек написа, и таман в това от време на време се крие щастието. Но те в последна сметка са много ясни. От тях и от степента, в която писателят владее алхимията, зависи дали ще оцелее, или ще бъде пропуснат.
Писането, в най-хубавия си вид, значи уединен живот. Писателските организации успокояват самотата на писателя, само че се колебая, че усъвършенстват писането му. За да пораства в публичен аспект, създателят отхвърля самотата си и постоянно от това работата му единствено се утежнява. Защото той би трябвало да прави работата си самичък и в случай че е задоволително добър публицист, би трябвало да се изправя против вечността, или неналичието на такава, всеки ден.
За същинския публицист всяка книга би трябвало да бъде едно ново начало, един нов опит да реализира нещо оттатък вероятното. Авторът постоянно би трябвало да пробва нещо, което в никакъв случай преди не е било правено или което другите са опитвали, само че несполучливо. Само тогава, от време на време, с доста шанс, има късмет да успее.
Колко елементарно би било писането на литература, в случай че бе належащо единствено да се написа по различен метод за това, което към този момент е добре написано! Да, тъй като преди нас са съществували такива велики писатели, че днешните създатели се водят надалеч оттатък предишното, докъдето могат да стигнат и където никой не може да им помогне.
Говорих прекомерно дълго като за пишещ човек. Един публицист би трябвало да напише това, което има да каже, а не да го приказва.
Отново ви благодаря!
***
Listen to an Audio Recording of Ernest Hemingway's Banquet Speech
Източник ~
Снимка ~ Посланикът на Швеция в Куба Per Gunnar Vilhelm Aurell, връчва Нобеловата премия на Хемингуей в дома му, Finca Vigia, San Francisco de Paula ~ jfklibrary.org
