Една трета от българите са склонни да дадат подкуп
Около една трета от българите споделят, че биха дали рушвет. Близо 50 % пък са подготвени да нарушат законите, опитващи се да противодействат на сивата стопанска система.
Това демонстрират резултати от изследване, показано през днешния ден от Института за проучване на обществата и знанието към Българска академия на науките. Изследването е направено през последните три години и носи името " Икономиката в сянка - осъзнавано и добре замаскирано нарушение на законодателството и обществените правила ".
Експертите към Българска академия на науките разясняват, че българинът няма сериозно отношение към сивата стопанска система, следи се даже приемливост към сенчестите практити.
Едва към 50% от интервюираните 1000 души над 15-годишна възраст споделят податливост към вземане предвид със обществените правила. Останалите клонят по-скоро към държание, включващо детайли на несъобразяване или непосредствено неспазване на обособени закони.
65% от участвалите в проучването смятат, че сивата стопанска система е най-бързият метод да се изкарат повече пари. Едва 36 % дефинират явлението като " тежко морално закононарушение ".
Тези отговори могат ненапълно да се обяснят друго разбиране в обществото - че законите ни не са добре написани и не са изцяло използвани за действителния живот. На това мнение са към 70 % от интервюираните.
Близо 40 на 100 от българите са съгласни да работят без контракт, а над 30 % одобряват да им се заплаща на ръка и да бъдат обезпечавани на по-ниска сума.
При стопанската система в сянка се правят кардинално позволени от закона стопански действия, само че тя не би трябвало да се бърка с черната стопанска система, при която има действия, преследвани от закона. При сенчестата стопанска система се позволяват нарушавания на фискалното, на финансовото и най-много на трудовото и на социално-осигурителното законодателство, изясни проф. Емилия Ченгелова при представянето на изследването.
По думите й проучването е открило, че колкото по-висока е просветителната степен на българите, толкоз в по-голяма степен те се склонни да съблюдават законодателството.
Друг извод на учените е, че българите са повече материалисти, в сравнение с идеалисти. 81% от интервюираните избират да преследват персонални материални изгоди, а не се интересуват от идеални и висши цели.
Това демонстрират резултати от изследване, показано през днешния ден от Института за проучване на обществата и знанието към Българска академия на науките. Изследването е направено през последните три години и носи името " Икономиката в сянка - осъзнавано и добре замаскирано нарушение на законодателството и обществените правила ".
Експертите към Българска академия на науките разясняват, че българинът няма сериозно отношение към сивата стопанска система, следи се даже приемливост към сенчестите практити.
Едва към 50% от интервюираните 1000 души над 15-годишна възраст споделят податливост към вземане предвид със обществените правила. Останалите клонят по-скоро към държание, включващо детайли на несъобразяване или непосредствено неспазване на обособени закони.
65% от участвалите в проучването смятат, че сивата стопанска система е най-бързият метод да се изкарат повече пари. Едва 36 % дефинират явлението като " тежко морално закононарушение ".
Тези отговори могат ненапълно да се обяснят друго разбиране в обществото - че законите ни не са добре написани и не са изцяло използвани за действителния живот. На това мнение са към 70 % от интервюираните.
Близо 40 на 100 от българите са съгласни да работят без контракт, а над 30 % одобряват да им се заплаща на ръка и да бъдат обезпечавани на по-ниска сума.
При стопанската система в сянка се правят кардинално позволени от закона стопански действия, само че тя не би трябвало да се бърка с черната стопанска система, при която има действия, преследвани от закона. При сенчестата стопанска система се позволяват нарушавания на фискалното, на финансовото и най-много на трудовото и на социално-осигурителното законодателство, изясни проф. Емилия Ченгелова при представянето на изследването.
По думите й проучването е открило, че колкото по-висока е просветителната степен на българите, толкоз в по-голяма степен те се склонни да съблюдават законодателството.
Друг извод на учените е, че българите са повече материалисти, в сравнение с идеалисти. 81% от интервюираните избират да преследват персонални материални изгоди, а не се интересуват от идеални и висши цели.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ