Германците подкрепят енергийния преход, но посоката му е неясна
Около 93 % от германците са на мнение, че ролята на възобновимата сила е значима за страната им, макар че цената на електрическата енергия внезапно се е покачила през последните години.
Данните бяха показани от немската журналистическа организация " Клийн енерджи уайър " (Clean Energy Wire - CLEW) на медийно образование, проведено от консултантската група " Аделфи " (Adelphi) и финансирано от немското министерство на околната среда, опазването на природата и сигурността на нуклеарните реактори.
Германците заплащат 29.2 цента за киловатчас електрическа енергия през 2017 година по отношение на 20.6 цента за киловатчас през 2007 година. Над 46 % от хората в страната имат конфигурирани източници на възобновима сила, като 25 % от тях са притежатели, а 9 % вземат участие в сдружения на локално равнище, с цел да покриват енергийните разноски на семействата си със " зелена " сила.
Делът на възобновимите енергийни източници в брутното ползване на сила в Германия е 32.3 % за предходната година, като през 1991 година той е бил едвам 3.2 %. Соларните панели и ветрогенераторите са в селата и дребните градове, тъй че хората сами се убеждават в директния резултат на " енергийната гражданска война ", наричана с термина " Енергивенде " (Energiewende). Тя даже може да донесе доходи на един или група от частни вложители, които имат оборудванията.
© Ina Fassbender, Reuters
Експертите обаче са единомислещи, че Германия няма да реализира задачите си и да понижи излъчванията си от парникови газове с 40 % до 2020 година. Страната си сложи за задача ограничение на нездравословните излъчвания с до 95 % доникъде на века, само че към 2015 година съумя да реализира 27.2 %. През последните години, макар взетите ограничения в разнообразни браншове на стопанската система, се следи повишаване на равнищата на излъчванията. Това, по думите на журналиста Бернхард Пьотер от в. " Тац " ( " Тагесцайтунг " - бел. ред.), е " парадоксът на " Енергивенде ".
" Годишно за енергийния преход страната ни харчи над 20 милиарда евро. Нивата на нездравословните излъчвания в транспортния бранш обаче са същите като през 1990 година. При строителството също няма огромна смяна. Разликата главно е при производството на електрическа сила ", сподели той.
Преди парламентарните избори в Германия на 24 септември не престават полемиките по въпроси като понижаване на потреблението на лигнитни въглища за произвеждане на електрическа енергия, възходящата социална опозиция против парковете с ветрогенератори, възможната възбрана на коли с вътрешно горене.
Германия направи поврат в енергийната си политика, обявявайки отвод от атомните централи през 2011 година, след нуклеарната покруса във Фукушима. Осем реактора бяха изключени неотложно, а останалите би трябвало да преустановят активност до 2022 година.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборите в Германия (116)
Данните бяха показани от немската журналистическа организация " Клийн енерджи уайър " (Clean Energy Wire - CLEW) на медийно образование, проведено от консултантската група " Аделфи " (Adelphi) и финансирано от немското министерство на околната среда, опазването на природата и сигурността на нуклеарните реактори.
Германците заплащат 29.2 цента за киловатчас електрическа енергия през 2017 година по отношение на 20.6 цента за киловатчас през 2007 година. Над 46 % от хората в страната имат конфигурирани източници на възобновима сила, като 25 % от тях са притежатели, а 9 % вземат участие в сдружения на локално равнище, с цел да покриват енергийните разноски на семействата си със " зелена " сила.
Делът на възобновимите енергийни източници в брутното ползване на сила в Германия е 32.3 % за предходната година, като през 1991 година той е бил едвам 3.2 %. Соларните панели и ветрогенераторите са в селата и дребните градове, тъй че хората сами се убеждават в директния резултат на " енергийната гражданска война ", наричана с термина " Енергивенде " (Energiewende). Тя даже може да донесе доходи на един или група от частни вложители, които имат оборудванията.
© Ina Fassbender, Reuters
Експертите обаче са единомислещи, че Германия няма да реализира задачите си и да понижи излъчванията си от парникови газове с 40 % до 2020 година. Страната си сложи за задача ограничение на нездравословните излъчвания с до 95 % доникъде на века, само че към 2015 година съумя да реализира 27.2 %. През последните години, макар взетите ограничения в разнообразни браншове на стопанската система, се следи повишаване на равнищата на излъчванията. Това, по думите на журналиста Бернхард Пьотер от в. " Тац " ( " Тагесцайтунг " - бел. ред.), е " парадоксът на " Енергивенде ".
" Годишно за енергийния преход страната ни харчи над 20 милиарда евро. Нивата на нездравословните излъчвания в транспортния бранш обаче са същите като през 1990 година. При строителството също няма огромна смяна. Разликата главно е при производството на електрическа сила ", сподели той.
Преди парламентарните избори в Германия на 24 септември не престават полемиките по въпроси като понижаване на потреблението на лигнитни въглища за произвеждане на електрическа енергия, възходящата социална опозиция против парковете с ветрогенератори, възможната възбрана на коли с вътрешно горене.
Германия направи поврат в енергийната си политика, обявявайки отвод от атомните централи през 2011 година, след нуклеарната покруса във Фукушима. Осем реактора бяха изключени неотложно, а останалите би трябвало да преустановят активност до 2022 година.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборите в Германия (116)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ