Около 37 000 българи са завършили или посещават в момента

Около 37 000 българи са приключили или посещават сега курсове за професионална подготовка и преквалификация в центровете на Националната организация за професионално обучение и образование.
Около 1/3 от посещаващите центровете за професионално образование желаят да стартират личен бизнес , споделя Люба Кръстева, основен специалист в Националната организация за професионално обучение и образование.

Мотивацията на хората в дейна възраст да се преквалифицират в допълнение, с цел да запазят работното си място, не е задоволителна , регистрират специалистите.

" Ако не се преквалифицираме, има риск да изпаднем надалеч обратно , в групата на трайно безработните ", предизвестява Цветан Спасов, началник на Оперативна програма " Развитие на човешките запаси " в Министерството на труда и обществената политика.

Заделен е голям запас за образование в цифрови умения , с цел да се навакса закъснение, което води до лек растеж на безработицата, акцентира той и дава образец - една  група от 150 000 души с ниска подготовка мъчно си намират работа  и имат дълга история на регистрация в бюрата по труда.

istock
Националната акция " Време за ъпдейт " през лятото е посочила, че технологиите към този момент са навлезли в индустриалните ни предприятия. 

Дървопреработващите предприятия към този момент не търсят дърводелци, а програмисти . Във фабриките за захарни произведения пък единствено допреди 4-5 години е било належащо да работят 16 души на 2 смени, с цел да прегънат към 2 000 кутии за бонбони, в този момент една жена за 8 часа сгъва 24 000 кутии.

Вече не сме в годините на класическите специалности, които работим цялостен живот , показва още Цветан Спасов. По думите му до момента в който българинът не разбере, че би трябвало да е еластичен, каквото и да направи администрацията, мъчно може да промени статистиката, която не е позитивна в сегашния миг.

Нещата не са чак толкоз черни , колкото наподобяват съгласно статистиката.  Центровете за професионално образование към този момент са много известни  както измежду работодателите, по този начин и измежду Неправителствени организации, счита Антоанета Кацарова, шеф на " Професионално образование " в Българската стопанска камара. Според нея пред българските служащи и чиновници има задоволително благоприятни условия за насърчаване на уменията.

Кацарова е безапелационна, че  с навлизането на роботизация в производството ще намалее непривлекателният труд , а преквалифицирайки се, хората ще запазят опцията си да работят, обслужвайки машини от ново потомство.

" Това, което ще се промени, е  хората да станат по-висококвалифицирани, а не безработни . Тези роботи се основават от хора, хора ги обслужват, хора управляват тези процеси. "

istock
" Трябва  да се преодолее една психическа преграда в цялото население  – става известно, че колкото е по-квалифициран човек, толкоз повече се квалифицира. Тези, които не са квалифицирани, нямат предпочитание. В по-възрастното потомство битува визията – аз съм учил, приключил съм, това ще си работя цялостен живот.  Оттам идва ненапълно и съпротивата да се надгражда подготовка, да се добива нова.  При по-младото потомство този метод е мощно изменен ", акцентира Кацарова.

Хората, изключително тези с по-ниско обучение, в селата, по-възрастните все още  не имат вяра, че образованието и образованието ги вършат по-конкурентноспособни  на пазара на труда, разяснява Зорница Славова от Института за пазарна стопанска система.

По националния проект за деяние по заетостта е  планувано образование в цифрови умения на половин милион души - най-мащабното образование в историята , отбелязва тя.

Все още има голям дефицит на подобаващи фрагменти. Това е главен фактор за работодателите да не уголемяват активността си. Те би трябвало да ги обучат, тоест  образованието не дава нужните умения, с цел да може човек непосредствено да бъде нает , добавя Славова.

" Работодателят би трябвало да го дообразова и образова. "