Около 21 милиона войници са ранени през Първата световна война

Около 21 милиона бойци са ранени през Първата международна война – поразително количество по това време. Напредъкът във военните технологии като артилерийските оръдия обезобразяват младите бойци по способи, които историята в никакъв случай не виждала до момента. Тези мъже постоянно са принуждавани да носят гротескни белези до края на живота си. Скулпторът Анна Колман Лад обаче употребява художествените си гении, с цел да се опита да интегрира ранените ветерани в обществото.

Лад е родена Анна Колман Уотс в Брайн Маур, Пенсилвания, през 1878 година и получава ранното си художествено обучение в Париж и Рим. През 1905 година тя се реалокира в Бостън и основава свое студио. По времето на Първата международна война тя получава възторженостти за скулптурната си работа, която се концентрира върху портретни бюстове и фонтани.

Освен скулптурите си, тя също е създател на два романа, „ Hieronymus Rides “ през 1912 година и „ The Candid Adventurer “ през 1913 година По време на войната брачният партньор й, доктор Мейнард Лад, става шеф на Детското бюро на Американския червен кръст в Тул. Така през 1917 година двойката се реалокира във Франция.

Лад е изумена от ужасите на бойното поле и способността му да изродява човешката плът. Въпреки че здравната технология е задоволително напреднала, с цел да избави мъжете от рани, които биха били смъртоносни десетилетия по-рано, козметичната хирургия за премахване на трайни белези е напълно нова. Според списанието за Design History „ изискванията на Първата международна война позорно довеждат до повече оживели с пострадвания на лицето, в сравнение с предходни спорове “. Това е по този начин, тъй като в този момент към този момент окопите се срещат с адския огън на артилерията.

И резултатите са ужасяващи. Жертвите с пострадвания по лицето имат невероятни огромни проблеми при завръщането си в обществото след борба.

Скулпура от Франсис Дервент Ууд

Тези ветерани непрекъснато се тревожат, че раните им ще провокират потрес и смут у минувачите. Но Лад е изпълнена със съчувствие към тях. Тя също е и мощно въодушевена от творчеството на Франсис Дервент Ууд. Ууд е ваятел, който се е причислява към Медицинския корпус на Кралската войска и основава отдел „ Маски за обезобразените “ – прочут още като работилница за тенекиени носове – в Трета лондонска обща болница.

Работилницата за тенекиени носове доставя съществени маски за обезобразените. Лад взема решение да употребява личните си артистични гении по същия метод, надявайки се да се оправи още по-добре. След консултация с Ууд, Лад съумява да отвори лично студио за маски в Париж. То е управлявано от Американския червен кръст и отваря в края на 1917г.

За да употребява услугите на Лад, човек се нуждае от целесъобразно писмо от Червения кръст. По време на едногодишнта работа на Лад в студиото, тя и екипът й работят неуморно, с цел да основат колкото се може повече маски. Крайните оценки варират сред 97 и 185 броя общо.

Твърди се, че Лад се пробва да направи процеса допустимо най-удобен за ранените. Нейният личен състав ги води в комфортна стая и в никакъв случай не приказва за техните рани. След това Лад нанася мазилка върху лицето на пациента, която по-късно изсъхне и става втвърдена отливка. От тези отливки тя създава маските, употребявайки гутаперча – вещество, сходно на каучук. Детайлите по маската са най-предизвикателната и артистична част от работата й. Лад имаше задачата да се увери, че маската дава отговор на чертите на пациента и подхожда на тона на кожата му. Често се употребява и същинска човешка коса за вежди, мигли и мустаци, в случай че е належащо.

Целта на Лад е да направи маските допустимо най-естествени. В реалност това дава смесени резултати, защото материалите в никакъв случай не се преливат безпроблемно с лицето на индивида и постоянно той би трябвало да носи очила, с цел да държи маската на място – изключително като се има поради, че тя може да тежи сред 100 и 250 грама.

Американските медицински служби означават преимуществата на маските: „ Методът има необятно поле за приложение, с цел да направи съществуването на тези нещастни хора по-поносимото и е заслужен за прилагане в нашата лична войска. “