15% от българите са имали трудности с достъпа до медицинска помощ по време на извънредното положение
Около 15% от българите са имали проблем с достъпа до здравна помощ в изключителното състояние поради ковид, а 28% - с обезпечаването на медикаменти и консумативи. Това токазва социологическо проучване, извършено след рухването на изключителното състояние от организация „ Галъп интернешънъл “ взаимно със профилирания уебсайт. Проучването е част от самодейността „ Индекс на лечебните заведения “, чиято цел е да увеличи прозрачността в работата на лечебните заведения при някои социалнозначими болести.
Според проучването, медицинските услуги са отлагани или са отпаднали по персонална преценка на пациента, или на лекуващия доктор.
Сред заложените в проучването въпроси са " Имахте или нямахте до момента някакви усложнения поради обстановката с ковид... " с изброяване на благоприятни условия по връзки на здравна грижа или медикаменти и консумативи. Общо 77% са хората, които свидетелстват, че не са имали усложнения (или не са имали повод) да търсят здравна помощ по време на пандемията, а 8% се затрудняват да дефинират дали в действителност са имали проблеми. Това значи, че най-малко 15% от пълнолетните българи – или над 800 хиляди души – са имали някакво усложнение с достъпа до здравна грижа.
Най-много спънки е имало в достъпа до персонални лекари и експерти. Най-често хората са срещнали трудсности в достъпа до извънболнична помощ. Това е обяснимо, защото този бранш поема главния поток от пациенти, а напорът към лечебните заведения е по-малък.
Респондентите са имали опция да дават повече от един отговор. 7% на база всички запитани, или условно над 350 хиляди пълнолетни българи, споделят, че са имали проблеми с визитата при лекар-специалист. 6% или над 300 хиляди души, споделят, че е имало усложнения във връзка с достъпа им до персоналния доктор. 4% или над 200 хиляди души са срещнали спънки във връзка с визитите си при ортодонт.
1% от интервюираните, или условно над 50 хиляди души, споделят, че са имали проблем по отношение на лекуване в болница, реализирането на интервенция и така нататък Това значи, че проблеми с лекуването в болница евентуално са имали към 15% от пациентите, които са имали потребност от хоспитализация сред средата на март и средата на май (изчислението е на база 40 000 кревати за интензивно лекуване в страната, близо 66% приложимост и междинен престой от към 5 дни).
Почти никой от интервюираните не свидетелства за проблеми при нужда от незабавна помощ. Вероятно, тук значение е оказал точно неотложният темперамент на този вид помощ.
В най-голяма степен за проблеми споделят най-възрастните респонденти – това е закономерно, като се има поради, че те са имали в по-голяма степен съответна нужда от медицински услуги и профилактика. Интерес съставлява и фактът, че жителите на Столицата споделят за спънки в доста по-голяма степен на фона на страната. Това очевидно се дължи на по-високата обида на София в тази обстановка и ограничения. Близо една трета от столичаните заявяват някакви забавяния или проблеми.
Сред респондентите, които оповестяват за спънки при здравна помощ, почти сходни наподобяват дяловете на тези, които по-скоро сами са отлагали или отменяли визити и на тези, на които най-много им е отказвано или отсрочено да бъдат прегледани или лекувани – надлежно 50% и 44%. 6% не могат да дефинират кое е по-вярно.
Общо 68% споделят, че не са имали усложнения поради ковид при набиране на лекарства и консумативи. 4% те могат да дефинират. Това значи, че най-малко 28% въпреки всичко са имали такива проблеми. Условно, над 1.5 милиона пълнолетни българи.
22% на база всички запитани споделят, че са имали проблем при закупуването на препарати и консумативи като маски, дезинфектанти, превръзки и така нататък това се равнява на над един милион и 100 хиляди души.
Трудности при набирането на медикаменти, изписвани с рецепта, медикаменти за хронични болести и така нататък, са имали 6% от интервюираните (над 300 хиляди пълнолетни българи). 5% (над 250 хиляди) пък споделят, че за тях е било мъчно да си набират медикаменти без рецепта, като да вземем за пример за лекуване на грип и други
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




