Байрам по време на война. Мюфията на Украйна облече военна униформа и стана фелдшер в армията -
Около 1 милион мюсюлмани означават втория от двата най-големия за тях празници Курбан Байрам в изискванията на продължаваща война. Въпреки това на доста места в страната, включително и в единствената неокупирана джамия в Донбас в Константинивка изповядващите исляма дадоха обичайния курбан и честваха, въпреки и с военни униформи. Сред тях, към този момент като елементарен ортодоксален, беше фелдшерът от Териториалната защита на Украйна Саид Исмагилов, който до неотдавна беше основен мюфтия на Украйна . Исмагилов съблече " джюбрето " (дрехата, която носят мюсюлманските духовници) и го смени с военна униформа и бронежилетка - записа се доброволец в териториалната защита на Украйна. За Байрама под обстрела на съветски ракети описа украинското изсание “Суспилне ”.
В началото на лятото мюфтията на Духовното ръководство на мюсюлманите в Украйна " Умма " Саид Исмагилов напуща поста, който е заемал повече от 13 години. От април 2022 година той той пътува из Източна Украйна в състава на бригада от парамедици и спасяа живота на цивилни и бойци. Празникът го заварва в Донбас.
Саид решил да напусне най-високия пост на мюсюлманското изповядване в Украйна още преди началото на войната. Записал се дружно със своя другар Камил като доброволец в Териториалната защита още през декември м. година На 24 февруари облякъл военната униформа, която от този момент не е свалял.
„ Както множеството елементи на Тероборона в града, ние в началото стояхме по КПП-та на пътя. Нещо по-специално не сме правили. “ - споделя Саид. После “Кроха ” и “Ромашка ” (позивни на фелдшерките Олга Башей и Татяна Скиртач) ни предложиха да отидем с тях до опустошения Романов мост покрай Ирпен, с цел да помогнем с евакуацията на ранени бойци и цивилни. “ Двамата мъже работели като водачи и помощници на медицинските екипи. Освен ранени, извозвали лежащи заболели и изоставени животни.
През 2014 година, когато бил високомерен Донецк, Исмаил останар в града до есента. Казва, че първоначално му било ужасно, само че след това привикнал да стрелят по него. Научил се да не попада в зони на обстрел, да не обръща внимание на детонациите, тъй като било значимо да остане с вярващите и да продължи да се апелирам. Тогава в града влезнали колони с военна техника. Имало толкоз доста въоръжен, че беше мъчно да бъдат пренебрегнати.
В проповедите си в окупирания град мюфтията казвал, че хората би трябвало да останат правилни на страната, в която са родени, която им е дала опция да построят джамия, където да се молят и да практикуват безвредно своята вяра. В края на 2014 година Самият Исмагилов напуснал и отвел фамилията си в Буча в Киевска област.
След преместването си започтал да пътува до Донбас като боен имамин. " Християнските свещеници се бяха обръщали християнски духовници и ме питаха: за какво никой не върви на фронтовата линия, с цел да види мюсюлманите? ” - споделя Исмагилов. “Помислих си: в действителност, за какво? Хванах се и отидох в Краматорск. " При това първо посещаване през 2016 година той бил посрещнат от ръководителя на общината в Краматорск Абдула Пустовит, който го завел в частта, в която служели мюсюлмани, един от които с чин подполковник от Въоръжените сили на Украйна.
" Това беше първото ми пътешестване като свещеник - споделя мъжът. - Разговаряхме, хапнахме, прочетохме малко от Корана и когато се върнах в Киев, отидох в Духовното ръководство и споделих: " Така, момчета, ние би трябвало да създадем наше военно духовенство, има доста работа. Кой желае? ". Двама души се съгласили: Хаджи Мурат Путилин и Тимур Беридзе. С тях Саид почнал да пътува по-на изток. " Покойната Амина Окуева ни даде една трошка, която беше зачислена към техния батальон, непрекъснато се чупеше, само че вървеше. Пътувахме до Краматорск, там се прехвърляхме на тази трошка и след това към позициите. Случвало се е да попаднем под обстрел. ”
В последните години преди съветската инвазия Исмагилов още веднъж почнал да обръща повече внимание на работата си като мюфтия. Хаджи Мурат Путилин към този момент бил включен в добре построената мрежа от военни имами. „ Аз започнах това капеланство, а след това те продължиха да работят сами “, споделя мюфтията-фелдшер.
Исмагилов чувствал отмалялост от духовната активност и считал, че ще е по-полезен по други въпроси. Точно с цел да е подготвен да отбрани себе си, фамилията си и страната си, се записал в Териториалната защита. За да може, в случай че войната пристигна в Киевска област, той да не се смути, както през 2014, а да знае по какъв начин да я посрещне. „ Бяхме се разбрали през март 2022 да подам оставка като мюфтия. Но стартира войната “ - споделя Саид.
Сутринта на 24 февруари Исмагилов извел фамилията си на безвредно място и се върнал в поделението на Търговско отделение. Джамията в Ислямския културен център в Киев останала затворена съвсем две седмици. Никой не идвал не правел даже петъчни намази в мюсюлманския храм до момента в който мюфтията и Кямил били на война. Тогава решил да съчетава службата в Търговско отделение с религиозните си отговорности. Така от самото начало на отбрана на столицата Киевската джамия била отворена за правоверните всеки петък, където той правил намаз. Всеки ден вратите на джамията били отворени за вярващите даже по време на Рамазана, който съвпаднал с войната. Военнослужещи и цивилни се събирали вечерно време за вечери ифтар.
В началото на април, когато съветските войски се изтеглили от региона на Киев. Исмагилов успяр да влезе в жилището си в Буча. Семейството го купило, откакто се преместили от Донецк през 2014 г. По време на окупацията на Буча вътре се настанили руснаци. След заминаването им бил отчасти опустошен и ограбен.
След освобождението на Киевска област през април мюфтията отпътувал на Изток като част от парамедиците на фондация “Хоттабич ”. Поискали позволение от батальона си, оттова ги пуснали и ги изпратили в 57-а бригада в Донецка област. Първоначално с Камил работили в Северодонецк, Лисичанск и Новоташкивка. “Тогава бяха още наши, споделя някогашният мюфтия. През април боевете не бяха толкоз мощни. Най-големите не бяха в това направление. Стреляха, пускаха ракети, само че не беще както по-късно при борбата за Северодонецк. ”
Пътят от позициите, на които е бригадата, до болничното заведение отнемал 40-45 минути. Първо по разрушени селски пътища, след това по автомагистралата. Опитвали се да транспортират ранените деликатно, да не друсат по черния път, а след това наваксвали времето по автомагистралата със 140-160 километра в час.
В деня на единя от двата най-големи мюсюлмански празника Курбан Байрам (празникът на жертвоприношението) Саид Исмагилов, който към този момент не е мюфтия, отслужил празничен намаз в джамията в Константиновка. Събрали се локални мюсюлмани и тези, които служат на Изток. Това е последната оживяла неокупирана джамия в Донбас. Военните приготвили в събота курбан от овнешко и част от месото раздали на локалните.
В началото на лятото мюфтията на Духовното ръководство на мюсюлманите в Украйна " Умма " Саид Исмагилов напуща поста, който е заемал повече от 13 години. От април 2022 година той той пътува из Източна Украйна в състава на бригада от парамедици и спасяа живота на цивилни и бойци. Празникът го заварва в Донбас.
Саид решил да напусне най-високия пост на мюсюлманското изповядване в Украйна още преди началото на войната. Записал се дружно със своя другар Камил като доброволец в Териториалната защита още през декември м. година На 24 февруари облякъл военната униформа, която от този момент не е свалял.
„ Както множеството елементи на Тероборона в града, ние в началото стояхме по КПП-та на пътя. Нещо по-специално не сме правили. “ - споделя Саид. После “Кроха ” и “Ромашка ” (позивни на фелдшерките Олга Башей и Татяна Скиртач) ни предложиха да отидем с тях до опустошения Романов мост покрай Ирпен, с цел да помогнем с евакуацията на ранени бойци и цивилни. “ Двамата мъже работели като водачи и помощници на медицинските екипи. Освен ранени, извозвали лежащи заболели и изоставени животни.
През 2014 година, когато бил високомерен Донецк, Исмаил останар в града до есента. Казва, че първоначално му било ужасно, само че след това привикнал да стрелят по него. Научил се да не попада в зони на обстрел, да не обръща внимание на детонациите, тъй като било значимо да остане с вярващите и да продължи да се апелирам. Тогава в града влезнали колони с военна техника. Имало толкоз доста въоръжен, че беше мъчно да бъдат пренебрегнати.
В проповедите си в окупирания град мюфтията казвал, че хората би трябвало да останат правилни на страната, в която са родени, която им е дала опция да построят джамия, където да се молят и да практикуват безвредно своята вяра. В края на 2014 година Самият Исмагилов напуснал и отвел фамилията си в Буча в Киевска област.
След преместването си започтал да пътува до Донбас като боен имамин. " Християнските свещеници се бяха обръщали християнски духовници и ме питаха: за какво никой не върви на фронтовата линия, с цел да види мюсюлманите? ” - споделя Исмагилов. “Помислих си: в действителност, за какво? Хванах се и отидох в Краматорск. " При това първо посещаване през 2016 година той бил посрещнат от ръководителя на общината в Краматорск Абдула Пустовит, който го завел в частта, в която служели мюсюлмани, един от които с чин подполковник от Въоръжените сили на Украйна.
" Това беше първото ми пътешестване като свещеник - споделя мъжът. - Разговаряхме, хапнахме, прочетохме малко от Корана и когато се върнах в Киев, отидох в Духовното ръководство и споделих: " Така, момчета, ние би трябвало да създадем наше военно духовенство, има доста работа. Кой желае? ". Двама души се съгласили: Хаджи Мурат Путилин и Тимур Беридзе. С тях Саид почнал да пътува по-на изток. " Покойната Амина Окуева ни даде една трошка, която беше зачислена към техния батальон, непрекъснато се чупеше, само че вървеше. Пътувахме до Краматорск, там се прехвърляхме на тази трошка и след това към позициите. Случвало се е да попаднем под обстрел. ”
В последните години преди съветската инвазия Исмагилов още веднъж почнал да обръща повече внимание на работата си като мюфтия. Хаджи Мурат Путилин към този момент бил включен в добре построената мрежа от военни имами. „ Аз започнах това капеланство, а след това те продължиха да работят сами “, споделя мюфтията-фелдшер.
Исмагилов чувствал отмалялост от духовната активност и считал, че ще е по-полезен по други въпроси. Точно с цел да е подготвен да отбрани себе си, фамилията си и страната си, се записал в Териториалната защита. За да може, в случай че войната пристигна в Киевска област, той да не се смути, както през 2014, а да знае по какъв начин да я посрещне. „ Бяхме се разбрали през март 2022 да подам оставка като мюфтия. Но стартира войната “ - споделя Саид.
Сутринта на 24 февруари Исмагилов извел фамилията си на безвредно място и се върнал в поделението на Търговско отделение. Джамията в Ислямския културен център в Киев останала затворена съвсем две седмици. Никой не идвал не правел даже петъчни намази в мюсюлманския храм до момента в който мюфтията и Кямил били на война. Тогава решил да съчетава службата в Търговско отделение с религиозните си отговорности. Така от самото начало на отбрана на столицата Киевската джамия била отворена за правоверните всеки петък, където той правил намаз. Всеки ден вратите на джамията били отворени за вярващите даже по време на Рамазана, който съвпаднал с войната. Военнослужещи и цивилни се събирали вечерно време за вечери ифтар.
В началото на април, когато съветските войски се изтеглили от региона на Киев. Исмагилов успяр да влезе в жилището си в Буча. Семейството го купило, откакто се преместили от Донецк през 2014 г. По време на окупацията на Буча вътре се настанили руснаци. След заминаването им бил отчасти опустошен и ограбен.
След освобождението на Киевска област през април мюфтията отпътувал на Изток като част от парамедиците на фондация “Хоттабич ”. Поискали позволение от батальона си, оттова ги пуснали и ги изпратили в 57-а бригада в Донецка област. Първоначално с Камил работили в Северодонецк, Лисичанск и Новоташкивка. “Тогава бяха още наши, споделя някогашният мюфтия. През април боевете не бяха толкоз мощни. Най-големите не бяха в това направление. Стреляха, пускаха ракети, само че не беще както по-късно при борбата за Северодонецк. ”
Пътят от позициите, на които е бригадата, до болничното заведение отнемал 40-45 минути. Първо по разрушени селски пътища, след това по автомагистралата. Опитвали се да транспортират ранените деликатно, да не друсат по черния път, а след това наваксвали времето по автомагистралата със 140-160 километра в час.
В деня на единя от двата най-големи мюсюлмански празника Курбан Байрам (празникът на жертвоприношението) Саид Исмагилов, който към този момент не е мюфтия, отслужил празничен намаз в джамията в Константиновка. Събрали се локални мюсюлмани и тези, които служат на Изток. Това е последната оживяла неокупирана джамия в Донбас. Военните приготвили в събота курбан от овнешко и част от месото раздали на локалните.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ