Оказва се, че премиерът Кирил Петков все пак ще направи

Оказва се, че министър председателят Кирил Петков въпреки всичко ще направи това, което умни хора го поучаваха да не прави – ще отиде на крайници при македонския си сътрудник Димитър Ковачевски. Можем единствено да се надяваме, че там нашият министър-председател няма да „ надгражда “, т.е. няма да прави взаимни отстъпки с българската позиция, а ще се придържа прецизно към решенията, взети на последния КСНС при президента Румен Радев. Петков отива в Скопие тъкмо когато страната ни е обект на медийна дезинформация, идваща от т.нар „ братска “ Република Северна Македония. Най-напред една македонска медия ни „ осведоми “, че господин Габриел Ескобар, който е заместник-помощник на държавния секретар на Съединени американски щати, е споделил по какъв начин нашите американски сътрудници работели с българското държавно управление по въпроси, свързани със „ зачитането на правата на македонското малцинство у нас “. Малко по-късно се оказа, че във въпросното изявление господин Ескобар не е казвал нищо такова. Думите „ македонско малцинство в България “ са произнесени от македонската журналистка, няма ги в отговора на американския посланик. Защо е значима тази поредна неистина по адрес на нашата страна, която идва от Скопие? Македонско малцинство в България няма и надлежно всеки, който упорства за някакви негови „ права “, прави тежко нарушаване по отношение на нашия правов ред. Фабрикуването на малцинства въобще не е подбудено от някакъв, изначално характерен на техните основатели, хуманизъм. Идеята е посредством въпросните измислени малцинства да бъдат създавани безредици в съответната страна, а след това тя да бъде и териториално осакатена.

Между другото, появи се и информация, че македонският президент Стево Пендаровски имал желание да се срещне с представители на нерегистрираната у нас организация ОМО „ Илинден “. По-късно беше обявено, че поради Covid пандемията тази намира се отлагала. Само че, първо, както се споделяше в оня прекрасен анекдот, „ неприятното възприятие остава “. И, второ, това, че срещата се отсрочва, напълно не значи, че се анулира. Излиза, че едни антибългарски настроени сепаратисти, в случай че не през днешния ден, то на следващия ден ще бъдат признати на най-високо държавно равнище в Скопие. Подобно събитие няма по какъв начин да бъде оценено по различен метод с изключение на като груба провокация против страната ни.

Много ми е забавно какво мислят за всичко това тези българи, които непрекъснато изясняват по какъв начин трябвало да  се съгласим с всички искания на Скопие и да се откажем от твърдата си позиция. Македонският политически хайлайф в този момент, когато е доста надалеч от Европейски Съюз, си разрешава да се държи жестоко с България, а я си представете по какъв начин ще почнат да безобразничат тези хора, когато се приближат до Евросъюза. Тогава ще ни заливат с такива избрания, спрямо които актуалното „ българи-татари “ и „ българите са фашистки окупатори “, както написа в македонските учебници по история, ще наподобява като благ комплимент. Ето за какво България не трябва да разрешава на Скопие да стартира договаряния в Европейски Съюз, до момента в който тази страна не приключи дискриминирането на българите там, както и обидното си отношение към страната ни.

Резултатите от извършения тази седмица КСНС при президента ни дават мотив за оптимизъм в това отношение. Преди съвещанието на Съвета имаше терзания, че България може да отстъпи от твърдата си позиция във връзка с Република Северна Македония. Някои изявления на премиера Петков и на негови доближени ни караха да мислим, че напълно скоро ще се подчиним на външния напън. Хубавото е, че решението на КСНС опроверга тези опасения. Това решение в действителност беше  доста мощен удар върху цялата либерално-глобалистка мрежа в България. Става дума за конструкция, включваща много на брой Неправителствени организации, политически партии, медии, предприемачи, инфлуенсъри. В последно време свръхзадачата на тези хора беше да създадат всичко допустимо България да се откаже от справедливите си претенции във връзка с Скопие. Представители на тази либерално-глобалистка мрежа са и най-силните последователи на македонския фракционизъм в България. Защо вършат това ли? Ами тъй като спонсорите и на сепаратистите, и на бранителите им са едни и същи.

В актуалната ръководеща коалиция има две структури – „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ – които всъщност са политическото крило на либерално-глобалисткия истаблишмент у нас. Силно се надявам, че останалите две партии в обединението – Българска социалистическа партия и „ ИТН “ – ще съумеят да озаптяват антибългарските прояви на сътрудниците си. Имам поради надалеч освен връзките ни със Северна Македония. Светът ври и кипи. Русия и Съединени американски щати се върнаха към реториката на Студената война, като напрежението сред тях непрекъснато се повишава. В тази обстановка България би трябвало да работи извънредно деликатно и да не демонстрация непотребни самоинициативи. Нямаме никакъв интерес от превръщането на страната ни в плацдарм за водене на военни дейности. Хубаво е, че в държавното управление има рационални хора като министъра на защитата Стефан Янев, който съобщи, че няма нужда от в допълнение разполагане на натовски войски в България. Надявам се, че и президентът не е последовател на скупчването на войски на наша територия. Румен Радев доста вярно охлади ентусиазма на премиера и неговите съветници, които бързаха да се договорят със Скопие с цената на всичко. Дори и с цената на пренебрегването на българския народен интерес. Същата сдържаща роля би трябвало да има президентът и във връзка с тези, които доста желаят България да се окичи със званието „ Русофоб номер едно “. А няма по-глупаво нещо от това сами да си слагаме сходни етикети.