Липсата на достатъчно зелена енергия държи цените високи
Ограниченото потребление на вятърна и слънчева сила, съчетано с продължаващото високо потребление на изкопаеми горива, усилва разноските за живот в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Същевременно с това лимитира конкурентоспособността на локалните стопански системи, излиза наяве в нов отчет на основания в Обединеното кралство мозъчен концерн Ember.
Ако актуалните бариери пред внедряването на възобновима сила бъдат отстранени, при упорит сюжет районът на ЦИЕ може да реализира 29% понижение на цените на едро на електрическата енергия до 2030 година и може да нарасне шест пъти, до 196 GW, своя смесен вятърен и безоблачен потенциал. Това се споделя още в отчета за развиването на енергийния преход в единадесет страни, в това число България, Хърватия, Румъния и Словения.
Цените на електрическата енергия на едро биха могли да намалеят до приблизително 41 евро за MWh при този втори сюжет, спрямо 57 евро за MWh при главния сюжет, също моделиран от Ember.
В момента единадесетте страни – Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Румъния и България,
дружно дават отговор за 17% от търсенето на електрическа енергия в Европейски Съюз, само че към момента съставляват надлежно единствено 7 и 12% от вятърния и слънчевия потенциал на Блока.
Съгласно амбициозния сюжет Ember вижда района като изцяло самодостатъчен във връзка с производството на електрическа енергия до 2030 година, евентуално трансформирайки се в чист експортьор и изпращайки 23.1 TWh електрическа енергия през границите си, спрямо импортираните 7.3 TWh през 2022 година Като цяло, Регионът на ЦИЕ може да доближи 63% дял на възобновимите енергийни източници в производството на електрическа енергия през 2030 година, което е доста по-високо от 25% през 2022 година и 54%, произлизащи от главния сюжет.
Въпреки това, даже главният сюжет допуска напредък на зелената сила оттатък задачите, избрани от националните енергийни и климатични проекти (NECP) на доста страни, твърди Ember, представен от Seenews.
Например, България, дружно с Унгария, Словакия, Чехия и Полша, заема една от последните пет позиции във връзка с задачите на NECP за дял от възобновима електрическа енергия през 2030 година, които се движат към границата от 20%. Най-ангажираните страни в района към момента остават под задачите от 40%.
Голяма част от страните от Централна и Източна Европа са заспали в разгръщането на възобновима сила “, сподели Степан Халупа, ръководител на Чешката камара за възобновима сила.
Той добави, че бариерите пред възобновимите енергийни източници би трябвало да бъдат отстранени допустимо най-скоро, като подготовката на план, да вземем за пример вятърна турбина, би трябвало да лишава най-вече година или две, а не 10 или повече години.
Докладът на Ember вижда капацитет за разполагане на 5 GW офшорни вятърни мощности в Черно море до края на актуалното десетилетие.
Вятърната и слънчевата сила освен ще донесат стопански изгоди, само че и са извънредно значим инструмент за създаване на енергийна сигурност, като се има поради историята на района и близостта му до Русия. ЦИЕ би трябвало да насочи импулса на чистата сила, който обгръща цяла Европа, в случай че не успее да го направи, ще имат ужасни последствия за стопанската система и сигурността “, сподели Павел Чизак, старши анализатор на енергийни и климатични данни на Ember.
Налично е задоволително финансиране от Европейски Съюз за енергийния преход в района, дружно с държавно финансиране и евентуални частни вложения, означи Ember. Това, наред с безапелационния бизнес мотив в интерес на възобновимите енергийни източници, значи, че страните от ЦИЕ би трябвало да употребяват своите проекти за възобновяване и резистентност и преразглеждането на NECP, което би трябвало да се чака идващия месец, с цел да алармират своя интерес да се възползват от опцията за ускорение на прехода към зелена сила, написа още в отчета на Ember.
Определянето на цели за възобновими енергийни източници в сходство с политиката на Европейски Съюз в региона на климата би отворило минимум 136 милиарда евро финансиране от Европейски Съюз за енергийния преход на ЦИЕ от Механизма за възобновяване и резистентност, Фонда за обективен преход и Фонда за рационализация.
Ако актуалните бариери пред внедряването на възобновима сила бъдат отстранени, при упорит сюжет районът на ЦИЕ може да реализира 29% понижение на цените на едро на електрическата енергия до 2030 година и може да нарасне шест пъти, до 196 GW, своя смесен вятърен и безоблачен потенциал. Това се споделя още в отчета за развиването на енергийния преход в единадесет страни, в това число България, Хърватия, Румъния и Словения.
Цените на електрическата енергия на едро биха могли да намалеят до приблизително 41 евро за MWh при този втори сюжет, спрямо 57 евро за MWh при главния сюжет, също моделиран от Ember.
В момента единадесетте страни – Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Румъния и България,
дружно дават отговор за 17% от търсенето на електрическа енергия в Европейски Съюз, само че към момента съставляват надлежно единствено 7 и 12% от вятърния и слънчевия потенциал на Блока.
Съгласно амбициозния сюжет Ember вижда района като изцяло самодостатъчен във връзка с производството на електрическа енергия до 2030 година, евентуално трансформирайки се в чист експортьор и изпращайки 23.1 TWh електрическа енергия през границите си, спрямо импортираните 7.3 TWh през 2022 година Като цяло, Регионът на ЦИЕ може да доближи 63% дял на възобновимите енергийни източници в производството на електрическа енергия през 2030 година, което е доста по-високо от 25% през 2022 година и 54%, произлизащи от главния сюжет.
Въпреки това, даже главният сюжет допуска напредък на зелената сила оттатък задачите, избрани от националните енергийни и климатични проекти (NECP) на доста страни, твърди Ember, представен от Seenews.
Например, България, дружно с Унгария, Словакия, Чехия и Полша, заема една от последните пет позиции във връзка с задачите на NECP за дял от възобновима електрическа енергия през 2030 година, които се движат към границата от 20%. Най-ангажираните страни в района към момента остават под задачите от 40%.
Голяма част от страните от Централна и Източна Европа са заспали в разгръщането на възобновима сила “, сподели Степан Халупа, ръководител на Чешката камара за възобновима сила.
Той добави, че бариерите пред възобновимите енергийни източници би трябвало да бъдат отстранени допустимо най-скоро, като подготовката на план, да вземем за пример вятърна турбина, би трябвало да лишава най-вече година или две, а не 10 или повече години.
Докладът на Ember вижда капацитет за разполагане на 5 GW офшорни вятърни мощности в Черно море до края на актуалното десетилетие.
Вятърната и слънчевата сила освен ще донесат стопански изгоди, само че и са извънредно значим инструмент за създаване на енергийна сигурност, като се има поради историята на района и близостта му до Русия. ЦИЕ би трябвало да насочи импулса на чистата сила, който обгръща цяла Европа, в случай че не успее да го направи, ще имат ужасни последствия за стопанската система и сигурността “, сподели Павел Чизак, старши анализатор на енергийни и климатични данни на Ember.
Налично е задоволително финансиране от Европейски Съюз за енергийния преход в района, дружно с държавно финансиране и евентуални частни вложения, означи Ember. Това, наред с безапелационния бизнес мотив в интерес на възобновимите енергийни източници, значи, че страните от ЦИЕ би трябвало да употребяват своите проекти за възобновяване и резистентност и преразглеждането на NECP, което би трябвало да се чака идващия месец, с цел да алармират своя интерес да се възползват от опцията за ускорение на прехода към зелена сила, написа още в отчета на Ember.
Определянето на цели за възобновими енергийни източници в сходство с политиката на Европейски Съюз в региона на климата би отворило минимум 136 милиарда евро финансиране от Европейски Съюз за енергийния преход на ЦИЕ от Механизма за възобновяване и резистентност, Фонда за обективен преход и Фонда за рационализация.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ