Събудете се! Украйна не бива да бъде озлочестена!
Огнян Минчев*
Първата чеченска война (1994-1996 г.) води до всеобщи опустошения и жертви, както и до вълна на гнет в цяла Русия. Втората чеченска война (1999-2000 г.) докара до всеобщо изтребване на цивилното население на кавказката република, до равнене със земята на столицата Грозни, до уродливи актове на всеобщ гнет в цяла Русия, постлали пътя за възобновление на диктаторско ръководство на Кремъл върху към момента не отдъхналата си от болшевишкия апокалипсис голяма страна. Сепаратисткото управление на убития президент Дудаев е изумено, а оживелите му водачи - прогонени в чужбина. Двете войни трансформират остатъците от традиционалисткото ислямско общество на Чечения в паравоенен лагер на въоръжени до зъби и мощно криминализирани кланови мрежи, управлявани от поставения отпред на републиката нов " мощен човек " на Кремъл - Рамзан Кадиров. Днес най-яростните бойци за самостоятелност на Чечения от Москва са превърнати в най-яростни - най-надеждни наемници на Кремъл във войната за послушание на самостоятелна Украйна.
Изоставянето на Украйна от Вашингтон и от Запада ще породи аналогична реакция
на различна поляризация в украинската воля за независимост
и самостоятелност, за която достойните синове и дъщери на Украйна заплащат оптимално високата допустима цена - цената на личния си живот. Народът на Украйна има ясното схващане, че неговата всеотдайност за личната му независимост има извънредно значимо европейско и интернационално измерение. От оцеляването на украинската самостоятелност се дефинира в решаваща степен опцията за оцеляване и демократично бъдеще на целокупна Европа, сложена под неизбежния напън на възродената имперска експанзия на Кремъл. Едно проваляне на Украйна бързо ще се трансформира в следващ резултат на доминото от провали на страните в източна и централна Европа, в проваляне за концепцията и действителността на обединена демократична Европа. Отказът да се помогне на Украйна да извърши своя дълг към самата себе си и по този метод да избави от унизителна съсипия и проваляне цяла Европа ще докара украинците до обезсърчение, проваляне и неизбежно настървение по отношение на тези, които обещаваха да създадат " всичко, което могат " с цел да не позволен реванша на събудената още веднъж неоимперска Орда. Ако Кремъл успее да прегази оставената на произвола на ориста - без оръжие и мотивация за опозиция - Украйна, доста скоро по-късно можем да забележим озлочестените бранители на украинската самостоятелност в ролята на отмъстители за личното си проваляне, насочили своята злоба против неприлично изоставилия ги Запад.
Тогава - тежко на всички ни!
Човешката душeвност е устроена по този начин, че може да понесе по-лесно едно почтено проваляне, в сравнение с едно лицемерно изменничество. Ако тръгнете по дълъг, сложен път с сътрудници, които са поели ангажимент към вас, вие разчитате на тяхната преданост - нямате на какво друго да разчитате. Когато платите голяма цена в страдалчество и кръв и бъдете изоставени от тези, които са ви подкрепили - презрението, което изпитвате към тях е доста евентуално да надвиши и засенчи ненавистта, която сте насочили към същинския си зложелател. Днес " Голямата остаряла партия " - партията на Абрахам Линкълн и Роналд Рейгън във Вашингтон - е овладяна от първичен и едностранчив изолационизъм и управлявана от хора, които нямат съзнанието за ролята, която тяхната страна - първата международна мощ - е поела непринудено да играе в актуалния свят още след 1945 година, когато се трансформира в водач на Запада.
Америка е горчиво разграничена,
поляризирана и нейните два лагера на опълчването са изпълнени с всеобщо съмнение и отричане един към различен. В сходна среда отпред на водачеството изплуват посредствени водачи и популисти-еднодневки, без схващане за личната си отговорност и за отговорността на своята страна като водеща международна мощ. Вече седем месеца тези хора стопират помощта за Украйна в американския Конгрес, която е поддръжка на първо място за сигурността на самата Америка и нейните ползи в Европа и света, преди да бъде поддръжка за украинската битка за самостоятелност.
От другата страна, на политическата разграничителна линия във Вашингтон имаме една администрация, която се съгласява да подава " на час по лъжичка " поддръжка за украинската опозиция - строго дозирано, да не би да се разсърди прекомерно доста кремълският агресор. Съветникът по националната сигурност на тази администрация в последно време посети Киев с цел да... предизвести Украйна да не нервира " ненужно " Москва с набези върху петролните й съоръжения - произвеждащи горивото за експанзията. Сега не е фешън да се дават морални оценки на сходни " жестове " - в този момент е време за " геополитически натурализъм ". Време, през което изпълзяха позитивистките гуру-та на realpolitik - в Москва, във Вашингтон, в Чикаго, че и в София. Има си хас - видяла жабата, че подковават вола... Според този натурализъм с интелектуална дълбочина на епидермис " трезвата оценка " на националния интерес би трябвало да господства здравия разсъдък и способността за разграничаване на положително от зло в огромните процеси на международна смяна, които слагат на невиждано тестване самото оцеляване на човечеството и вероятността на общото ни бъдеще. Позитивизмът - " реализмът " е най-примитивната интелектуална манифестация на псевдо рационалния цинизъм. От него прекомерно елементарно избуява и отраства формалното му отричане -
другите дистопии на месианския тоталитаризъм.
Така днешният западен " натурализъм " щедро храни разцвета на новите квазитоталитарни диктатури в Москва, Пекин, Техеран, които не биха имали и минималния късмет за триумф в упоритостите си....Освен в случай че не се възползват от резултатите на циничната геополитическа проказа на " релизма ", играеща роля на идеологическа теория за разпадащата се западна вълна на глобализация от последния половин век.
В тази интернационална среда на непосредствена и съдбовна заплаха за личното си битие, Европа постепенно и спорно се разсънва от наркозата на прекомерно дълго траялите илюзии. От безпочвените десетилетни упования, че кремълската сатрапия може да се трансформира в сътрудник и даже съдружник на европейското обединяване. От илюзиите, че с флиртове и търговски отстъпки може да се купи доброжелателност и преданост от страна на един людоедски режим като кремълския. От илюзиите, че с добрина и сърдечност могат да бъдат омилостивени озлобените легиони на ислямисткия фанатизъм, целеустремено заливащи с големи талази незаконна миграция застаряващите и уязвими европейски общества.
Европа се разсънва за тревожната действителност
на огромното завземане на нейния обществен конгрес от легионите на враждебна кремълска агитация и хибридна война, от огромните талази на източната комерсиална агресия, от разгърнатите мрежи на световната проведена престъпност, алчно вкопчени в източването на насъбраното в продължение на половин хилядолетие европейско благосъстояние.
В Европа към този момент има от ден на ден гласове, призоваващи да се помогне незабавно на Украйна за прекъсване на кремълската експанзия, за спасяването на украинската самостоятелност - а с това и на възможностите за оцеляване и вероятност на самия европейски план. За страдание, всяко пробуждане в действителния свят е постепенно и мъчно. Европейските военни фабрики са бездейни от половин век - тъй като в края на 90-те изглеждаше, че войната си е отишла вечно. В Европа живеят 4-5 следващи генерации, социализирани в твърдото разбиране, че оттук насетне ще живеем в цветната градина на един хубав европейски парк, обитаем с вегани и антилопи, без хищници, в който ще вървим на пикник, ще берем гъби и ще се обичаме. Ще избираме дали да бъдем мъже или дами, цветари или постмодернисти, ще забраним на кравите и на хората да отделят излъчвания и единствено частните джетове на богатите щастливи копелета ще отделят тук таме въглероден отпечатък...
За всичко това ще би трябвало да платим цена - толкоз по-голяма, колкото по-късно се събудим и колкото по-бавно влезем в действителността на днешния ден. Засега е незабавно значимо -
Украйна не трябва да бъде озлочестена!
Тя би трябвало да получи действителна и основна поддръжка за опозиция, за оцеляване, за победа. Въпреки илюзиите на " цветните сънища ", макар проказата на " геополитическия натурализъм " и примитивния изолационизъм. Въпреки позора на алчните и преситени политически артикули на половин век световно преуспяване и главозамайване. Ако не се оправим - ще би трябвало да се сърдим само на себе си.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Първата чеченска война (1994-1996 г.) води до всеобщи опустошения и жертви, както и до вълна на гнет в цяла Русия. Втората чеченска война (1999-2000 г.) докара до всеобщо изтребване на цивилното население на кавказката република, до равнене със земята на столицата Грозни, до уродливи актове на всеобщ гнет в цяла Русия, постлали пътя за възобновление на диктаторско ръководство на Кремъл върху към момента не отдъхналата си от болшевишкия апокалипсис голяма страна. Сепаратисткото управление на убития президент Дудаев е изумено, а оживелите му водачи - прогонени в чужбина. Двете войни трансформират остатъците от традиционалисткото ислямско общество на Чечения в паравоенен лагер на въоръжени до зъби и мощно криминализирани кланови мрежи, управлявани от поставения отпред на републиката нов " мощен човек " на Кремъл - Рамзан Кадиров. Днес най-яростните бойци за самостоятелност на Чечения от Москва са превърнати в най-яростни - най-надеждни наемници на Кремъл във войната за послушание на самостоятелна Украйна.
Изоставянето на Украйна от Вашингтон и от Запада ще породи аналогична реакция
на различна поляризация в украинската воля за независимост
и самостоятелност, за която достойните синове и дъщери на Украйна заплащат оптимално високата допустима цена - цената на личния си живот. Народът на Украйна има ясното схващане, че неговата всеотдайност за личната му независимост има извънредно значимо европейско и интернационално измерение. От оцеляването на украинската самостоятелност се дефинира в решаваща степен опцията за оцеляване и демократично бъдеще на целокупна Европа, сложена под неизбежния напън на възродената имперска експанзия на Кремъл. Едно проваляне на Украйна бързо ще се трансформира в следващ резултат на доминото от провали на страните в източна и централна Европа, в проваляне за концепцията и действителността на обединена демократична Европа. Отказът да се помогне на Украйна да извърши своя дълг към самата себе си и по този метод да избави от унизителна съсипия и проваляне цяла Европа ще докара украинците до обезсърчение, проваляне и неизбежно настървение по отношение на тези, които обещаваха да създадат " всичко, което могат " с цел да не позволен реванша на събудената още веднъж неоимперска Орда. Ако Кремъл успее да прегази оставената на произвола на ориста - без оръжие и мотивация за опозиция - Украйна, доста скоро по-късно можем да забележим озлочестените бранители на украинската самостоятелност в ролята на отмъстители за личното си проваляне, насочили своята злоба против неприлично изоставилия ги Запад.
Тогава - тежко на всички ни!
Човешката душeвност е устроена по този начин, че може да понесе по-лесно едно почтено проваляне, в сравнение с едно лицемерно изменничество. Ако тръгнете по дълъг, сложен път с сътрудници, които са поели ангажимент към вас, вие разчитате на тяхната преданост - нямате на какво друго да разчитате. Когато платите голяма цена в страдалчество и кръв и бъдете изоставени от тези, които са ви подкрепили - презрението, което изпитвате към тях е доста евентуално да надвиши и засенчи ненавистта, която сте насочили към същинския си зложелател. Днес " Голямата остаряла партия " - партията на Абрахам Линкълн и Роналд Рейгън във Вашингтон - е овладяна от първичен и едностранчив изолационизъм и управлявана от хора, които нямат съзнанието за ролята, която тяхната страна - първата международна мощ - е поела непринудено да играе в актуалния свят още след 1945 година, когато се трансформира в водач на Запада.
Америка е горчиво разграничена,
поляризирана и нейните два лагера на опълчването са изпълнени с всеобщо съмнение и отричане един към различен. В сходна среда отпред на водачеството изплуват посредствени водачи и популисти-еднодневки, без схващане за личната си отговорност и за отговорността на своята страна като водеща международна мощ. Вече седем месеца тези хора стопират помощта за Украйна в американския Конгрес, която е поддръжка на първо място за сигурността на самата Америка и нейните ползи в Европа и света, преди да бъде поддръжка за украинската битка за самостоятелност.
От другата страна, на политическата разграничителна линия във Вашингтон имаме една администрация, която се съгласява да подава " на час по лъжичка " поддръжка за украинската опозиция - строго дозирано, да не би да се разсърди прекомерно доста кремълският агресор. Съветникът по националната сигурност на тази администрация в последно време посети Киев с цел да... предизвести Украйна да не нервира " ненужно " Москва с набези върху петролните й съоръжения - произвеждащи горивото за експанзията. Сега не е фешън да се дават морални оценки на сходни " жестове " - в този момент е време за " геополитически натурализъм ". Време, през което изпълзяха позитивистките гуру-та на realpolitik - в Москва, във Вашингтон, в Чикаго, че и в София. Има си хас - видяла жабата, че подковават вола... Според този натурализъм с интелектуална дълбочина на епидермис " трезвата оценка " на националния интерес би трябвало да господства здравия разсъдък и способността за разграничаване на положително от зло в огромните процеси на международна смяна, които слагат на невиждано тестване самото оцеляване на човечеството и вероятността на общото ни бъдеще. Позитивизмът - " реализмът " е най-примитивната интелектуална манифестация на псевдо рационалния цинизъм. От него прекомерно елементарно избуява и отраства формалното му отричане -
другите дистопии на месианския тоталитаризъм.
Така днешният западен " натурализъм " щедро храни разцвета на новите квазитоталитарни диктатури в Москва, Пекин, Техеран, които не биха имали и минималния късмет за триумф в упоритостите си....Освен в случай че не се възползват от резултатите на циничната геополитическа проказа на " релизма ", играеща роля на идеологическа теория за разпадащата се западна вълна на глобализация от последния половин век.
В тази интернационална среда на непосредствена и съдбовна заплаха за личното си битие, Европа постепенно и спорно се разсънва от наркозата на прекомерно дълго траялите илюзии. От безпочвените десетилетни упования, че кремълската сатрапия може да се трансформира в сътрудник и даже съдружник на европейското обединяване. От илюзиите, че с флиртове и търговски отстъпки може да се купи доброжелателност и преданост от страна на един людоедски режим като кремълския. От илюзиите, че с добрина и сърдечност могат да бъдат омилостивени озлобените легиони на ислямисткия фанатизъм, целеустремено заливащи с големи талази незаконна миграция застаряващите и уязвими европейски общества.
Европа се разсънва за тревожната действителност
на огромното завземане на нейния обществен конгрес от легионите на враждебна кремълска агитация и хибридна война, от огромните талази на източната комерсиална агресия, от разгърнатите мрежи на световната проведена престъпност, алчно вкопчени в източването на насъбраното в продължение на половин хилядолетие европейско благосъстояние.
В Европа към този момент има от ден на ден гласове, призоваващи да се помогне незабавно на Украйна за прекъсване на кремълската експанзия, за спасяването на украинската самостоятелност - а с това и на възможностите за оцеляване и вероятност на самия европейски план. За страдание, всяко пробуждане в действителния свят е постепенно и мъчно. Европейските военни фабрики са бездейни от половин век - тъй като в края на 90-те изглеждаше, че войната си е отишла вечно. В Европа живеят 4-5 следващи генерации, социализирани в твърдото разбиране, че оттук насетне ще живеем в цветната градина на един хубав европейски парк, обитаем с вегани и антилопи, без хищници, в който ще вървим на пикник, ще берем гъби и ще се обичаме. Ще избираме дали да бъдем мъже или дами, цветари или постмодернисти, ще забраним на кравите и на хората да отделят излъчвания и единствено частните джетове на богатите щастливи копелета ще отделят тук таме въглероден отпечатък...
За всичко това ще би трябвало да платим цена - толкоз по-голяма, колкото по-късно се събудим и колкото по-бавно влезем в действителността на днешния ден. Засега е незабавно значимо -
Украйна не трябва да бъде озлочестена!
Тя би трябвало да получи действителна и основна поддръжка за опозиция, за оцеляване, за победа. Въпреки илюзиите на " цветните сънища ", макар проказата на " геополитическия натурализъм " и примитивния изолационизъм. Въпреки позора на алчните и преситени политически артикули на половин век световно преуспяване и главозамайване. Ако не се оправим - ще би трябвало да се сърдим само на себе си.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ