Голямата лъжа: „Западът измамил” Русия след края на Студената война
Огнян Минчев*
Не можах да привикна с уверената лекост, с която обществено се изговарят явни неистини. Когато неистини изговаря невежата - неговото опрощение е примитивизмът. Когато обществено и умерено лъже способен човек - експерт, тогава подвигаме плещи и споделяме - " Какво да се направи, агитация... " Минималното, което може да се направи е да се изговори истината. Който желае - ще я чуе. Който желае да бъде измамен - ще се обърне на другата страна.
Една от най-често изговаряните обществени неистини в България е изказванието,
че „ Западът измамил ” Русия след края на Студената война
Разширил НАТО, не приобщил - " не приласкал " - Москва към своята интернационална общественост и - ето в този момент, Русия отивала " на зле ", превръщала се в тирания. Да-а, към този момент не можем да твърдим намерено, че Русия е естествена страна и страна. И за най-наивните е явно, че в Кремъл господства режим, чиято грубост към този момент умерено съперничи на най-мрачните времена на сталинизма, на опричнината или на какъвто и различен образец да вземете от историята на тази страна, която е история на диктатури. Затова единствено най-безсрамните представители на петата колона през днешния ден могат да настояват, че Русия е " естествена страна ". За множеството останали паролата е, че " Русия, за жалост, отново е тирания... " Но не режимът в Кремъл е отговорен за тази тирания - отговорен е Западът. Защото пустият му Запад толкоз доста е " бъркал " във връзка с праведната Русия, че отново я е
потопил в следващата кална яма на диктатурата...
Какво е неприятният Запад приключил? Как какво - разширил е НАТО до границите на Русия. Обкръжил е Русия с ракети. Брутално заплашва Русия и нейната сияйна цивилизация с културния крах на " Гейропа " и цялостния Запад. Бедната Русия се е мобилизирала да спре западното лукавство и - в това време - се е накиснала в нова тирания, тъй като, нали, не можеш да се бориш с козните на Запада и да останеш (прости ме Боже), " народна власт ". Толкова гадни неща натвори Западът по отношение на Русия, че на нея й се наложи да спре западната експанзия през 2008 в Грузия, през 2014 в Крим и Донбас, а през 2022 година в цяла Украйна. През цялото това време почтеният режим в Кремъл бе упрекван за неща, осъществени в действителност от Запада. Западът умъртви Литвиненко и Березовски в Лондон. Отрови Скрипал и българина Гебрев. Западът редовно изхвърля съветски публични лица от прозорците на високите етажи - в Москва, Воркута, Ню Делхи и под дърво и камък още... Да прибавим ли, че са в ход недомлъвките, че и Навални е погубен от същия Запад?
Истината би трябвало да се знае. Не че изявлението й ще засрами лъжците - те нямат орган за позор. Но който желае - може да я чуе. След разпада на Съветската империя огромната неточност на Запада бе, че той безусловно осинови Русия. Страните от Източна Европа съвсем цяло десетилетие се гърчеха в примката на неолибералната " шокова терапия ", с цел да създадат преход към пазарно стопанство. Бедност, обществена поляризация и травматична уязвимост на новосъздадените демократични институции бяха цената, която досегашните спътници на Москва трябваше да платят за своето избавление от евразийската сатрапия. Русия трябваше да премине през съшите тествания. Но за Москва заемите на МВФ бяха доста по-щедри, с доста по-добри условия, с доста по-малко надзор. През 90-те се стигна до такава степен, че заемите на МВФ заминаваха напряко за офшорните банкови сметки на водещите съветски олигарси, оглавили " великата престъпна гражданска война " на постсъветска Русия.
Западът трепереше над Москва
Да не би инцидентно да я разсърди... Да не би да се изчерпи нейната доброжелателност... Да не нарастне без мярка така и така всесилният безпорядък, ръководещ голямата територия с над пет хиляди нуклеарни бойни глави...
В трескавия флирт с Москва изключително се отличи Европа - положителната остаряла Европа, на която бе предоставено да приласкае страхливо демократизиращата се Русия. Със светнали лица европейските политически служители се надпреварваха да оферират на Кремъл преференциални схеми за интеграция и съюзничество. Офертите могат да се обобщят по този начин - " Уважаеми господин Путин, ние в Европа към този момент живеем в един хубав и чист парк. В него към този момент няма хищници - а и самите ние сме вегетарианци. Ходим в парка на пикник, берем цветя и гъби, присъединете се към нас, Боже благи, какъв брой ще бъде хубаво ". Уважаемият господин Путин посрещаше следващите прояви на флирта със смесени усеща - пренебрежение, надменност и яд. Да-да, яд - тъй като неговият свят по нищо не припомня вегански парк. Неговият свят е тъмна, злокобна джунгла, обитаема с рискови хищници. А европейците го канят да смъкна пушката от рамо и да да тръгне в джунглата на пикник...
Европа обвърза едностранно и безалтернативно бъдещето си с Русия - с каквато и да е Русия. Европа горещо се надяваше, че с толкоз доста отстъпки и добрини няма по какъв начин да не размекне загадъчната " съветска душа ". Газ и петрол от Русия против технологии от Европа, ориентирани към съветската рационализация. Многобройни комисии и конгреси за съдействие ЕС-Русия. Москва - член на Съвета на Европа. Москва - член на Г-8. В компенсация Москва наложи функционален монопол в снабдяването с енергоносители на Източна Европа, укрепи позициите на локалните олигархии и ги подчини на своите дълготрайни цели, разпростра цялостна система на проведена корупция по високите етажи на властта, призвана да пази съветските корпоративни и стратегически ползи. След 2010 година Москва разпростра огромна пропагандна акция – хибридна война за подкопаване на политическото и публично статукво в Европа, и изключително в източна Европа.
Ерозията на Запада е съществена причина за експанзията на Москва на Запад
– още от времената на Коминтерна... А в областта на сигурността... Системни старания " за разрешаване " на спорове – още от началото на 90-те... В Приднестровието - където Кремъл не помни да изтегли руската си войска и я трансформира в окупационна. В Абхазия и Осетия - където Кремъл създаде кръвопролитие на грузинското население при започване на 90-те с ръцете на чеченските главорези. В Нагорно Карабах, където Армения непринудено резервира статута си на съветска колония, с цел да задържи контрола върху азерската провинция...
През 2003 година в Тбилиси избухна мирната " Революция на розите ". Разгромената от брутална корупция и бандитски безпорядък Грузия потегли по пътя на своята рационализация. Путин не можа да се помири с това. Всяко нормализиране на едно общество по нужда изтръгва кремълския надзор върху него. Колониалният надзор на Москва не е мислим без поддържането на една страна в безпорядък, беднотия и принуждение. Да не мислите, че Европа поддържа Грузия? През всичките осем години на ръководство на президента Саакашвили европейските посланици в Тбилиси непрестанно осъществяваха мощен напън върху държавното управление да отстъпва пред ултиматумите на Кремъл. Грузинският интелектуалец проф. Александър Рондели не се стърпя – обърна се към дипломатите на Запада: „ Ние сме затворени в клетка с лудо пес. Умоляваме ви, отворете клетката, помогнете ни да излезем от нея! Вместо това вие стоите пред клетката и ни критикувате, че не галим и не прегръщаме дотатъчно любвеобилно псето, с цел да го умиротворим. ” След като Кремъл нахлу в Грузия през август 2008 година – Европа провежда написване и издание на „ отчета Тавиани ”. В него се твърдеше, че виновността за съветската експанзия е на... грузинското държавно управление. А администрацията на Барак Обама възнагради експанзията на Кремъл с... предложение за re-set – абсолютно възстановяване на връзките сред Вашингтон и Москва без никакви условия, които Кремъл да бъде длъжен да съблюдава.
Когато Путин нахлу в Крим и Донбас – на помощ на Кремъл се притекоха немският канцлер и френският президент – Меркел и Оланд. Те създадоха така наречен „ Мински съглашения ”, чийто
главен смисъл бе Украйна да се подчини де фако на резултатите от експанзията
И до ден сегашен Москва употребява причините на „ Минските съглашения ”, с цел да оправдава идващия стадий на своята експанзия – пълномащабната война против Украйна от февруари 2022 година Кремъл не е прикривал своите същински планове и цели. От две десетилетия от Москва настояват, че имат „ право ” на свои „ сфери на въздействие ” и наказват Запада, че не желае да ги обезпечи. За Путин неуспехът на Съветската империя е „ най-голямата геополитическа покруса на 20 век ”, а възобновяване на империята – открит приоритет. На 15 декември този приоритет дефинитивно се официализира – от Москва желаеха НАТО да се изтегли до линията от 1997 година, т.е. – от позициите преди своето уголемение.
И ето я огромната, главната виновност на Запада – разширението на НАТО. Излъгали били Русия, че „ няма да се уголемяват ”. Да, нямаше да се уголемяват. Нещо повече – при започване на 90-те желаеха да разхлабен НАТО – откакто е свършила Студената война. Страните от Централна и Източна Европа извоюваха разширението на НАТО. Защото разбираха, тъй като знаеха, че ще се окажат неизбежни жертви на възстановяващата се съветска настъпателност. Както историята на Руската империя, по този начин и държанието на отслабената, изумената Русия от 90-те години оставаха малко пространство за подозрение, че Москва ще изиска своите „ сфери на въздействие ” (по формулировката на Примаков от 1996-та) – все по-настойчиво в процеса на своето политическо и стратегическо възобновяване от руините на Съветския съюз. Източна Европа имаше големия късмет администрацията на Бил Клинтън да разбере ясно защо става дума. Без разширението на НАТО имперският колониализъм щеше бързо да ескалира своите искания за надзор върху Изтока на Европа. Голямата неточност на Вашингтон бе, че не продължи разширението на НАТО с Украйна и Южен Кавказ. Ако това разширение в постсъветското пространство бе осъществено, Русия щеше да загуби всевъзможни шансове за независмо възобновяване на своята империя – щеше да се окаже пред геополитическия императив да бъде пореден сътрудник и даже съдружник на Запада. Но популярност Богу, НАТО се разшири най-малко до границите на някогашна Източна Европа. Ако разширението не бе се осъществило, то през днешния ден най-вероятно боевете щяха да се водят освен край Авдиевка и Бахмут, само че и край Талин, Вилнюс и Кишинев. А на следващия ден... Нека не прибързваме за на следващия ден –
към момента носим риска за това, експанзията да продължи и на запад от Украйна.
Да, Западът е отговорен за това, че Русия през днешния ден е още веднъж тирания и агресор. Виновен е с това, че флиртуваше и подхранваше намерено реваншистките позиции на Кремъл в продължение на три десетилетия, през които ставаше все по-очевидно, че Москва няма да се включи непринудено в общественост – съюз на цивилизованите западни страни. Ставаше все по-очевидно, че Кремъл хапе ръката, която го милва и храни, подготвяйки се да скочи на гърлото на тези, които благо и нежно го канят на пикник измежду парка на към момента подредения Запад.
* Коментарът е оповестен на фейсбек страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Не можах да привикна с уверената лекост, с която обществено се изговарят явни неистини. Когато неистини изговаря невежата - неговото опрощение е примитивизмът. Когато обществено и умерено лъже способен човек - експерт, тогава подвигаме плещи и споделяме - " Какво да се направи, агитация... " Минималното, което може да се направи е да се изговори истината. Който желае - ще я чуе. Който желае да бъде измамен - ще се обърне на другата страна.
Една от най-често изговаряните обществени неистини в България е изказванието,
че „ Западът измамил ” Русия след края на Студената война
Разширил НАТО, не приобщил - " не приласкал " - Москва към своята интернационална общественост и - ето в този момент, Русия отивала " на зле ", превръщала се в тирания. Да-а, към този момент не можем да твърдим намерено, че Русия е естествена страна и страна. И за най-наивните е явно, че в Кремъл господства режим, чиято грубост към този момент умерено съперничи на най-мрачните времена на сталинизма, на опричнината или на какъвто и различен образец да вземете от историята на тази страна, която е история на диктатури. Затова единствено най-безсрамните представители на петата колона през днешния ден могат да настояват, че Русия е " естествена страна ". За множеството останали паролата е, че " Русия, за жалост, отново е тирания... " Но не режимът в Кремъл е отговорен за тази тирания - отговорен е Западът. Защото пустият му Запад толкоз доста е " бъркал " във връзка с праведната Русия, че отново я е
потопил в следващата кална яма на диктатурата...
Какво е неприятният Запад приключил? Как какво - разширил е НАТО до границите на Русия. Обкръжил е Русия с ракети. Брутално заплашва Русия и нейната сияйна цивилизация с културния крах на " Гейропа " и цялостния Запад. Бедната Русия се е мобилизирала да спре западното лукавство и - в това време - се е накиснала в нова тирания, тъй като, нали, не можеш да се бориш с козните на Запада и да останеш (прости ме Боже), " народна власт ". Толкова гадни неща натвори Западът по отношение на Русия, че на нея й се наложи да спре западната експанзия през 2008 в Грузия, през 2014 в Крим и Донбас, а през 2022 година в цяла Украйна. През цялото това време почтеният режим в Кремъл бе упрекван за неща, осъществени в действителност от Запада. Западът умъртви Литвиненко и Березовски в Лондон. Отрови Скрипал и българина Гебрев. Западът редовно изхвърля съветски публични лица от прозорците на високите етажи - в Москва, Воркута, Ню Делхи и под дърво и камък още... Да прибавим ли, че са в ход недомлъвките, че и Навални е погубен от същия Запад?
Истината би трябвало да се знае. Не че изявлението й ще засрами лъжците - те нямат орган за позор. Но който желае - може да я чуе. След разпада на Съветската империя огромната неточност на Запада бе, че той безусловно осинови Русия. Страните от Източна Европа съвсем цяло десетилетие се гърчеха в примката на неолибералната " шокова терапия ", с цел да създадат преход към пазарно стопанство. Бедност, обществена поляризация и травматична уязвимост на новосъздадените демократични институции бяха цената, която досегашните спътници на Москва трябваше да платят за своето избавление от евразийската сатрапия. Русия трябваше да премине през съшите тествания. Но за Москва заемите на МВФ бяха доста по-щедри, с доста по-добри условия, с доста по-малко надзор. През 90-те се стигна до такава степен, че заемите на МВФ заминаваха напряко за офшорните банкови сметки на водещите съветски олигарси, оглавили " великата престъпна гражданска война " на постсъветска Русия.
Западът трепереше над Москва
Да не би инцидентно да я разсърди... Да не би да се изчерпи нейната доброжелателност... Да не нарастне без мярка така и така всесилният безпорядък, ръководещ голямата територия с над пет хиляди нуклеарни бойни глави...
В трескавия флирт с Москва изключително се отличи Европа - положителната остаряла Европа, на която бе предоставено да приласкае страхливо демократизиращата се Русия. Със светнали лица европейските политически служители се надпреварваха да оферират на Кремъл преференциални схеми за интеграция и съюзничество. Офертите могат да се обобщят по този начин - " Уважаеми господин Путин, ние в Европа към този момент живеем в един хубав и чист парк. В него към този момент няма хищници - а и самите ние сме вегетарианци. Ходим в парка на пикник, берем цветя и гъби, присъединете се към нас, Боже благи, какъв брой ще бъде хубаво ". Уважаемият господин Путин посрещаше следващите прояви на флирта със смесени усеща - пренебрежение, надменност и яд. Да-да, яд - тъй като неговият свят по нищо не припомня вегански парк. Неговият свят е тъмна, злокобна джунгла, обитаема с рискови хищници. А европейците го канят да смъкна пушката от рамо и да да тръгне в джунглата на пикник...
Европа обвърза едностранно и безалтернативно бъдещето си с Русия - с каквато и да е Русия. Европа горещо се надяваше, че с толкоз доста отстъпки и добрини няма по какъв начин да не размекне загадъчната " съветска душа ". Газ и петрол от Русия против технологии от Европа, ориентирани към съветската рационализация. Многобройни комисии и конгреси за съдействие ЕС-Русия. Москва - член на Съвета на Европа. Москва - член на Г-8. В компенсация Москва наложи функционален монопол в снабдяването с енергоносители на Източна Европа, укрепи позициите на локалните олигархии и ги подчини на своите дълготрайни цели, разпростра цялостна система на проведена корупция по високите етажи на властта, призвана да пази съветските корпоративни и стратегически ползи. След 2010 година Москва разпростра огромна пропагандна акция – хибридна война за подкопаване на политическото и публично статукво в Европа, и изключително в източна Европа.
Ерозията на Запада е съществена причина за експанзията на Москва на Запад
– още от времената на Коминтерна... А в областта на сигурността... Системни старания " за разрешаване " на спорове – още от началото на 90-те... В Приднестровието - където Кремъл не помни да изтегли руската си войска и я трансформира в окупационна. В Абхазия и Осетия - където Кремъл създаде кръвопролитие на грузинското население при започване на 90-те с ръцете на чеченските главорези. В Нагорно Карабах, където Армения непринудено резервира статута си на съветска колония, с цел да задържи контрола върху азерската провинция...
През 2003 година в Тбилиси избухна мирната " Революция на розите ". Разгромената от брутална корупция и бандитски безпорядък Грузия потегли по пътя на своята рационализация. Путин не можа да се помири с това. Всяко нормализиране на едно общество по нужда изтръгва кремълския надзор върху него. Колониалният надзор на Москва не е мислим без поддържането на една страна в безпорядък, беднотия и принуждение. Да не мислите, че Европа поддържа Грузия? През всичките осем години на ръководство на президента Саакашвили европейските посланици в Тбилиси непрестанно осъществяваха мощен напън върху държавното управление да отстъпва пред ултиматумите на Кремъл. Грузинският интелектуалец проф. Александър Рондели не се стърпя – обърна се към дипломатите на Запада: „ Ние сме затворени в клетка с лудо пес. Умоляваме ви, отворете клетката, помогнете ни да излезем от нея! Вместо това вие стоите пред клетката и ни критикувате, че не галим и не прегръщаме дотатъчно любвеобилно псето, с цел да го умиротворим. ” След като Кремъл нахлу в Грузия през август 2008 година – Европа провежда написване и издание на „ отчета Тавиани ”. В него се твърдеше, че виновността за съветската експанзия е на... грузинското държавно управление. А администрацията на Барак Обама възнагради експанзията на Кремъл с... предложение за re-set – абсолютно възстановяване на връзките сред Вашингтон и Москва без никакви условия, които Кремъл да бъде длъжен да съблюдава.
Когато Путин нахлу в Крим и Донбас – на помощ на Кремъл се притекоха немският канцлер и френският президент – Меркел и Оланд. Те създадоха така наречен „ Мински съглашения ”, чийто
главен смисъл бе Украйна да се подчини де фако на резултатите от експанзията
И до ден сегашен Москва употребява причините на „ Минските съглашения ”, с цел да оправдава идващия стадий на своята експанзия – пълномащабната война против Украйна от февруари 2022 година Кремъл не е прикривал своите същински планове и цели. От две десетилетия от Москва настояват, че имат „ право ” на свои „ сфери на въздействие ” и наказват Запада, че не желае да ги обезпечи. За Путин неуспехът на Съветската империя е „ най-голямата геополитическа покруса на 20 век ”, а възобновяване на империята – открит приоритет. На 15 декември този приоритет дефинитивно се официализира – от Москва желаеха НАТО да се изтегли до линията от 1997 година, т.е. – от позициите преди своето уголемение.
И ето я огромната, главната виновност на Запада – разширението на НАТО. Излъгали били Русия, че „ няма да се уголемяват ”. Да, нямаше да се уголемяват. Нещо повече – при започване на 90-те желаеха да разхлабен НАТО – откакто е свършила Студената война. Страните от Централна и Източна Европа извоюваха разширението на НАТО. Защото разбираха, тъй като знаеха, че ще се окажат неизбежни жертви на възстановяващата се съветска настъпателност. Както историята на Руската империя, по този начин и държанието на отслабената, изумената Русия от 90-те години оставаха малко пространство за подозрение, че Москва ще изиска своите „ сфери на въздействие ” (по формулировката на Примаков от 1996-та) – все по-настойчиво в процеса на своето политическо и стратегическо възобновяване от руините на Съветския съюз. Източна Европа имаше големия късмет администрацията на Бил Клинтън да разбере ясно защо става дума. Без разширението на НАТО имперският колониализъм щеше бързо да ескалира своите искания за надзор върху Изтока на Европа. Голямата неточност на Вашингтон бе, че не продължи разширението на НАТО с Украйна и Южен Кавказ. Ако това разширение в постсъветското пространство бе осъществено, Русия щеше да загуби всевъзможни шансове за независмо възобновяване на своята империя – щеше да се окаже пред геополитическия императив да бъде пореден сътрудник и даже съдружник на Запада. Но популярност Богу, НАТО се разшири най-малко до границите на някогашна Източна Европа. Ако разширението не бе се осъществило, то през днешния ден най-вероятно боевете щяха да се водят освен край Авдиевка и Бахмут, само че и край Талин, Вилнюс и Кишинев. А на следващия ден... Нека не прибързваме за на следващия ден –
към момента носим риска за това, експанзията да продължи и на запад от Украйна.
Да, Западът е отговорен за това, че Русия през днешния ден е още веднъж тирания и агресор. Виновен е с това, че флиртуваше и подхранваше намерено реваншистките позиции на Кремъл в продължение на три десетилетия, през които ставаше все по-очевидно, че Москва няма да се включи непринудено в общественост – съюз на цивилизованите западни страни. Ставаше все по-очевидно, че Кремъл хапе ръката, която го милва и храни, подготвяйки се да скочи на гърлото на тези, които благо и нежно го канят на пикник измежду парка на към момента подредения Запад.
* Коментарът е оповестен на фейсбек страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ