Дали ще дочакаме Макрон да се загрижи за сигурността на съседите на Русия и жертвите на кремълския режим?
Огнян Минчев*
Макрон се грижи за " сигурността на Русия ". Дали ще дочакаме Макрон да се загрижи за сигурността на съседите на Русия, на жертвите на кремълския режим в Русия? Не мога да дам позитивен отговор на този въпрос. През 2014 година Путин окупира Крим и Донбас. Вместо да създадат изтеглянето му от окупираните украински територии предусловие за каквото и да е съдействие и даже другарство с Европейски Съюз, предшественикът на Макрон - Франсоа Оланд и Ангела Меркел принудиха държавното управление в Киев да одобри техния " кротичък проект " - така наречен " Мински съглашения ", които представляваха институционализирана гаранция за изнудване на Украйна от страна на Москва.
След 24 февруари и Франция, и Германия схванаха, че експанзията против Украйна е експанзия против Европа - и слепец би го схванал... Започнаха да оказват помощ на Киев - независимо и през институциите на Европейски Съюз. Но не престават да си приказват с Путин - смятат това за политика на " отворена врата ", за дипломация. Проблемът не е в диалозите с Путин. Проблемът е във внушенията, които получават от Путин, и които огласяват като свои публични позиции.
Париж и Берлин зле схващат, че когато проявиш " схващане " към агресор
стимулираш агресивното му държание. Защо уроците на историята са толкоз сложни за учене? Толкова ли е надалеч септември 1938 година в Мюнхен? Толкова ли е бледа връзката сред " успокояване на агресора " и " грижа за сигурността на агресора ", и отворените порти към разширение на експанзията. Русия няма провокации за своята сигурност от страна на западните си съседи. Западните съседи на Русия имат дълготрайни и съществени провокации към своята сигурност в лицето на Русия.
Превръщането на Централна и Източна Европа в засилващ ролята си стратегически център на НАТО и Запада е основната гаранция за мир сред Европа и Русия.
Трансатлантическото партньорство е основата за развиване на Изтока на Европа като стратегически център за евроатлантическа сигурност. За Париж и Берлин е значимо да осъзнаят, че сигурността на Източна Европа е предусловие за бъдещето на европейската интеграция. В този подтекст всеки флирт с режима на великоимперския агресор е безразсъден.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Макрон се грижи за " сигурността на Русия ". Дали ще дочакаме Макрон да се загрижи за сигурността на съседите на Русия, на жертвите на кремълския режим в Русия? Не мога да дам позитивен отговор на този въпрос. През 2014 година Путин окупира Крим и Донбас. Вместо да създадат изтеглянето му от окупираните украински територии предусловие за каквото и да е съдействие и даже другарство с Европейски Съюз, предшественикът на Макрон - Франсоа Оланд и Ангела Меркел принудиха държавното управление в Киев да одобри техния " кротичък проект " - така наречен " Мински съглашения ", които представляваха институционализирана гаранция за изнудване на Украйна от страна на Москва.
След 24 февруари и Франция, и Германия схванаха, че експанзията против Украйна е експанзия против Европа - и слепец би го схванал... Започнаха да оказват помощ на Киев - независимо и през институциите на Европейски Съюз. Но не престават да си приказват с Путин - смятат това за политика на " отворена врата ", за дипломация. Проблемът не е в диалозите с Путин. Проблемът е във внушенията, които получават от Путин, и които огласяват като свои публични позиции.
Париж и Берлин зле схващат, че когато проявиш " схващане " към агресор
стимулираш агресивното му държание. Защо уроците на историята са толкоз сложни за учене? Толкова ли е надалеч септември 1938 година в Мюнхен? Толкова ли е бледа връзката сред " успокояване на агресора " и " грижа за сигурността на агресора ", и отворените порти към разширение на експанзията. Русия няма провокации за своята сигурност от страна на западните си съседи. Западните съседи на Русия имат дълготрайни и съществени провокации към своята сигурност в лицето на Русия.
Превръщането на Централна и Източна Европа в засилващ ролята си стратегически център на НАТО и Запада е основната гаранция за мир сред Европа и Русия.
Трансатлантическото партньорство е основата за развиване на Изтока на Европа като стратегически център за евроатлантическа сигурност. За Париж и Берлин е значимо да осъзнаят, че сигурността на Източна Европа е предусловие за бъдещето на европейската интеграция. В този подтекст всеки флирт с режима на великоимперския агресор е безразсъден.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ