За мечките и хората срещите в Белица са предсказуеми
" Оглеждайте се деликатно, тъй като те се разхождат на всички места. "
Не на всеки екскурзовод му се постанова да включи това предизвестие в уводното си изявление. В парка за танцуващи мечки над град Белица обаче то е наложително. Защото тук, в Южна Рила, на 12 км от градчето, мечките са в " забрадка вързани " за посетителите. Стига да посетите парка отвън сезона на зимния сън, то е съвсем несъмнено, че вие и децата ви няма да си тръгнете оттова разочаровани, без да сте ги видели.
В момента в парка има 19 мечки,
разграничени в седем разнообразни бранша съгласно техния темперамент. " Мечката е териториално животно и по тази причина всичките не могат да живеят на едно място ", изяснява екскурзоводът Асен, преди да поведе следващата група гости по пътеката, която се вие във вътрешността в парка. Висока ограда отделя хората от животните, по чиято вътрешна страна има кабел с ток. Най-високата част на парка е на 1345 м надморска височина, а най-ниската - на 1200 м.
Паркът е голям - 120 декара, само че дребна част от тях са налични за гости. Във всеки бранш живеят от две до четири мечки. Те не са елементарни мечки, както знаем - първите години от живота им са минали измежду хората, само че все пак е неразрешено гостите да се пробват да ги хранят.
Паркът за танцуващи мечки е открит публично на 17 ноември 2000 година Изграден е със средства на фондациите „ Четири лапи “ и „ Бриджит Бардо “ и на община Белица. В построяването му вземат участие специалисти, учещи държанието и навиците на кафявата мечка. Обектът приема посетители от април до ноември, като вечер работното време през другите месеци се трансформира поради рухването на мрака.
Преди да се озоват в парка, днешните му жители са били част от една традиция, която за благополучие новите генерации мечки и деца не познават - танцуващите животни,
развеждани на синджир из градове и села,
по панаири и събори. До 2007 година това бе легален занаят в България, заради което първите мечки трябваше да бъдат изплатени от притежателите им, с цел да бъдат пуснати на независимост над Белица. Обезщетенията, съгласно хората от парка, са достигнали даже до над 10 000 лева С влизането на България в Европейски Съюз мечкарството е неразрешено, което разрешава на управляващите да конфискуват експлоатираните животни. Най-голямото стълпотворение от мечки в парка над Белица е записано преди няколко години – 28 едновременно.
„ По принцип в природата мечките живеят сред 20 и 24 години и спят своя зимен сън сред 2 и 3 месеца. При нас обаче
тези процеси са съвсем двойно по-дълги
Миналата година умря една мечка, която доближи 42 години. Най-дългото време, в което наш питомник е спал тук, е 6 месеца ", изяснява Асен. Всичко това се дължи на постоянното хранене и здравната грижа.
Докато Асен изяснява, в групата за момент настъпва раздвижване и се чуват детски възгласи. „ Това е Цвета. В момента тя си почива, защото и на нея й е топло като на нас. В този бранш Цвета живее дружно с Монти. От другата страна на оградата живеят Веско и Рада. Надявам се по-надолу да успеем да ги забележим и тях “, показва посетители и домакини Асен.
За благополучие, България към момента е богата на дива природа и дивият капитализъм не е завладял планините ни до степента, в която бетономорието унищожи Черноморието. Затова човек може да зърне мечка и до момента в който се разхожда по утъпканите планински пътеки. Не ни липсват и куриозни срещи и случки, които радват едни и тревожат други - камера снима мечета дори на Витоша, а една ноемврийска вечер мече влезе в басейна до въжен превоз Сопот да си направи спа процедури. Тези непредвидени срещи обаче не са мощно целесъобразни нито за мечките, нито за хората, по тази причина паркът в Белица си остава един превъзходен метод децата да видят четириногите жители на горите в естественото им положение.
След като зоркото око на дребна посетителка е забелязало първата хралупа, лидерът стопира пред огромна дупка, изкопана в ската. Домът е дело на Рада. За задачите на мечото броене би трябвало да се означи, че нормално мечата хралупа е сред 2,5 и 3,5 метра според от това какъв брой е огромна мечката. В нея те хибернират, или с други думи, спят своя зимен сън и раждат своите дребни.
Мечките са сбъднали една човешка фантазия и
в никакъв случай не копаят единствено по една хралупа
за зимата, а разполагат с две-три жилища. Те се сменят при възможна опасност от друго животно или наводняване. " Част от хралупите в обособените браншове пък са направени от нас, хората от екипа на парка “, завършва тази част на описа си лидерът. „ А къде Баба Меца е поставила меда? “, пита още веднъж същото момиченце и цялата група се развеселява.
Няколко метра по-нататък пътеката прави изострен завой, след който посетителите се натъкват на още две мечки. И двете лежат единствено на няколко метра от оградата, като наличието на хората не им прави никакво усещане. Това са най-младите мечета в парка - Теди и Рику, на 5 и 6 години. По-светлият е Теди и е дошъл тук през ноември м.г. от Северна Македония. Теди несъмнено има потребност от отмора и възобновяване - преди да го доведат в България е бил
вързан като атракция пред някакъв хотел
Рику пък идва от Албания, като за малко е бил танцуваща мечка. Живеят дружно с Лета, която е по-възрастна – на 21 години. В бранша от другата страна може да видите и Чарли. Той е един от най-едрите екземпляри в парка - тежи към 300 кг.
В този сектор напряко царува стълпотворение - в противоположния бранш живеят още две мечки - Светла и Маринка. При късмет те също може да се показват на групата гости. Ако желаете да видите малко мече обаче, то по-голям късмет имате да се навъртате към басейна в Сопот - в Белица няма дребни мечета. Основната причина е, че мъжките са кастрирани още от предходните им притежатели, с цел да ги създадат по-малко нападателни. Другата причина е, че в случай че в парка се роди мече, то е обречено да почине тук. " В природата дребните мечета живеят 2-2,5 година с майките си. За това време тук те толкоз привикват с хората и да бъдат хранени от тях, че изцяло притъпяват инстинктите си за оцеляване в дивия свят “, разяснява лидерът на притихналата група.
Разбира се, мечките не са единствените жители на парка. Заради храната тук се примъкват да си чопнат нещо за ястие и катерички, и лисици. А на менюто на Цвета, Светла, Маринка и компания може да завиди и човек. Закуската е плодове и зеленчуци, обядът - самун, а вечерята - риба, пилешко месо, мед и орехи.
За разлика от хората, мечките ядат друго количество храна съгласно сезона. През пролетта, когато се разсънват от зимния сън, се стартира с по 5 кг храна дневно на мечка. Постепенно се стига до 12 кг, а през есента, когато мечките още веднъж се готвят за сън,
изяждат сред 20 и 22 кг на ден
Женските мечки са доста по-дребни от мъжките. Те варират сред 80 и 160 кг. Мъжките обаче тежат сред 250 до 350 кг.
Доставката на храна за животните се прави без никакъв риск за пазачите. „ Във всеки бранш има вътрешни разграничителни порти. Когато мечките се намират в другата част от бранша, вратите са спускат и гледачите влизат в зоната да разпределят порциите, да сменят водата във водоемите и така нататък Нямаме директен контакт с животните “, твърди лидерът.
На финала на обиколката стигаме до басейн, в който блажено се разхлажда още една мечка. „ Запознайте се с Митко “, показва го лидерът. От описа му излиза наяве, че преди да се озове в Белица, мечокът е бил грубо измъчван от притежателя си, който сложил халка на носа му и на долната му челюст. Затова се наложило Митко да бъде опериран. „ Сега е доста деятелен и любопитен мечок “, продължава описанието си младежът.
Тежко минало като Митко са имали и доста от другите жители на парка в Белица. Затова в моменти на раздразнителност част от тях правят нещо като обреден танц, при който обикалят часове наред повърхност от 2-3 кв. м, повтаряйки едни и същи стъпки. Навикът е добит по време на предходния им метод на живот, когато с болежка и апетит животните са били принуждавани да извършват разнообразни номера. Дори тук, във вековната гора, сянката на тези мъчения наподобява неизбежна.
Не на всеки екскурзовод му се постанова да включи това предизвестие в уводното си изявление. В парка за танцуващи мечки над град Белица обаче то е наложително. Защото тук, в Южна Рила, на 12 км от градчето, мечките са в " забрадка вързани " за посетителите. Стига да посетите парка отвън сезона на зимния сън, то е съвсем несъмнено, че вие и децата ви няма да си тръгнете оттова разочаровани, без да сте ги видели.
В момента в парка има 19 мечки,
разграничени в седем разнообразни бранша съгласно техния темперамент. " Мечката е териториално животно и по тази причина всичките не могат да живеят на едно място ", изяснява екскурзоводът Асен, преди да поведе следващата група гости по пътеката, която се вие във вътрешността в парка. Висока ограда отделя хората от животните, по чиято вътрешна страна има кабел с ток. Най-високата част на парка е на 1345 м надморска височина, а най-ниската - на 1200 м.
Паркът е голям - 120 декара, само че дребна част от тях са налични за гости. Във всеки бранш живеят от две до четири мечки. Те не са елементарни мечки, както знаем - първите години от живота им са минали измежду хората, само че все пак е неразрешено гостите да се пробват да ги хранят.
Паркът за танцуващи мечки е открит публично на 17 ноември 2000 година Изграден е със средства на фондациите „ Четири лапи “ и „ Бриджит Бардо “ и на община Белица. В построяването му вземат участие специалисти, учещи държанието и навиците на кафявата мечка. Обектът приема посетители от април до ноември, като вечер работното време през другите месеци се трансформира поради рухването на мрака.
Преди да се озоват в парка, днешните му жители са били част от една традиция, която за благополучие новите генерации мечки и деца не познават - танцуващите животни,
развеждани на синджир из градове и села,
по панаири и събори. До 2007 година това бе легален занаят в България, заради което първите мечки трябваше да бъдат изплатени от притежателите им, с цел да бъдат пуснати на независимост над Белица. Обезщетенията, съгласно хората от парка, са достигнали даже до над 10 000 лева С влизането на България в Европейски Съюз мечкарството е неразрешено, което разрешава на управляващите да конфискуват експлоатираните животни. Най-голямото стълпотворение от мечки в парка над Белица е записано преди няколко години – 28 едновременно.
„ По принцип в природата мечките живеят сред 20 и 24 години и спят своя зимен сън сред 2 и 3 месеца. При нас обаче
тези процеси са съвсем двойно по-дълги
Миналата година умря една мечка, която доближи 42 години. Най-дългото време, в което наш питомник е спал тук, е 6 месеца ", изяснява Асен. Всичко това се дължи на постоянното хранене и здравната грижа.
Докато Асен изяснява, в групата за момент настъпва раздвижване и се чуват детски възгласи. „ Това е Цвета. В момента тя си почива, защото и на нея й е топло като на нас. В този бранш Цвета живее дружно с Монти. От другата страна на оградата живеят Веско и Рада. Надявам се по-надолу да успеем да ги забележим и тях “, показва посетители и домакини Асен.
За благополучие, България към момента е богата на дива природа и дивият капитализъм не е завладял планините ни до степента, в която бетономорието унищожи Черноморието. Затова човек може да зърне мечка и до момента в който се разхожда по утъпканите планински пътеки. Не ни липсват и куриозни срещи и случки, които радват едни и тревожат други - камера снима мечета дори на Витоша, а една ноемврийска вечер мече влезе в басейна до въжен превоз Сопот да си направи спа процедури. Тези непредвидени срещи обаче не са мощно целесъобразни нито за мечките, нито за хората, по тази причина паркът в Белица си остава един превъзходен метод децата да видят четириногите жители на горите в естественото им положение.
След като зоркото око на дребна посетителка е забелязало първата хралупа, лидерът стопира пред огромна дупка, изкопана в ската. Домът е дело на Рада. За задачите на мечото броене би трябвало да се означи, че нормално мечата хралупа е сред 2,5 и 3,5 метра според от това какъв брой е огромна мечката. В нея те хибернират, или с други думи, спят своя зимен сън и раждат своите дребни.
Мечките са сбъднали една човешка фантазия и
в никакъв случай не копаят единствено по една хралупа
за зимата, а разполагат с две-три жилища. Те се сменят при възможна опасност от друго животно или наводняване. " Част от хралупите в обособените браншове пък са направени от нас, хората от екипа на парка “, завършва тази част на описа си лидерът. „ А къде Баба Меца е поставила меда? “, пита още веднъж същото момиченце и цялата група се развеселява.
Няколко метра по-нататък пътеката прави изострен завой, след който посетителите се натъкват на още две мечки. И двете лежат единствено на няколко метра от оградата, като наличието на хората не им прави никакво усещане. Това са най-младите мечета в парка - Теди и Рику, на 5 и 6 години. По-светлият е Теди и е дошъл тук през ноември м.г. от Северна Македония. Теди несъмнено има потребност от отмора и възобновяване - преди да го доведат в България е бил
вързан като атракция пред някакъв хотел
Рику пък идва от Албания, като за малко е бил танцуваща мечка. Живеят дружно с Лета, която е по-възрастна – на 21 години. В бранша от другата страна може да видите и Чарли. Той е един от най-едрите екземпляри в парка - тежи към 300 кг.
В този сектор напряко царува стълпотворение - в противоположния бранш живеят още две мечки - Светла и Маринка. При късмет те също може да се показват на групата гости. Ако желаете да видите малко мече обаче, то по-голям късмет имате да се навъртате към басейна в Сопот - в Белица няма дребни мечета. Основната причина е, че мъжките са кастрирани още от предходните им притежатели, с цел да ги създадат по-малко нападателни. Другата причина е, че в случай че в парка се роди мече, то е обречено да почине тук. " В природата дребните мечета живеят 2-2,5 година с майките си. За това време тук те толкоз привикват с хората и да бъдат хранени от тях, че изцяло притъпяват инстинктите си за оцеляване в дивия свят “, разяснява лидерът на притихналата група.
Разбира се, мечките не са единствените жители на парка. Заради храната тук се примъкват да си чопнат нещо за ястие и катерички, и лисици. А на менюто на Цвета, Светла, Маринка и компания може да завиди и човек. Закуската е плодове и зеленчуци, обядът - самун, а вечерята - риба, пилешко месо, мед и орехи.
За разлика от хората, мечките ядат друго количество храна съгласно сезона. През пролетта, когато се разсънват от зимния сън, се стартира с по 5 кг храна дневно на мечка. Постепенно се стига до 12 кг, а през есента, когато мечките още веднъж се готвят за сън,
изяждат сред 20 и 22 кг на ден
Женските мечки са доста по-дребни от мъжките. Те варират сред 80 и 160 кг. Мъжките обаче тежат сред 250 до 350 кг.
Доставката на храна за животните се прави без никакъв риск за пазачите. „ Във всеки бранш има вътрешни разграничителни порти. Когато мечките се намират в другата част от бранша, вратите са спускат и гледачите влизат в зоната да разпределят порциите, да сменят водата във водоемите и така нататък Нямаме директен контакт с животните “, твърди лидерът.
На финала на обиколката стигаме до басейн, в който блажено се разхлажда още една мечка. „ Запознайте се с Митко “, показва го лидерът. От описа му излиза наяве, че преди да се озове в Белица, мечокът е бил грубо измъчван от притежателя си, който сложил халка на носа му и на долната му челюст. Затова се наложило Митко да бъде опериран. „ Сега е доста деятелен и любопитен мечок “, продължава описанието си младежът.
Тежко минало като Митко са имали и доста от другите жители на парка в Белица. Затова в моменти на раздразнителност част от тях правят нещо като обреден танц, при който обикалят часове наред повърхност от 2-3 кв. м, повтаряйки едни и същи стъпки. Навикът е добит по време на предходния им метод на живот, когато с болежка и апетит животните са били принуждавани да извършват разнообразни номера. Дори тук, във вековната гора, сянката на тези мъчения наподобява неизбежна.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ