Как Христо Стоичков стана Ангел Станков
Oфициалната биография на най-популярния българин по света Христо Стоичков от през днешния ден е на пазара в 1 200 търговски точки в страната. Освен в книжарниците в страната книгата ще се популяризира в моловете и на специфични щандове в хипермаркетите. В 400 страници Кавалерът на „ Златната топка “ споделя без маска и грим целия си живот като във всяка глава има случки, които стават известни за първи път. Това не е една захаросана история, за Христо Стоичков, а токсичен роман за борбите му в живота, страданията, грешките, гафовете.
Днес ви представяме нова часто от " Историята " - Скандалният край за Купата на България межу ЦСКА и Левски през 1985 година, когато получава възбрана да играе повече футбол.
В ЦСКА още от първия ден бяха в шах с моята история. Не единствено че съм дошъл с рейса на „ Левски-Спартак “, само че и нямам документи! Шефът на футболния клуб, полков- ник Никола Миланов – вездесъщият типаж Чопъра, за кого- то даже в Харманли бяхме слушали митове – не можеше да повярва какъв детайл се е изпънал пред бюрото му.
„ Момче, какъв подобен неизвестен воин си, че да ми се явяваш в ЦСКА като незаконен?! “ Това ми беше за „ Добър ден “. Какво можех да му отговоря? Приех друга тактичност. Мълча и сдъвквам въздух. Мъча се да не го виждам като елен – фарове. Някаква муха от „ В “ група се явява неподготвена пред другаря полковник, който единствено преди две-три години е командвал ЦСКА при детронирането на еврошампионите „ Ливърпул “ и „ Нотингам “. Миланов изръмжа още нещо в собствен жанр и задейства машината още пред мен. Каза ми, че е русенец, само че това въобще не повлия, когато подвигна телефона на моите хора от неговия роден град. Изстреля като „ Катюша “ хули към тях и откакто крепко ги зашемети, чух най-важното. Ако до 24 часа паспортът ми не се появи на „ Армията “, да се стягат за 6-месечен ресурс. Като за начало. Много време им даде. Не, освен за периода на запаса. Още вечерта паспортът беше в джоба ми.... Напредвах постепенно като хладилник към титулярния състав. И по този начин, до момента в който най-сетне под №11 стигнах до титулярните 11 в най-скандалния мач в историята на българския футбол. Блъфовете на ориста очевидно нямаха край, само че кой да ми го каже тогава? Бях определен за титуляр във безконечното дерби и преливах от благополучие. София, 19 юни 1985 година – край за Купата на Народна Република България. ЦСКА против кръвния си противник „ Левски-Спартак “ пред 30 000 фенове на Националния стадион. На 19 години Христо Стоичков излезе на арената в звук с тогавашната футболна мода – с дълга коса, дъвка в устата, огромен ланец и доста динамит под фланелката. Футболист отвред. Ляв халф. Неизвестен за противниците въодушевен вид, който единствено 8 месеца по-рано (пак тази „ осмица “, сори) те бяха превозили от Харманли до София като безспорен анонимник след 1/8-финал в същия този шампионат. Е, да, ориста няма единствено мен да ме пунтира? Съперникът беше в серия от победи против ЦСКА, който мъчително обновяваше състава си след най-славните в историята на страната победи в шампионата за КЕШ. Седмица по-рано „ сините “ си бяха отвоювали втора поредна шампионска купа и пресата твърдеше, че това е най-силният състав, който в миналото са имали. Заради всичко това ситуацията в нашия лагер беше една такава тегава, напрегната. Сякаш стъпвахме в още не изцяло разминирано поле. Традиционните смешки бяха се предали пред напрежението и напряко изтикани в ъгъла.
Преди да стартира анализа за мача, си разреших да кажа нещо, за което остарялата армия трябваше да ме разстреля. „ Знаеш ли, бате Симо, за какво са били тези загуби в последно време? – запитвам на всеослушание. И самичък си давам отговор бързо: – Защото Христо Стоичков го е нямало в тима! “ Не знам по какъв начин ми се размина... Може би тъй като всички бяха по този начин мощно напрегнати, че не желаеха в допълнение да си обтягат нервите с пердето дебютант. На терена левскарите се държаха пренебрежително, даже надменно. Георги Славков обаче бързо им пусна кръв с гол за 1:0. Но преди удара си оказа помощ по този начин тънко с ръка, че и днешните видеоповторения на системата ВАР мъчно щяха да го разкрият. Да не приказваме за рефера Ахмед Яшаров. Попадението трансформира съперника в глутница гневни кучета, които желаеха да раздерат и нас, и съдията. През второто полувреме Илия Войнов от свободен удар ги торпилира за 2:0. Шок и смут! Но единствено за броени секунди като при нокдаун. Лудостта на „ сините “ се завърна стремително и със силата на смерч. В хода на мача Славков изпусна дузпа. След нейното присъждане Ясенов ми замязя на окуцял жираф, който навалица ловци гони по терена отпред с вратаря на противника. А тревата като че ли беше жарава.
Обстановката стана дотолкоз крейзи, че даже един от най-големите спортсмени във футбола ни – Емил Спасов, изпуши. С взор на вманиачен той ненадейно хвана за гушата нашия Костадин Янчев. Бях най-близо от всички „ червени “ и незабавно реагирах – изблъсках Спасов. На мига се оформи меле с доста боричкане, побутване, закани, псувни, само че до ексцесии не се стигна. Нямаше замяна на тупалки или нещо от този жанр. Само леко сумо на футболния терен. Това се разигра пред вилнеещите трибуни. Малко преди края съдията отсъди измислена дузпа за „ Левски “. Срещу мен, естествено – бях най-подходящият. И голмайсторът на сините за всички времена Наско Сираков я вкара за 1:2. Попадението се оказа просто детайлност от пейзажа в този пъклен абсурден мач, който ние първо спечелихме, а след това всички участници в него заедно загубихме. Но празненството най-малко ми остана. Първи огромен край за мен – първа купа и ваучър до зори! Три дни по-късно научих по допустимо най-болезнения и гнусен метод какво е това да не знаеш, когато печелиш, какво губиш, и когато губиш, какво печелиш.
По-късно, при сходна обстановка, ориста отново ме подреди по този начин, само че с противоположен знак. Говоря ви за деня, когато направих едно настъпване, несъмнено за номер едно на века във футбола. Тогава първо изгубих, само че след това завоювах. След мача на 19 юни обаче беше моментът, в който изгубих, откакто съм спечелил. И то по какъв начин изгубих единствено...
Забавлявах се с другари в едно кафене, когато представител с надгробен глас заяви по държавната телевизия решение на Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия за фрапантни санкции във връзка със скандалния край. Най-тежките наказания в историята на БГ футбола. Говореше се за премахване на недъзите в българския футбол. И се оказа, че 19-годишният Христо Стоичков, вашият човек, е част от въпросните недъзи. За наставление и с твърда ръка Партията лиши вечно от право да играят проведен футбол мен и четирима от „ Левски “ – Емил Спасов, Борислав Михайлов, Емил Велев и Пламен Николов. Старши треньорите на двата отбора също изгубиха правата си за тази специалност. Как реагирах? Виждали ли сте бръкнал в контакт? Не можех да проумея по какъв начин по този начин санкционират най-тежко каре национали – от една страна, а от друга – единствено мен, новобранеца несретен. Този, който едвам е почнал да срича писмеността на огромния футбол? Не станах ли жертва за цвят, за повсеместност? Само поради едно боричкане на противник унищожават някой, който все още е... никой. Алилуя, братче! Двата тима бяха преименувани – „ алените “ на „ Средец “, а „ сините “ на „ Витоша “. Заедно с имената се губеха и всички привилегии, които футболистите употребиха като офицери от силовите ведомства – надлежно на армията и на милицията. При комунизма това бяха относително огромните заплати поради пагоните, панелен апартамент, пазаруване на кола, без да се чака ред близо 10 години по тогавашните правила. Плюс при предпочитание – задочно следване във ВИФ, държавния състезателен институт. Привилегии, които, до момента в който ги разуча... научих, че няма да ги получа. Имах единствено две бузи, а яките плесници от живота към този момент станаха три. Последният беше освен това – напряко тежък пестник. Какво ме застигна? Нима пътят свърши още преди да го извървя? Господин за един ден, по този начин ли?... „ А новобранката Христо Стоичков? Той ще бъде образец! Лош образец, само че въпреки всичко образец! За всички! “ Така споделяше, намигайки ми, един от офицерите в старозагорското военно отделение. Имаше чин капитан, само че се разпореждаше като военачалник и най-важното – беше нещо като мой управител в казармата. Понякога съзнателно ми четеше конско пред строя. Така пускаше нещо като димки за близките, а в действителност бяхме партия – водеше ме под подправено име да играя в селската група. Да, даже за нея нямах права.
Бъдещият притежател на „ Златната топка “ джитка по села и паланки като незаконен футболист. Как ви звучи? Селски мач в България. Има и такова животно. Диво и рисково за непознати. Особено за гостуващия отбор в мача. По-голямата част от публиката гледа борбата права към терена. Не мога да ви опиша какви колоритни, само че и сурови като лъчение видове съм виждал на това необикновено шоу. Обикновено следиха мача, подпрени на дълги колове, на пастирски геги или заели всевъзможни каубойски стойки към терена. Пийват си огнена вода и сипят насмешки и закани към гостуващия тим. Реално не знаеш от кого да се пазиш – от публиката или от налитащите като бик на алено противници. И би трябвало да си доста, но доста бърз, с цел да избягаш от ритниците. А къде е другарят арбитър? Повярвайте, в такива моменти него повече от всичко го вълнува личната му сигурност. Няма такава анимация. Играч на гостите да вземем за пример вкарва гол и погнат от тези с тоягите, бяга и вика: „ Без да желая, без да желая! “ Или съдии, които, с цел да не ги бият, тичат като Карл Люис, с цел да се доберат до фургона за преобличане. Заключват се вътре, само че това не ги избавя, тъй като подпийнали почитатели стартират да клатят и да бутат укритието им в посока на близката река или бездна... Всички тези „ уроци “ няма да ги намерите в нито един учебник. Нито по футбол, нито по нищо. Но аз се учех на футбол и тук. В един мач реферът другарски ми сподели: „ Момче, ти не си за селските игрища. Търси си след казармата тим в „ А “ или „ Б “ група! “ Голям подбив! Подвизавах се под партизанското име „ Ангел Станков “ и макар сложните условия правех страхотни мачове. И по този начин дръпнах Дявола за опашката – някоя мръсна гадина докладвала, че изгнаникът несретен Христо Стоичков играе под подправено име проведен футбол. И хоп – от София незабавно назначили инспекция. Само че ние в казармата си имахме контраразузнаване. Затова и на един мач ме смениха незабавно 10 минути преди края. И по този начин, както бях с екипа, скочих в офицерската джипка и на мръсна газ отпрашихме към казармата. И още на входа на поделението се преоблякох за негативно време в униформа и потен сграбчих автомата – часовой. Идва инспекцията и какво да види – редови войник Стоичков на пост. Какъв футбол, какъв Ангел Станков, какви следствия? Размина ми се.
Днес ви представяме нова часто от " Историята " - Скандалният край за Купата на България межу ЦСКА и Левски през 1985 година, когато получава възбрана да играе повече футбол.
В ЦСКА още от първия ден бяха в шах с моята история. Не единствено че съм дошъл с рейса на „ Левски-Спартак “, само че и нямам документи! Шефът на футболния клуб, полков- ник Никола Миланов – вездесъщият типаж Чопъра, за кого- то даже в Харманли бяхме слушали митове – не можеше да повярва какъв детайл се е изпънал пред бюрото му.
„ Момче, какъв подобен неизвестен воин си, че да ми се явяваш в ЦСКА като незаконен?! “ Това ми беше за „ Добър ден “. Какво можех да му отговоря? Приех друга тактичност. Мълча и сдъвквам въздух. Мъча се да не го виждам като елен – фарове. Някаква муха от „ В “ група се явява неподготвена пред другаря полковник, който единствено преди две-три години е командвал ЦСКА при детронирането на еврошампионите „ Ливърпул “ и „ Нотингам “. Миланов изръмжа още нещо в собствен жанр и задейства машината още пред мен. Каза ми, че е русенец, само че това въобще не повлия, когато подвигна телефона на моите хора от неговия роден град. Изстреля като „ Катюша “ хули към тях и откакто крепко ги зашемети, чух най-важното. Ако до 24 часа паспортът ми не се появи на „ Армията “, да се стягат за 6-месечен ресурс. Като за начало. Много време им даде. Не, освен за периода на запаса. Още вечерта паспортът беше в джоба ми.... Напредвах постепенно като хладилник към титулярния състав. И по този начин, до момента в който най-сетне под №11 стигнах до титулярните 11 в най-скандалния мач в историята на българския футбол. Блъфовете на ориста очевидно нямаха край, само че кой да ми го каже тогава? Бях определен за титуляр във безконечното дерби и преливах от благополучие. София, 19 юни 1985 година – край за Купата на Народна Република България. ЦСКА против кръвния си противник „ Левски-Спартак “ пред 30 000 фенове на Националния стадион. На 19 години Христо Стоичков излезе на арената в звук с тогавашната футболна мода – с дълга коса, дъвка в устата, огромен ланец и доста динамит под фланелката. Футболист отвред. Ляв халф. Неизвестен за противниците въодушевен вид, който единствено 8 месеца по-рано (пак тази „ осмица “, сори) те бяха превозили от Харманли до София като безспорен анонимник след 1/8-финал в същия този шампионат. Е, да, ориста няма единствено мен да ме пунтира? Съперникът беше в серия от победи против ЦСКА, който мъчително обновяваше състава си след най-славните в историята на страната победи в шампионата за КЕШ. Седмица по-рано „ сините “ си бяха отвоювали втора поредна шампионска купа и пресата твърдеше, че това е най-силният състав, който в миналото са имали. Заради всичко това ситуацията в нашия лагер беше една такава тегава, напрегната. Сякаш стъпвахме в още не изцяло разминирано поле. Традиционните смешки бяха се предали пред напрежението и напряко изтикани в ъгъла.
Преди да стартира анализа за мача, си разреших да кажа нещо, за което остарялата армия трябваше да ме разстреля. „ Знаеш ли, бате Симо, за какво са били тези загуби в последно време? – запитвам на всеослушание. И самичък си давам отговор бързо: – Защото Христо Стоичков го е нямало в тима! “ Не знам по какъв начин ми се размина... Може би тъй като всички бяха по този начин мощно напрегнати, че не желаеха в допълнение да си обтягат нервите с пердето дебютант. На терена левскарите се държаха пренебрежително, даже надменно. Георги Славков обаче бързо им пусна кръв с гол за 1:0. Но преди удара си оказа помощ по този начин тънко с ръка, че и днешните видеоповторения на системата ВАР мъчно щяха да го разкрият. Да не приказваме за рефера Ахмед Яшаров. Попадението трансформира съперника в глутница гневни кучета, които желаеха да раздерат и нас, и съдията. През второто полувреме Илия Войнов от свободен удар ги торпилира за 2:0. Шок и смут! Но единствено за броени секунди като при нокдаун. Лудостта на „ сините “ се завърна стремително и със силата на смерч. В хода на мача Славков изпусна дузпа. След нейното присъждане Ясенов ми замязя на окуцял жираф, който навалица ловци гони по терена отпред с вратаря на противника. А тревата като че ли беше жарава.
Обстановката стана дотолкоз крейзи, че даже един от най-големите спортсмени във футбола ни – Емил Спасов, изпуши. С взор на вманиачен той ненадейно хвана за гушата нашия Костадин Янчев. Бях най-близо от всички „ червени “ и незабавно реагирах – изблъсках Спасов. На мига се оформи меле с доста боричкане, побутване, закани, псувни, само че до ексцесии не се стигна. Нямаше замяна на тупалки или нещо от този жанр. Само леко сумо на футболния терен. Това се разигра пред вилнеещите трибуни. Малко преди края съдията отсъди измислена дузпа за „ Левски “. Срещу мен, естествено – бях най-подходящият. И голмайсторът на сините за всички времена Наско Сираков я вкара за 1:2. Попадението се оказа просто детайлност от пейзажа в този пъклен абсурден мач, който ние първо спечелихме, а след това всички участници в него заедно загубихме. Но празненството най-малко ми остана. Първи огромен край за мен – първа купа и ваучър до зори! Три дни по-късно научих по допустимо най-болезнения и гнусен метод какво е това да не знаеш, когато печелиш, какво губиш, и когато губиш, какво печелиш.
По-късно, при сходна обстановка, ориста отново ме подреди по този начин, само че с противоположен знак. Говоря ви за деня, когато направих едно настъпване, несъмнено за номер едно на века във футбола. Тогава първо изгубих, само че след това завоювах. След мача на 19 юни обаче беше моментът, в който изгубих, откакто съм спечелил. И то по какъв начин изгубих единствено...
Забавлявах се с другари в едно кафене, когато представител с надгробен глас заяви по държавната телевизия решение на Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия за фрапантни санкции във връзка със скандалния край. Най-тежките наказания в историята на БГ футбола. Говореше се за премахване на недъзите в българския футбол. И се оказа, че 19-годишният Христо Стоичков, вашият човек, е част от въпросните недъзи. За наставление и с твърда ръка Партията лиши вечно от право да играят проведен футбол мен и четирима от „ Левски “ – Емил Спасов, Борислав Михайлов, Емил Велев и Пламен Николов. Старши треньорите на двата отбора също изгубиха правата си за тази специалност. Как реагирах? Виждали ли сте бръкнал в контакт? Не можех да проумея по какъв начин по този начин санкционират най-тежко каре национали – от една страна, а от друга – единствено мен, новобранеца несретен. Този, който едвам е почнал да срича писмеността на огромния футбол? Не станах ли жертва за цвят, за повсеместност? Само поради едно боричкане на противник унищожават някой, който все още е... никой. Алилуя, братче! Двата тима бяха преименувани – „ алените “ на „ Средец “, а „ сините “ на „ Витоша “. Заедно с имената се губеха и всички привилегии, които футболистите употребиха като офицери от силовите ведомства – надлежно на армията и на милицията. При комунизма това бяха относително огромните заплати поради пагоните, панелен апартамент, пазаруване на кола, без да се чака ред близо 10 години по тогавашните правила. Плюс при предпочитание – задочно следване във ВИФ, държавния състезателен институт. Привилегии, които, до момента в който ги разуча... научих, че няма да ги получа. Имах единствено две бузи, а яките плесници от живота към този момент станаха три. Последният беше освен това – напряко тежък пестник. Какво ме застигна? Нима пътят свърши още преди да го извървя? Господин за един ден, по този начин ли?... „ А новобранката Христо Стоичков? Той ще бъде образец! Лош образец, само че въпреки всичко образец! За всички! “ Така споделяше, намигайки ми, един от офицерите в старозагорското военно отделение. Имаше чин капитан, само че се разпореждаше като военачалник и най-важното – беше нещо като мой управител в казармата. Понякога съзнателно ми четеше конско пред строя. Така пускаше нещо като димки за близките, а в действителност бяхме партия – водеше ме под подправено име да играя в селската група. Да, даже за нея нямах права.
Бъдещият притежател на „ Златната топка “ джитка по села и паланки като незаконен футболист. Как ви звучи? Селски мач в България. Има и такова животно. Диво и рисково за непознати. Особено за гостуващия отбор в мача. По-голямата част от публиката гледа борбата права към терена. Не мога да ви опиша какви колоритни, само че и сурови като лъчение видове съм виждал на това необикновено шоу. Обикновено следиха мача, подпрени на дълги колове, на пастирски геги или заели всевъзможни каубойски стойки към терена. Пийват си огнена вода и сипят насмешки и закани към гостуващия тим. Реално не знаеш от кого да се пазиш – от публиката или от налитащите като бик на алено противници. И би трябвало да си доста, но доста бърз, с цел да избягаш от ритниците. А къде е другарят арбитър? Повярвайте, в такива моменти него повече от всичко го вълнува личната му сигурност. Няма такава анимация. Играч на гостите да вземем за пример вкарва гол и погнат от тези с тоягите, бяга и вика: „ Без да желая, без да желая! “ Или съдии, които, с цел да не ги бият, тичат като Карл Люис, с цел да се доберат до фургона за преобличане. Заключват се вътре, само че това не ги избавя, тъй като подпийнали почитатели стартират да клатят и да бутат укритието им в посока на близката река или бездна... Всички тези „ уроци “ няма да ги намерите в нито един учебник. Нито по футбол, нито по нищо. Но аз се учех на футбол и тук. В един мач реферът другарски ми сподели: „ Момче, ти не си за селските игрища. Търси си след казармата тим в „ А “ или „ Б “ група! “ Голям подбив! Подвизавах се под партизанското име „ Ангел Станков “ и макар сложните условия правех страхотни мачове. И по този начин дръпнах Дявола за опашката – някоя мръсна гадина докладвала, че изгнаникът несретен Христо Стоичков играе под подправено име проведен футбол. И хоп – от София незабавно назначили инспекция. Само че ние в казармата си имахме контраразузнаване. Затова и на един мач ме смениха незабавно 10 минути преди края. И по този начин, както бях с екипа, скочих в офицерската джипка и на мръсна газ отпрашихме към казармата. И още на входа на поделението се преоблякох за негативно време в униформа и потен сграбчих автомата – часовой. Идва инспекцията и какво да види – редови войник Стоичков на пост. Какъв футбол, какъв Ангел Станков, какви следствия? Размина ми се.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ