Официална Русия (ако на някой все още не му е

Официална Русия (ако на някой към момента не му е ясно) няма да се откаже от концепцията за оказване на напън върху четири нестабилни балкански страни – и с открити политически дейности, и с други налични средства. Русия прибягва до неприкрити и задоволително безжалостни политически и стопански способи, употребява медиите и спецслужбите, пробва се да предизвика вълнения, а също финансира и подстрекава екстремистки медии и организации, които се занимават с подривна активност. Така Кремъл продължава да се стреми да реализира Сърбия, Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина (БиХ) да се окажат под негов надзор.

Това е остарял проект на путиновия режим, предполагащ четири „ неутрални “ балкански страни, чиито дейности ще бъдат координирани от имперската кремълска автокрация. Кремъл оказва на четирите упоменати страни непрекъснат напън, намерено ги заплашва, отслабва ги. По подобен метод корумпираните и деструктивни кремълски сили желаят да се възползват от слабостта на тези страни, с цел да шантажират и дестабилизират Европа с тяхна помощ., а също по този начин да предизвикат съединените щати. Полагайки старания и извършвайки умен исторически прелом, Черна гора първа осъди и подкопа този проект. Това стана с помощта на решителността на Мило Джуканович, който отстоя демократичния и западен модел на развиване на тази страна. Поради това Черна гора се оказа в най-голяма заплаха. Въпреки това прозорливостта на Джуканович и мъдростта на неговите исторически решения освен нямат равни измежду съседите, само че и нямат прилика в черногорската история.
Външният министър на Русия Сергей Лавров. / БГНЕС
Преди малко повече от две седмици заместник-помощник държавният секретар на Съединени американски щати по въпросите на Европа и Евразия Хойт Брайън Ий направи огромно усещане в Белград, където той, в случай че прибегнем до евфемизъм, доста искрено поговори с Александър Вучич. Резултатите не закъсняха и единствено няколко дни по-късно сепаратисткият режим на Милорад Додик в Баня Лука публично (с решение на парламента) се отхвърли от процедурата по осъществяване на референдум за съда и прокуратурата на БиХ.

Само че скоро пристигна и реакцията на публична Москва, която дори проправителствените сръбски медии сметнаха за шокираща. По пропагандийския уебсайт Sputnik съветският дипломат в Белград Чепурин, употребявайки езика на крайносдесните, прикани към линчуване малочислената и преследвана сръбска проевропейска съпротива и я упрекна в противодържавни дейности. В думите, които са недостойни да бъдат представени, Чепурин оскърби и Хойт Брайън Ий, и посланика на Украйна в Белград, и, също по този начин, немския лауреат на Нобелова премия Герт Мюлер.

[b]Демонстрация на имперско високомерие[/b]

Оскърбително-екстремисткото държание и проява на имперско мислене, несъмнено, бяха ориентирани освен към Балканите и сръбската съпротива, която заради личната си беззащитност и липса на хрумвания влачи битие в политическата външна страна. Строго видяно, става дума освен за казаното от Чепурин, а за целенасочена и премислена опасност от Москва по адрес на Вучич и сръбските управляващи. Те не би трябвало и да си помислят да удовлетворяват американските условия, предадени на сръбските управляващи посредством Ий.

Додик се отхвърли от референдума, а в БиХ се ускорява напрежението, което евентуално е провокирано под въздействието на Белград. Освен това в Сърбия беше оповестено за така наречен вътрешен разговор, чиято цел е намирането на решение на замразения косовски спор. А той е значим инструмент, с чиято помощ Русия дестабилизира и унищожава Балканите, а също по този начин оказва напън върху Сърбия. Всичките тези събития извънредно безпокоят публична Москва, тъй като лимитират пространството й за маневриране.

Вместо да разгласят Чепурин за личност нон грата (а по този начин би постъпила която и да е страна, имаща въпреки и капка суверенитет и сблъскваща се с толкоз вопиющо нарушение на Виенската спогодба за дипломатическите отношения), сръбските управляващи взеха решение да пренебрегват случая. Това следващо интернационално оскърбление сръбският режим компенсира с ожесточаване на вътрешните репресии.
Говорителката на съветското външно министерство постоянно е във вихъра на външнополитическия танц на Москва. / БГНЕС
Натискът върху Белград беше единствено начало на натиска на Кремъл на Балканите. Неотдавна на районна среща в Будва, новият министър председател на Македония Зоран Заев направи напълно явен паралел сред политиката на Русия във връзка с Черна гора и във връзка с Македония. В отговор на това известният прессекретар на съветското Външно министерство Мария Захарова, демонстрирайки „ образование “, оскърби македонския министър председател, който с окървавена глава единствено преди няколко месеца защитаваше в Народното събрание нежната народна власт в своята страна. През тази нощ беше осъществен опит за държавен прелом, който с медиите, а евентуално и с всички други средства, беше поддържан от Москва. След като в интернационалния разговор дори Захарова стига до оскърбления във връзка психическото положение, всичко това не може да бъде тълкувано по различен метод, с изключение на като неприкрита опасност. И кой знае коя по ред беше тази опасност по адрес на Македония.

И въпреки всичко, както и преди доста години, Москва заплашва най-вече Черна гора. Причините са разбираеми. Черногорските институции се оказаха по-стабилни от македонските, а управлението на страната продемонстрира повече неотстъпчивост, в сравнение с управляващите на която и да е друга балканска страна и не разреши на Кремъл да въздейства на политическите решения в Черна гора. Опитът за осъществяване на държавен прелом и за провокиране на вълнения в нощта на изборите беше предотвратен. Организаторите и изпълнителите бяха изправени пред съда. Руските управляващи претърпяха проваляне, а съветските сътрудници бяха разкрити и задържани. Скоро в Сърбия дойде шефът на съветската спецслужба, с цел да прибере арестуваните за случилото се виновници. Всичко това е доказателство за гигантския срам, който Черна гора навлече на публична Москва. В това число и заради това, че както неотдавна стана известно, упрекнатият от специфичния съд в Подгорица ца присъединяване в държавния прелом Ананий Никич, избягал в Русия, е получил там политическо леговище.

[b]Политическа поръчка[/b]

Ако Македония и Сърбия бяха заплашвани и оскърбявани от треторазредни съветски играчи, посланици и представители, то в границите на съветския напън върху Балканите ударът против Черна гора нанесе персонално шефът на путиновата дипломация Сергей Лавров. В безпределно искрено заявление той си разреши да съди и да прави заключения за най-важния правосъден развой в суверенна страна, ръководейки се от визиите в съветската система, където правосъдната система е продължение на изпълнителната власт. Съдът против обвинените в опит за държавен прелом, измежду които има и водачи на проруския „ Демократически фронт “, беше наименуван от лавров „ политическа поръчка “ и изфабрикуван развой, а обвиняванията - „ неуместни “ и „ несъстоятелни “.

Предприемайки сходни дейности и правейки такива заявки, публична Русия сама удостоверява изложените в обвиняването изказвания, че тя е забъркана в опита за държавен прелом в Черна гора от 16 октомври 2016 година Би било забавно (макар че това излиза отвън рамките на тази статия) да бъде оценено държанието на така наречен гражданска съпротива в Черна гора – същата тази, която на драго сърце би помогнала на Русия и нейните марионетки от „ Демократическия фронт “ да разрушат черногорската власт (и държава). Все отново тази съпротива е недалновидна и уверена, че нейните пигмеи-лидери биха извлекли изгода от преврата.
Кремъл разчита на "свой човек" в Босна и Херцеговина - Милорад Додик. / БГНЕС
Опитите на Русия да дестабилизира балканските страни, евентуално повече от всичко, припомнят на американския напън по време на студената война върху страните от Латинска Америка. На Кремъл не му е нужно да губи време с БиХ, защото той си има Додик – индикативен образец на актуалния „ колаборационист “, който поради непознати геополитически и други ползи е подготвен да унищожи личната си страна и непоправимо да съсипе живота на нейните жители.

В тази връзка поражда въпросът с какво през всичкото това време се занимава бюрократичният, непоследователен и безразсъден Брюксел? Той чакаше Ангела Меркел да образува своя следващ кабинет, който, съдейки по развиването на събитията, няма да оцелее повече от две години, защото е ясно: на идващите избори Християндемократическият съюз към този момент не може да отиде с днешния водач. По подобен метод се получава, че Меркел към този момент е някогашен канцлер. Само че това не й го споделят. Какви ще бъдат Германия и Европейския съюз след Меркел към момента ни следва да разберем. В продължение на трите мандата на Меркел доста проблеми бяха пренебрегнати и няколко „ скелета “ останаха в дрешника.

Сблъсквайки се с всички проблеми, с които канцлерът-технократ не искаше и не беше подготвен да се занимава, ще Бъде неприятно и комплицирано. Става дума и за БиХ, където се множат вътрешните проблеми, а обстановката от ден на ден наподобява на замразен спор. Това разбиране стана толкоз благо на кремълските стратези, които веч„ е разпръснаха в постсъветското пространство шест огнища на евентуални въоръжени спорове (Донбас, Крим, Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието, Нагорни Каорабах).

[b]Маски долу[/b]

Маските са свалени, церемониите – забравени: Русия повече не крие, че е употребила непозволени насилствени средства, с цел да в профил черногорския и македонския водачи. В това уравнение, цялостно с опити на Русия за принудително навлизане на Балканите, остана една незнайна. Кога Сърбия и нейният президент ще се дефинират и какъв ще бъде този избор? Времето стремглаво лети и който не схваща значимостта му за политиката, небрежно изчезва от историческата сцена. А и неопределената позиция постоянно в действителност е позиция.

Влиятелното белградско издание Nedeljnik, анализирайки външнополитическата обстановка и намесата на Сърбия в трагичните събития в Македония в неспокойния миг по предаването на властта, цитира западни източници. Според тях „ част от сръбския политически и медиен хайлайф непосредствено оказва помощ на Москва да осъществя една от най-важните външнополитически тактики на Кремъл, чиято цел е да бъде спряно разширението на НАТО “.
Сръбският президент Александър Вучич желае Сърбия да е "неутрална". / БГНЕС
Сътрудник на сръбските спецслужби беше видян в македонския парламент по време на безредиците. Няколко седмици медии демонизираха новото македонско държавно управление. Сърбия намерено показваше поддръжка на незаконния режим на Груевски. Всичко това и доста други неща освен разкриха политиката на Сърбия във връзка с южния й комшия, само че и привлякоха вниманието на Запада към политиката „ седене на два стола “. Освен това публично провъзгласената от Белград политика на „ неутралитет “ от ден на ден придобива проруски черти. Много наблюдаващи, които наблюдават проправителствените белградски медии, допускат, че Сърбия към този момент е направила своя външнополитически и ценностен избор съгласно своята историческа отвесна линия. И още веднъж този избор опонира на европейското и районно обграждане на Сърбия. Наистина, той не подхожда и със личните, районно избрани ползи на страната.

Днес Русия е първата, която се стреми да се възползва от неустойчивостта на западнобалканския район и да резервира замразените спорове и статуквото на Балканите. Още повече, следва да се признае, за главните проблеми на тази част на Европа са отговорни на първо място Европейският съюз и Съединените щати. И балканските застояли режими с полуавторитарни популисти; и нежизнеспособната Босна и Херцеговина; и нерешеният проблем с Косово и връзките сред Белград и Прищина; и политиката на въздържане на Македония „ в очакване “, до момента в който нейните европейски вероятности се топят пред очите – всичко това е резултат на отсъствието на воля и ясна идея, на първо място, в Европейския съюз, а също и в Съединени американски щати. Те просто не знаят какво да вършат със Западните Балкани.

В сходна обстановка Русия без капка състрадание продължава балканската мъка, която продължава съвсем 30 години, виждайки в по-нататъшното разложение на европейския югоизток късмет за себе си. Целта на Русия е връщане на салдото на силите от времената на студената война./БГНЕС

…..............

Миливой Бешлин, „ Авангарда “, Босна и Херцеговина