Очите й блестят така живо, енергията й е силно осезаема,

Очите й блестят по този начин живо, силата й е мощно осезаема, а и основава чувство за толкоз натоварен човек… Всичкото това ме удари в десетката. Актрисата и режисьор Яна Титова. Обясних си за какво артистът Александър Алексиев по този начин обожава своята друга част. В фамилията им има и трета част обаче – щерка им Ая, която е на четири, само че ще взе участие във кино лентата на мама.

У Яна има някаква еуфория, която не може да не поведе и теб, с цел да ти показа нейния свят. Нейната истина. Нейната действителност. И аз се поддадох…

Живееш тук, живееш и в Лондон. А в този момент пък си си харесала Амстердам.

Бяхме там предходната година. Това беше първата ни отмора от доста време насам, тъкмо когато свършиха фотосите на кино лентата „ Възвишение “, в който взе участие Алек. Отидохме и напряко се влюбихме. Много беше вълшебно. Но там всяко място инспирира сякаш. Навсякъде има история. Много ми харесва… Мисля си, като наближи времето, да си потърся нещо там. Като режисьор най-вероятно. Там всички знаят британски, което ме учуди. Бих поживяла в Амстердам една година, да опитам, след това някъде другаде.

А като се върнеш през септември 2018 година в Лондон, имаш ли съответен ангажимент?

Не, само че непрекъснато вървят кастинги. Сега приоритет ми е филмът.

Въпросният филм, за който приказваш, е по книгата на Весела Тотева „ Падение и избавление “. Кой ти сподели пътя към нея?

С щерка й Валентина сме близки, защото нашите мъже са другари от деца. Дори живяхме 2 години дружно в Лондон, до момента в който Ая не се появи. Валя ми е разказвала историята на майка си, само че не в такива елементи. Докато не прочетох книгата, не бях осъзнала каква е самата история. Никой не очакваше толкоз бързо да се развие всичко. Написах сюжета, само че нормално не мисля в толкоз дълготраен проект нещата. Не сме кандидатствали във Филмовия център. Решихме, че нямаме време за това – да чакаме пари 3 години, в случай че въобще ни провиснал. Има един миг, който в случай че не хванеш, стартира отсрочване във времето. Не е въпросът просто да приключим кино лентата, а да хвърлим светлина върху казуса със зависимостите и по какъв начин те оковават. Има хора, които умеят да вършат халтури. И това е супер. Обаче аз не мога. Предпочитам да заставам без никакви пари, без да има какво да хапвам. Замисляла ли си се какъв брой е прелестно това, че самата ти не си попадала на мястото на Весела?

В живота си в случай че съм подвластна от нещо, то това е храната. Не съм попадала на опиатите. Дори в моето учебно заведение не сме имали подвластни. Много е необичайно, тъй като всички ме питат: „ Ти къде си расла? “. Ами в музикалното в Пловдив.

Като дете бях супер сензитивна, чак прекомерно. Непрекъснато плачех и не съм сигурна, че нашите разбираха за какво го върша. До трети клас бях в друго учебно заведение и въобще не ми харесваше там. Но когато ме одобриха в музикалното, там за мен беше като една къщурка, моето място.

Никога не съм знаела какво нещо са опиатите. В 12 клас започнахме да пием, само че аз пия вино единствено. И нямам такива обстановки на безпаметност. А филмът ще споделя за силата на човешкия дух, през историята на една жена, с доста мощно положително обръщение. Весела към този момент има фондация и го е трансформирала в задача – да оказва помощ на хората с този проблем. Тя попада напълно инцидентно в света на опиатите през 90-те, а по това време към момента няма толкоз информация за тях. Вече има информация, само че в множеството случаи родителите не схващат даже. Харесва ми по какъв начин Весела възприема предишното си и не се отхвърля от него. Ще съм щастлива, в случай че успеем да предотвратим даже и един човек да тръгне по този път.

Българската литература ли става по-добре, че все по-често се снима по книги на наши създатели?

Има страховит напредък в изкуството като цяло. Когато създателите се усещат насърчени, имат независимост да творят. Имаше един доста мъртъв интервал – и откъм литература, и откъм филмопроизводство. Сега също не е розово, само че се вършат и доста самостоятелни продукции. Преди, като снимах три кино лентата, си мислех, че това е страховит джакпот. А няма по какъв начин да ставаш по-добър, в случай че не си на снимачната площадка. Има напредък. Въпросът е в качеството. Преди няколко дни гледах „ Възвишение “ – хубав, с комизъм, същински, без всякаква долнопробност.

2011 година ли ти е преломната? Напусна театъра тук и трябваше да правиш първите си крачки в Лондон.

Беше, да. Беше странна година, тъй като в никакъв случай не съм мислила, че ще пребивавам някъде отвън България. И като срещнах Алек (б.а. Александър Алексиев), случи ми се и да попътувам и да срещна хора, които вършат кино и спектакъл, имах потребност да си сверя часовника и да видя къде се намирам по отношение на останалия свят. Защото е доста елементарно да се чувстваш значим в границите на България, като си кажеш, че си огромна работа. Не съм го правила, само че го виждам при мои сътрудници.

След като приключих НАТФИЗ, незабавно отидох в Младежкия спектакъл. Моята фантазия беше да работя като актриса и внезапно получих предопределение. За мен това беше огромно нещо. Направихме „ Три сестри “ с проф. Азарян. Оттам нататък работата внезапно спадна. Бях млада актриса, а това, в което участвах, не ме ентусиазира толкоз доста.