Очите на страха са големи. Но са слепи за истината.

Очите на страха са огромни. Но са слепи за истината.

Неведнъж и дваж страховете участват в мозъка и сърцето на всекиго от нас. Те, страховете, хем пазят лозето ни, хем пораждат подривна активност в него.
Зависи от това дали са основателни предизвестия, родени от интуицията ни, или са плод на неканени посетители – заболели мечти, нездраво въображение, неоснователна тревога, заразяване с непознати неистинни тълкования на действителността. Всъщност най-много зависи от това дали ние имаме страхове – или те ни имат нас...

В такова положение, когато се усетим подвластни на страха от незнайното, на неоснователна тревога, която заплашва обективното ни и крепко себе- и световъзприемане, е значимо да се попитаме: Този боязън, който чука на вратата ми, мой боязън ли е? Искам ли да му отворя вратата и да го приютя вкъщи си или той е нежелателен клиент, за който няма непринудено място в мозъка и сърцето ми?

В такива моменти е значим салдото в чувството ни за очевидно и невидимо. Това, че нещо не се вижда с просто око, не значи, че то не съществува. А това, че нещо невидимо съществува, не значи, че то е опасност за нас. Защото страховете ни от незнайното са неоснователна експанзия против постоянно смисленото ни бъдеще.

В целебната система на цветята на Бах лекът за такова проблематично положение е есенцията от Трепетлика (Aspen).

Наречено от Мехтхилд Шефер „ цветето на психологичните сили”, то ни оказва помощ да намерим сили да се освободим както от страховете от незнайното, по този начин и от тези страхове, които са неоснователни. Ето по какъв начин самият Едуард Бах показва това неспокойно, обезпокоително положение: Страхове от незнайното, които не могат да бъдат обяснени или обосновани. Пациентът може да се опасява, че ще се случи нещо извънредно, без да знае какво може да бъде то. Този неразбираем и непонятен боязън може да го преследва и през деня, и нощем. Страдащите постоянно се опасяват да споделят паниките си.
Aspen, Трепетлика Thinkstock
Подвластни на един главен физичен закон, страховете ни не могат нито да изчезнат, нито да се основат от нищото. Но могат да се преобразуват, „ да пораснат”.

Хармонизирането им ни оказва помощ да се освободим от отрицателни интуиции и предубеждения, да се придвижим от припознаване – в нещо или някого, към опознаването му. Помага ни да имаме здравословен филтър сред външния и вътрешния свят, да построяваме и да поддържаме здрава пропусклива граница сред интимно и споделено прекарване.

Подхранва вътрешната ни сигурност и чувството ни за непрестанна защитеност.

Учи ни да избираме осъзнато кои „ риби” да улавяме от необятното море на невидимия свят. За да не попадаме в плен на личните си гении и на самоцелното си любознание към това, което хем ни плаши, хем ни притегля в рисковите си прегръдки. Помага ни да осмисляме, вместо да си измисляме.

Бидейки дарени с схватливост към фините сили, добре е да не бъдем изострено чувствителни единствено към неприятностите и да не се трансформираме в отрицателни пророци, които сами страдат от личните си сбъднати предсказания.
Thinkstock
Нека да си пожелаем да отворим очите си и да прогледнем за нещата такива, каквито са. За да стартираме да се освобождаваме от суеверията, персонални и групови, които, като се изключи че поддържат и подхранват страховете ни, ни вършат подозрителни и нападателни. И да отваряме вътрешните си порти от вътрешната страна на открито – а не под непознато въздействие и насила.

Нашите лични страхове ни стигат. Нека да не се заразяваме и с непознати. Защото боязън лозе пази, само че и лозе унищожава.

Сериозни остри и хронични проблеми и болести изискват консултиране със експерт.