Пловдив все така се пита що е то Културна столица
Очакванията на жителите на бъдещата Европейска столица на културата за огромното събитие, което всички сякаш с неспокойствие чакат, се сгромолясват прибързано дружно с огромна част от огромните планове, които трябваше да бъдат завършени в Пловдив до януари следващата година. И няма по какъв начин да бъде друго, откакто публичните настройки бяха напомпани с празни обещания за асимилиране на големи суми и мегапроекти, които след това се оказаха огромен залък за устата на локалната администрация.
Заблудата във връзка с смисъла на въпросната самодейност стартира още след формалното оповестяване на Пловдив за Европейска столица на културата през 2014 година Феноменалните грантове незабавно бяха видимо усвоени пред народа. Общественици започнаха да се бият в гърдите и да пресмятат кои от сериозните точки в града ни имат потребност да станат по-европейски. Сред спечелилите в тази конкуренция в главите на писачите на планове се оказаха остров Адата, тютюневите хранилища, площад „ Централен “, кино „ Космос “ и коритото на река Марица, които трябваше да бъдат тотално реновирани, социализирани, осъвременени и да станат сцена за културни събития и изкуства.
Типично по български обаче плановете започнаха да се бавят. Причините за това бяха доста и разнородни, само че все свързани с два съществени казуса - огромно закъснение в подготовката на техническите задачи и неналичието на действително финансиране. Поредица от тъжби затлачиха развиването на новата изложба на улица „ Гладстон “, реститутите пък не разрешиха Адата да се трансформира в сцена за изкуство, а след пожара от лятото на 2016 година тютюневото градче стартира борба - не за видоизменение, а за оцеляване.
Впоследствие управниците започнаха последователно да се отхвърлят от огромно рекламираните начинания. След като всички схванаха, че главният ремонт на площад „ Централен “ няма по какъв начин да бъде подготвен до 2019 година, планът се оказа от прекомерно огромно значение, че да бъде претупан за няколко месеца.
Малко след тоталното отписване на остров Адата малцината пловдивчани, които към момента не бяха изгубили вярата си в по-европейското бъдеще на Пловдив, насочиха оптимистични погледи към коритото на река „ Марица “, което трябваше да бъде приобщено и социализирано най-малко в централната градска част. Към днешна дата височината на бурените там гони човешки растеж, а мераклии за разходки и превозване на свободното си време край реката няма.
Археологията на центъра също удари на камък. Вместо да се любуват на издигнати римски капители и непокътнати остатъци от древността, клетите туристи, които ще дойдат в града ни през идната година, ще си щракат селфита на фона на най-новата атракция - препечени роми, бутащи товарни колички с пясък и трошляк от форума на Филипопол, с цел да оказват помощ на археолозите.
По кино " Космос " сякаш се работеше през годините, само че при последното посещаване екип на „ Марица “ завари централния вход на постройката под скитническа окупация - бедният човечец си строеше дом от железни пана в дясната част, а лявата ползваше за тоалетна.
Въпреки очевадния неуспех на огромна част от плановете, деятелите на фондация " Пловдив 2019 " не престават да настояват, че всичко върви по проект. А жителите би трябвало да изпаднат в еуфория, тъй като звезда от порядъка на Стинг ще пристигна под тепетата точно тъй като Пловдив ще бъде Европейска столица на културата. Нужно е да напомним обаче, че Стинг към този момент е имал два концерта в София. Първият беше през 2011 година - без столицата ни ДА има каквито и да било културни оценки. За няколко години град като Бургас, който също няма големи искания за културно средище, също събра десетки музикални колоси - без мотив, просто по този начин - за Бургас и неговите хора.
262 дни преди откриващото събитие е време да спрем с еуфорията и да поговорим действително за това, което ще се случва в града ни следващата година. Гражданите не схващат от комплицираните изразни средства, с които си служат наетите за визионери на самодейността културтрегери. Нито пък се интересува от числа, планове, статистики и комисии. Хората желаят да знаят какво тъкмо съставлява „ Европейска столица на културата “ и какво действително ще се случва в града ни. Дано се откри някой храбрец, който да излезе и намерено да го съобщи.
Защото опитът на домакините на тази самодейност през последните години демонстрира, че това е просто един метод избраниците да покажат на останалата част от Европа какви са. Но напълно действително, а не по този начин, както наподобяват в главите на управниците си.
Заблудата във връзка с смисъла на въпросната самодейност стартира още след формалното оповестяване на Пловдив за Европейска столица на културата през 2014 година Феноменалните грантове незабавно бяха видимо усвоени пред народа. Общественици започнаха да се бият в гърдите и да пресмятат кои от сериозните точки в града ни имат потребност да станат по-европейски. Сред спечелилите в тази конкуренция в главите на писачите на планове се оказаха остров Адата, тютюневите хранилища, площад „ Централен “, кино „ Космос “ и коритото на река Марица, които трябваше да бъдат тотално реновирани, социализирани, осъвременени и да станат сцена за културни събития и изкуства.
Типично по български обаче плановете започнаха да се бавят. Причините за това бяха доста и разнородни, само че все свързани с два съществени казуса - огромно закъснение в подготовката на техническите задачи и неналичието на действително финансиране. Поредица от тъжби затлачиха развиването на новата изложба на улица „ Гладстон “, реститутите пък не разрешиха Адата да се трансформира в сцена за изкуство, а след пожара от лятото на 2016 година тютюневото градче стартира борба - не за видоизменение, а за оцеляване.
Впоследствие управниците започнаха последователно да се отхвърлят от огромно рекламираните начинания. След като всички схванаха, че главният ремонт на площад „ Централен “ няма по какъв начин да бъде подготвен до 2019 година, планът се оказа от прекомерно огромно значение, че да бъде претупан за няколко месеца.
Малко след тоталното отписване на остров Адата малцината пловдивчани, които към момента не бяха изгубили вярата си в по-европейското бъдеще на Пловдив, насочиха оптимистични погледи към коритото на река „ Марица “, което трябваше да бъде приобщено и социализирано най-малко в централната градска част. Към днешна дата височината на бурените там гони човешки растеж, а мераклии за разходки и превозване на свободното си време край реката няма.
Археологията на центъра също удари на камък. Вместо да се любуват на издигнати римски капители и непокътнати остатъци от древността, клетите туристи, които ще дойдат в града ни през идната година, ще си щракат селфита на фона на най-новата атракция - препечени роми, бутащи товарни колички с пясък и трошляк от форума на Филипопол, с цел да оказват помощ на археолозите.
По кино " Космос " сякаш се работеше през годините, само че при последното посещаване екип на „ Марица “ завари централния вход на постройката под скитническа окупация - бедният човечец си строеше дом от железни пана в дясната част, а лявата ползваше за тоалетна.
Въпреки очевадния неуспех на огромна част от плановете, деятелите на фондация " Пловдив 2019 " не престават да настояват, че всичко върви по проект. А жителите би трябвало да изпаднат в еуфория, тъй като звезда от порядъка на Стинг ще пристигна под тепетата точно тъй като Пловдив ще бъде Европейска столица на културата. Нужно е да напомним обаче, че Стинг към този момент е имал два концерта в София. Първият беше през 2011 година - без столицата ни ДА има каквито и да било културни оценки. За няколко години град като Бургас, който също няма големи искания за културно средище, също събра десетки музикални колоси - без мотив, просто по този начин - за Бургас и неговите хора.
262 дни преди откриващото събитие е време да спрем с еуфорията и да поговорим действително за това, което ще се случва в града ни следващата година. Гражданите не схващат от комплицираните изразни средства, с които си служат наетите за визионери на самодейността културтрегери. Нито пък се интересува от числа, планове, статистики и комисии. Хората желаят да знаят какво тъкмо съставлява „ Европейска столица на културата “ и какво действително ще се случва в града ни. Дано се откри някой храбрец, който да излезе и намерено да го съобщи.
Защото опитът на домакините на тази самодейност през последните години демонстрира, че това е просто един метод избраниците да покажат на останалата част от Европа какви са. Но напълно действително, а не по този начин, както наподобяват в главите на управниците си.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ