Психография на политическите затворници след 9.09.1944 г.
Очаквам днес-утре да залеят България грозни ругатни по Народния съд, " избил цвета на нацията ", тъй като на 1 февруари преди 75 години са произнесени присъдите над главните виновници за присъединението на страната ни към фашисткия пакт и за невижданите и нечувани до тогава репресии. През 1996 година нашият Върховен съд анулира тези присъди, което е без казус в света. Но дано надзърнем в страници, които през днешния ден у нас няма да прочетете на никое място. Като да не ги е имало.
Панайот Константинов Чинков (1897-1983), повече прочут като П.К. Чинков, прочут преводач (превежда художествена литература от четири езика) и публицист, придобива голяма известност, откакто става първи коментатор на Радио София през 1940 година Животът в страната по пладне замира, стартира ли следващият му коментар, най-често срещу Англия. Той основава и оглавява и основаната по нацистки пример Дирекция на националната агитация.
Арестуван е след 9.09.1944 година и е наказан на до живот от Шести състав на Народния съд. В своите мемоари той споделя по какъв начин търка наровете в Централния затвор, а по-късно и по лагерите, с министри, депутати, висши и нисши офицери, а и с най-обикновени главорези, които изясняват в цялостни детайлности технологията на осъществените от тях убийства, някои всеобщи. Опитът за психография, както самият Чинков назовава своята книга, съвсем 700 страници, е нещо неповторимо, като нея няма друга в нашата мемоарна литература. Той споделя безапелационно и увлекателно какво в действителност се случва в първите дни след Девети зад стените на Централния софийски затвор. Прави психопортрети на десетки български държавни мъже, в чиито ръце е била ориста на България по време на Втората международна война - регенти, министър-председатели, министри, офицери и така нататък Те много се разграничават от визията, която през днешния ден ни се натрапва за тях. Чинков разказва най-подробно с какво са се хранели, по какъв начин са ги обгрижвали, по какъв начин всеки ден са им носели първокласни храни и лакомства, на които нашият народ тогава е не запомнил усета. Тази книга би била изключително забавна и на тези, които папагалят, че комунистическата тъмница се извисявала над фашистката като Еверест. Стига да съберат кураж да я прочетат. И дано не помнят общоприетото си пояснение, че Чинков се е продал на комунягите - той не я е писал, с цел да се разгласява по социалистическо време. Защото е била извънредно неуместна и тогава.
Освен частичка от спомените му, публикуваме и страници от неповторим документ - споменник, както го назовава Чинков, в който десетки негови съкилийници (и то какви!) му написват по няколко реда, рисуват му нещо, или просто се подписват. Сред тях са Михаил Арнаудов, Петър Кьосеиванов, Димитър Пешев, Александър Добринов, кметът на София Иван Иванов, основният редактор на в. " Утро " Стефан Танев, царският служител Петър Морфов и кой ли още не. Въпреки трагичното състояние, в което са изпаднали, те се смеят над себе си и над живота си в пандиза.
Непубликуваният до момента споменник ми беше изпратен преди 20-ина години от зетя на П.К. Чинков, царския офицер от Варна Христо Миевски, лека му пръст. Който е любопитен, може да го откри в Централния държавен списък.
Из споменника на П.К. Чинков, Централен софийски затвор
Публикува се за първи път
Моля моите другари и познати от килиите на Централния затвор да ми оставят в тази тетрадка - в слова или картини или просто в един автограф - нещо за себе си. Ако ми е съдено да изляза жив от пандиза, ще си запазя албума като най-скъп спомен от своето затворничество. Ако пък ми е съдено да не се върна към този момент при жена си и децата си, дано виждат в тези страници, като ги прелистват понякога, с какви прелестни хора ми е било отредено да разделям затворническото тегло, против което аз не бих роптал, в случай че то би било за положителното на България.
Подпис: П.К. Чинков
Тук в затворническата килия с моите мисли съм доста по-свободен и благополучен от който да е мой сътрудник вън, колкото и да се усеща миропомазан от ориста.
6.03. 1945 Подпис: П. Савов
Бележка [П.К.Ч.]: Панайот (Пънчо) Савов, наследник на ген. Савов. Виждал съм го един път в Дирекцията на пропагандата.
С най-хубави, другарски усеща от съседите на килия 11 и 95.
Подпис: Иван Иванов
Бележка П.К.Ч: Бившият кмет на София
Нашият коментатор П.К. Чинков оповестява
" Нема лабаво "
Клон Ц.З. 18.III.1945 година, К.К.
П.К.Ч (Константин Каменов)
Епитафия
Написах книги без рекламация,
Родолюбиво следвах своя път, -
И ето - очаквам радостна критика
От любородния национален съд.
И, без да съм фашисткото чудовище,
Ще бъда скоро чествуван с срам.
И награден... с едно гратис жилище -
Апартамент в Централния затвор.
Подпис: Димитър Симидов
Бел. П.К.Ч: Писател, той пишеше някои текстове на беседите сред " доктора " и " бай Панталей "
Във всяка гражданска война има тия, които я вършат и тия, които я употребяват. Първите нормално са идеалисти и тях ги реализира най-често ориста на Захари Стояновия воин бай Иван - гледат в профил по какъв начин върлуват и възхождат ония, които са били добре и с вчерашната власт. Вторите, използвачите, вършат всичко допустимо да провалят делото на първите, тъй като им пречи.
Чия жертва сме ние, жителите на килиите в Ц.С.З.? Отговори си самичък на този въпрос, Панайоте? Аз единствено го слагам.
Подпис (Йордан Мечкаров)
П.К.Ч.: Бивш основен редактор на " Слово ", шеф на печата и пълномощен министър в Загреб до 09.09.1944. Върна се непринудено след Девети. Беше съден задочно.
Сигурно историкът ще дефинира България като една от най-неспокойните страни в Европа, лишена от вътрешно равновесие и не придобила още политическа просвета и социална взаимност. Тези, които претърпяха последните трагични събития, имат дълга да се замислят надълбоко върху тях, с цел да си изяснят техните аргументи и връзката им с близкото и далечно минало. Аз съм уверен, че пред нас ще се открие една картина, пред която всяка почтена мисъл ще изтръпне, тъй като ще съзре по какъв начин сляпо и съдбовно събитията са тикани към драматичен край от доста фактори. Само в случай че се оценят разумните изводи от това, можем да чакаме и по-добра орис за нашата страна, изправена в този момент пред доста комплицирани и тежки външни и вътрешни проблеми.
Подпис: (Димитър Пешев)
12 септември 945 Соф.Ц.З.
П.К.Ч. Дим. Пешев, някогашен подпредседател на Народното събрание
В пандиза почувствувах живо какво значат Ботевите думи за " тъги и несгоди ". Дано тези тествания бъдат за положителното на народа ни и за затвърдяването на неговата държавна самостоятелност. Няма да кажа, че пандизът е някакво чистилище за политическите лица - в противен случай, би трябвало да се скърби единствено, че такава орис, да бъдат арестувани хиляди хора за политически неточности, мними или действителни, може да сполита българската интелигенция и българските публични дейци. Но запознаването с изискванията в пандиза може да бъде от изгода за всички ония, които отсега нататък биха отсъждали върху активността на българския политически свят да блесне правдата, да крепне справедливостта, да тържествува човещината в нравите ни и управата ни.
Подпис (М. Арнаудов)
14 септември 1945
П.К.Ч.: Проф. доктор Михаил Арнаудов, в този момент още веднъж учен (и преди Девети той бе академик)
Много преживяхме, доста изтърпяхме. Едно несъмнено придобихме: да опознаем същинските си другари. Другарството в пандиза е скъпо, тъй като е родено и построено в страдалчество. Нека продължим и вън от стените на пандиза нашата дружба. Тя е нужна за честната работа на народа.
Подпис: (П. Кюсеиванов)
Соф. Центр. Затвор
14.тХ. 1945
П.К.Ч.: Д-р Петър Кюсеиванов, някогашен подпредседател на Народното събрание.
Драги Чинков,
Политически пандизчии е имало във всички времена. Имаше ги и през вчерашния ден, има ги и през днешния ден - това сме ние. Ще ги има и на следващия ден. Политическият пандизчия не е бил в никакъв случай и няма да бъде нарушител във вулгарния смисъл на тая дума. Това е единствено отношение на други към обещано действие, които квалифицират като незаконно и прегрешения - нарушител. Истинското закононарушение остава закононарушение за всички времена. Да убиеш, да откраднеш, да нараниш, да обезчестиш - никой наказан за сходни действия не се е върнал в живота с гордо вдигната глава. Политическите пандизчии стават напряко министри, водачи, ръководители на национални бъднини. Деяние, таксувано през вчерашния ден като закононарушение, след два дни се е превръщало в героизъм, а политическият пандизчия в народен воин. В реалност огромна разлика сред крадеца и общественика, политически пандизчия, няма. Единият завладява непознати пари или полезности, другият - единствено когато не успее. Постигне ли триумф, внезапно се трансформира в народен воин. Няма случай в историята на народите да бъде осъден оня, който се опитал и е съумял да обсеби непознати права и да ги обезпечи за себе си. Наказват го със затвор, разстрелват го даже, единствено когато не успее.
Нека това ни бъде утешение. Ние сме политически пандизчии, само че не нарушители.
Подпис: Ст. Танев, Централен затвор
П.К.Ч.: основен редактор на " Утро "
ЦДА, фонд 1126 к, оп.1, а.е.14
Из записките на П.К. Чинков " Сега ще чуете нашия коментатор ", ИК " Синева ", 2001 година, съст. Ива Бурилкова и Цочо Билярски
Един дребен пролог
Желаейки да бъда исторически прецизен, доколкото мога, а също и човешки обективен, аз споделям в тази втора част на своите мемоари (както прочее и в първата част направих това) някои неприятни работи с изключение на за всички други пандизчии, които съм следил, само че още и за мнозина хора, които не са ми напълно безразлични. Това върша с болежка в сърцето, само че го върша, тъй като би трябвало да кажа истината...
Искам да прибавя още и това, че каквото пиша тук за пандиза, се разграничава радикално от всичкото това, което е писано до момента в маса книги със мемоари на някогашни политически пандизчии, в тези книги точно се изхожда постоянно от мнението на почтени жертви на един незаслужено преследващ ги режим. В моите мемоари, в противен случай, това мнение липсва. Без да извинявам издаването на прекомерно строгите присъди на Народния съд, аз осъзнавам ясно нуждата в оня исторически миг да се даде посредством национален съд задоволство на възмутената социална съвест.
Освен това, описвайки живота и ситуацията в пандиза, аз преглеждам този живот откъм всичките му вероятни страни, като сравнявам освен това в някои връзки едни пандизчии с други, политическите с престъпните, което също не е правено до момента, доколкото ми е известно, в нашата мемоарна литература.
Излагам доста негативни страни в държанието на политическите пандизчии и с това също се отбивам от своите прародители в тази област, които... са виждали единствено позитивното в държанието им.
Ако всичко, което посрамвам по-нататък, може да послужи като необработен материал за психографията на политическия пандизчия у нас след 9 септември 1944 година, с това ще бъде реализирана още една от задачите, които съм си сложил с написването на актуалните мемоари.
За никого от дефинитивно помилваните през първите две-три години политически пандизчии не мога да кажа, че се е " поправил ", или трансформирал. Тъкмо в противен случай, помилвани бяха тези, които не са се по никакъв начин трансформирали, тоест тези, които и в пандиза си останаха двуличници, лицемери и подлизурковци, каквито са били постоянно... Подлизурство и хвалебствие, каквито бяха непознати на престъпните, бяха елементарното оръжие на политическите. Една форма на подлизурството: да носиш в джоба си руската конституция, да я четеш и препрочиташ и да си отбелязваш някои работи в нея, да разискваш по нея с някого от основните надзиратели, а в това време да не си и помислял да прочетеш в миналото българската конституция...
Първи се поддадоха на " политическото " въздействие на новото време в пандиза младите офицери, сред които и един наказан на гибел някогашен министър на войната... Но не се излъгаха в своите сметки тези подли хора. Никой от тях не върви на " дърводобив ", не строи дига, не придвижва тухли и камъни - нито някогашният министър на финансите Димитър Савов, нито някогашният депутат Петко Балкански...
И с цената на какво получаваха те благоволението, което се изсипваше обилно над тях? Ако бих рекъл да изброя всичко, каквото ми е известно, коства ми се, че и мъртвата хартия не би търпяла да се пишат върху нея гадостите, които вършеха някои хора, и тя би се възмутила и разбунтувала...
В Александровската болница един подпоручик, наказан за демонстрация на свирепост при провеждането на някаква акция против партизаните, се разтреперваше като болен от малария единствено при мисълта, че ще му вадят тампон от носа, откакто му беше направена интервенция в носа, а когато тампонът фактически бе изваден, той припадна в превързочната и бе донесен в стаята на ръце от двама души... Имаше доста други политически пандизчии, изключително сред някогашните офицери, служители на реда и жандармеристи, които макар суровия си темперамент и жестоките си прояви в предишното, в този момент изпадаха в под паника боязън при мисълта, че може да бъдат осъдени - и това ги правеше кротки като агънца, послушни и изпълнителни...
Но доверчивост и още повече - политическа босота, в някои случаи невероятна политическа босота и къса памет, проявяваха и професионални политици. Един от основните и минимум предстоящ от тях въпрос, който им беше заложен при разпита им, беше по отношение на присъединението на България към Тристранния пакт. Бившите народни представители си спомняха добре, че това беше станало посредством някакво гласоподаване в Народното събрание, спомняха си, че признатият... акт беше предаден в многоцветно клише в моята книга " България 1941 ", само че не можаха да си спомнят какво тъкмо бяха приели - протокола за присъединението към Тристранния пакт, или самия Тристранен пакт, и идваха да ме питат по какъв начин тъкмо стои работата. В реалност те бяха приели единствено протокола за присъединението, а самия пакт не бяха и виждали. В края на протокола се споделяше, че към него е прибавен пактът. По силата на този пипнешком гласуван от тях пакт и по настояването на Германия и Италия те бяха принудени на 13 декември 1941 год. да гласоподават държавната декларация, с която България обявяваше война на Съединените щати.
...Първите думи, които чух от акад. Михаил Арнаудов, някогашен министър на националната култура... бяха: " Не, апелирам ви се, да не приказваме за политика. Ние сме решили тука да не приказваме за политика. " Не желая да скрия тук, че това мнение доста ме учуди. Да не приказват за политика. Та по кое време и къде другаде ще приказват за политика (думата ми беше за някогашните министри и национални представители), откакто цялостен живот не са мислили друго или са мислили погрешно върху политиката на страната?...Но откакто в продължение на цяла година бях следил негативните качества на българския политически пандизчия, проявявани в Софийския централен затвор, аз одобрих с задоволство редовете, които той ми написа в споменика ми... Тези редове проф. Арнаудов написа на един мирис без никакво планиране, незабавно, щом го помолих да ми напише нещо за спомен, сякаш това беше нещо заучено отнапред наизуст, по тази причина го одобрих като същинско признание. Това не биваше да се одобри като капитулация; то беше просто израз на преданост. И си мислех тогава и доста пъти по-късно: лоялното мнение на проф. Мих. Арнаудов дали не е хиляди пъти по-добро от държанието на тези стотици и стотици политически пандизчии, които с недостойни похвати се мъчеха да се показват за това, което не са... За благополучие акад. Арнаудов бе освободен още при започване на 1947 год., въпреки че беше наказан на пожизнен затвор...
...Не зная от кое място вземаха пандизчиите в първите месеци след девети септември толкоз доста пари, само че на мене ми правеше мощно и тъжно усещане, че доста от тях закусваха с банички, като даваха по стотина лв. на закуска и си купуваха свински пастет, консервирани кокошки и малинов сироп по няколкостотин лв. бутилката. В отделението на някогашните министри и народни представители постоянно внасяха печени кокошки и пуйки, торти и всевъзможни други лакомства, някогашният министър на правораздаването, създателят на " Теорията на фашистката страна " доктор Александър Сталийски получаваше съвсем всеки ден фазан или кокошка, а Димитър Гичев, когато беше на симулационно лекуване в Александровската болница, получаваше цели печени агнета...
Царският консултант Светослав Балан пък, в Ушната клиника на Александровската болница, откакто му бяха оперирали сливиците, получаваше от къщи сладолед в сребърна купа...
Подобно беше ситуацията и с многото пари, които получаваха и с които разполагаха политическите пандизчии. Някои от тях получаваха суми, позитивно по-големи от месечната заплата на един надзорник...
Дразнеше и това, че доста някогашни министри и народни представители не одобряваха да изхвърлят сами, по дежурство, нощната кофа или да си перат носните кърпички, ами плащаха за това на престъпните, които биваха допущани в нашето поделение, с цел да ни прислужват. Единствено от огромните някогашният министър на финансите Марко Рясков си вършеше всичко самичък... За най-богат в пандиза се смяташе някогашният депутат от с. Биволаре Георги Миков, който имал семепроизводно стопанство, оценено на 500 милиона лв.. Заедно с други политически пандизчии Георги Миков играеше всяка вечер до среднощ - до след среднощ от време на време - на карти и постоянно всяка вечер губеше по 800, 900, 1000, 1150 лева и така нататък.. Ако тази картина не е задоволителна, с цел да илюстрира ситуацията в ония първи месеци и години след девети, пък и по-късно, не зная по какъв начин другояче да го илюстрирам.
Панайот Константинов Чинков (1897-1983), повече прочут като П.К. Чинков, прочут преводач (превежда художествена литература от четири езика) и публицист, придобива голяма известност, откакто става първи коментатор на Радио София през 1940 година Животът в страната по пладне замира, стартира ли следващият му коментар, най-често срещу Англия. Той основава и оглавява и основаната по нацистки пример Дирекция на националната агитация.
Арестуван е след 9.09.1944 година и е наказан на до живот от Шести състав на Народния съд. В своите мемоари той споделя по какъв начин търка наровете в Централния затвор, а по-късно и по лагерите, с министри, депутати, висши и нисши офицери, а и с най-обикновени главорези, които изясняват в цялостни детайлности технологията на осъществените от тях убийства, някои всеобщи. Опитът за психография, както самият Чинков назовава своята книга, съвсем 700 страници, е нещо неповторимо, като нея няма друга в нашата мемоарна литература. Той споделя безапелационно и увлекателно какво в действителност се случва в първите дни след Девети зад стените на Централния софийски затвор. Прави психопортрети на десетки български държавни мъже, в чиито ръце е била ориста на България по време на Втората международна война - регенти, министър-председатели, министри, офицери и така нататък Те много се разграничават от визията, която през днешния ден ни се натрапва за тях. Чинков разказва най-подробно с какво са се хранели, по какъв начин са ги обгрижвали, по какъв начин всеки ден са им носели първокласни храни и лакомства, на които нашият народ тогава е не запомнил усета. Тази книга би била изключително забавна и на тези, които папагалят, че комунистическата тъмница се извисявала над фашистката като Еверест. Стига да съберат кураж да я прочетат. И дано не помнят общоприетото си пояснение, че Чинков се е продал на комунягите - той не я е писал, с цел да се разгласява по социалистическо време. Защото е била извънредно неуместна и тогава.
Освен частичка от спомените му, публикуваме и страници от неповторим документ - споменник, както го назовава Чинков, в който десетки негови съкилийници (и то какви!) му написват по няколко реда, рисуват му нещо, или просто се подписват. Сред тях са Михаил Арнаудов, Петър Кьосеиванов, Димитър Пешев, Александър Добринов, кметът на София Иван Иванов, основният редактор на в. " Утро " Стефан Танев, царският служител Петър Морфов и кой ли още не. Въпреки трагичното състояние, в което са изпаднали, те се смеят над себе си и над живота си в пандиза.
Непубликуваният до момента споменник ми беше изпратен преди 20-ина години от зетя на П.К. Чинков, царския офицер от Варна Христо Миевски, лека му пръст. Който е любопитен, може да го откри в Централния държавен списък.
Из споменника на П.К. Чинков, Централен софийски затвор
Публикува се за първи път
Моля моите другари и познати от килиите на Централния затвор да ми оставят в тази тетрадка - в слова или картини или просто в един автограф - нещо за себе си. Ако ми е съдено да изляза жив от пандиза, ще си запазя албума като най-скъп спомен от своето затворничество. Ако пък ми е съдено да не се върна към този момент при жена си и децата си, дано виждат в тези страници, като ги прелистват понякога, с какви прелестни хора ми е било отредено да разделям затворническото тегло, против което аз не бих роптал, в случай че то би било за положителното на България.
Подпис: П.К. Чинков
Тук в затворническата килия с моите мисли съм доста по-свободен и благополучен от който да е мой сътрудник вън, колкото и да се усеща миропомазан от ориста.
6.03. 1945 Подпис: П. Савов
Бележка [П.К.Ч.]: Панайот (Пънчо) Савов, наследник на ген. Савов. Виждал съм го един път в Дирекцията на пропагандата.
С най-хубави, другарски усеща от съседите на килия 11 и 95.
Подпис: Иван Иванов
Бележка П.К.Ч: Бившият кмет на София
Нашият коментатор П.К. Чинков оповестява
" Нема лабаво "
Клон Ц.З. 18.III.1945 година, К.К.
П.К.Ч (Константин Каменов)
Епитафия
Написах книги без рекламация,
Родолюбиво следвах своя път, -
И ето - очаквам радостна критика
От любородния национален съд.
И, без да съм фашисткото чудовище,
Ще бъда скоро чествуван с срам.
И награден... с едно гратис жилище -
Апартамент в Централния затвор.
Подпис: Димитър Симидов
Бел. П.К.Ч: Писател, той пишеше някои текстове на беседите сред " доктора " и " бай Панталей "
Във всяка гражданска война има тия, които я вършат и тия, които я употребяват. Първите нормално са идеалисти и тях ги реализира най-често ориста на Захари Стояновия воин бай Иван - гледат в профил по какъв начин върлуват и възхождат ония, които са били добре и с вчерашната власт. Вторите, използвачите, вършат всичко допустимо да провалят делото на първите, тъй като им пречи.
Чия жертва сме ние, жителите на килиите в Ц.С.З.? Отговори си самичък на този въпрос, Панайоте? Аз единствено го слагам.
Подпис (Йордан Мечкаров)
П.К.Ч.: Бивш основен редактор на " Слово ", шеф на печата и пълномощен министър в Загреб до 09.09.1944. Върна се непринудено след Девети. Беше съден задочно.
Сигурно историкът ще дефинира България като една от най-неспокойните страни в Европа, лишена от вътрешно равновесие и не придобила още политическа просвета и социална взаимност. Тези, които претърпяха последните трагични събития, имат дълга да се замислят надълбоко върху тях, с цел да си изяснят техните аргументи и връзката им с близкото и далечно минало. Аз съм уверен, че пред нас ще се открие една картина, пред която всяка почтена мисъл ще изтръпне, тъй като ще съзре по какъв начин сляпо и съдбовно събитията са тикани към драматичен край от доста фактори. Само в случай че се оценят разумните изводи от това, можем да чакаме и по-добра орис за нашата страна, изправена в този момент пред доста комплицирани и тежки външни и вътрешни проблеми.
Подпис: (Димитър Пешев)
12 септември 945 Соф.Ц.З.
П.К.Ч. Дим. Пешев, някогашен подпредседател на Народното събрание
В пандиза почувствувах живо какво значат Ботевите думи за " тъги и несгоди ". Дано тези тествания бъдат за положителното на народа ни и за затвърдяването на неговата държавна самостоятелност. Няма да кажа, че пандизът е някакво чистилище за политическите лица - в противен случай, би трябвало да се скърби единствено, че такава орис, да бъдат арестувани хиляди хора за политически неточности, мними или действителни, може да сполита българската интелигенция и българските публични дейци. Но запознаването с изискванията в пандиза може да бъде от изгода за всички ония, които отсега нататък биха отсъждали върху активността на българския политически свят да блесне правдата, да крепне справедливостта, да тържествува човещината в нравите ни и управата ни.
Подпис (М. Арнаудов)
14 септември 1945
П.К.Ч.: Проф. доктор Михаил Арнаудов, в този момент още веднъж учен (и преди Девети той бе академик)
Много преживяхме, доста изтърпяхме. Едно несъмнено придобихме: да опознаем същинските си другари. Другарството в пандиза е скъпо, тъй като е родено и построено в страдалчество. Нека продължим и вън от стените на пандиза нашата дружба. Тя е нужна за честната работа на народа.
Подпис: (П. Кюсеиванов)
Соф. Центр. Затвор
14.тХ. 1945
П.К.Ч.: Д-р Петър Кюсеиванов, някогашен подпредседател на Народното събрание.
Драги Чинков,
Политически пандизчии е имало във всички времена. Имаше ги и през вчерашния ден, има ги и през днешния ден - това сме ние. Ще ги има и на следващия ден. Политическият пандизчия не е бил в никакъв случай и няма да бъде нарушител във вулгарния смисъл на тая дума. Това е единствено отношение на други към обещано действие, които квалифицират като незаконно и прегрешения - нарушител. Истинското закононарушение остава закононарушение за всички времена. Да убиеш, да откраднеш, да нараниш, да обезчестиш - никой наказан за сходни действия не се е върнал в живота с гордо вдигната глава. Политическите пандизчии стават напряко министри, водачи, ръководители на национални бъднини. Деяние, таксувано през вчерашния ден като закононарушение, след два дни се е превръщало в героизъм, а политическият пандизчия в народен воин. В реалност огромна разлика сред крадеца и общественика, политически пандизчия, няма. Единият завладява непознати пари или полезности, другият - единствено когато не успее. Постигне ли триумф, внезапно се трансформира в народен воин. Няма случай в историята на народите да бъде осъден оня, който се опитал и е съумял да обсеби непознати права и да ги обезпечи за себе си. Наказват го със затвор, разстрелват го даже, единствено когато не успее.
Нека това ни бъде утешение. Ние сме политически пандизчии, само че не нарушители.
Подпис: Ст. Танев, Централен затвор
П.К.Ч.: основен редактор на " Утро "
ЦДА, фонд 1126 к, оп.1, а.е.14
Из записките на П.К. Чинков " Сега ще чуете нашия коментатор ", ИК " Синева ", 2001 година, съст. Ива Бурилкова и Цочо Билярски
Един дребен пролог
Желаейки да бъда исторически прецизен, доколкото мога, а също и човешки обективен, аз споделям в тази втора част на своите мемоари (както прочее и в първата част направих това) някои неприятни работи с изключение на за всички други пандизчии, които съм следил, само че още и за мнозина хора, които не са ми напълно безразлични. Това върша с болежка в сърцето, само че го върша, тъй като би трябвало да кажа истината...
Искам да прибавя още и това, че каквото пиша тук за пандиза, се разграничава радикално от всичкото това, което е писано до момента в маса книги със мемоари на някогашни политически пандизчии, в тези книги точно се изхожда постоянно от мнението на почтени жертви на един незаслужено преследващ ги режим. В моите мемоари, в противен случай, това мнение липсва. Без да извинявам издаването на прекомерно строгите присъди на Народния съд, аз осъзнавам ясно нуждата в оня исторически миг да се даде посредством национален съд задоволство на възмутената социална съвест.
Освен това, описвайки живота и ситуацията в пандиза, аз преглеждам този живот откъм всичките му вероятни страни, като сравнявам освен това в някои връзки едни пандизчии с други, политическите с престъпните, което също не е правено до момента, доколкото ми е известно, в нашата мемоарна литература.
Излагам доста негативни страни в държанието на политическите пандизчии и с това също се отбивам от своите прародители в тази област, които... са виждали единствено позитивното в държанието им.
Ако всичко, което посрамвам по-нататък, може да послужи като необработен материал за психографията на политическия пандизчия у нас след 9 септември 1944 година, с това ще бъде реализирана още една от задачите, които съм си сложил с написването на актуалните мемоари.
За никого от дефинитивно помилваните през първите две-три години политически пандизчии не мога да кажа, че се е " поправил ", или трансформирал. Тъкмо в противен случай, помилвани бяха тези, които не са се по никакъв начин трансформирали, тоест тези, които и в пандиза си останаха двуличници, лицемери и подлизурковци, каквито са били постоянно... Подлизурство и хвалебствие, каквито бяха непознати на престъпните, бяха елементарното оръжие на политическите. Една форма на подлизурството: да носиш в джоба си руската конституция, да я четеш и препрочиташ и да си отбелязваш някои работи в нея, да разискваш по нея с някого от основните надзиратели, а в това време да не си и помислял да прочетеш в миналото българската конституция...
Първи се поддадоха на " политическото " въздействие на новото време в пандиза младите офицери, сред които и един наказан на гибел някогашен министър на войната... Но не се излъгаха в своите сметки тези подли хора. Никой от тях не върви на " дърводобив ", не строи дига, не придвижва тухли и камъни - нито някогашният министър на финансите Димитър Савов, нито някогашният депутат Петко Балкански...
И с цената на какво получаваха те благоволението, което се изсипваше обилно над тях? Ако бих рекъл да изброя всичко, каквото ми е известно, коства ми се, че и мъртвата хартия не би търпяла да се пишат върху нея гадостите, които вършеха някои хора, и тя би се възмутила и разбунтувала...
В Александровската болница един подпоручик, наказан за демонстрация на свирепост при провеждането на някаква акция против партизаните, се разтреперваше като болен от малария единствено при мисълта, че ще му вадят тампон от носа, откакто му беше направена интервенция в носа, а когато тампонът фактически бе изваден, той припадна в превързочната и бе донесен в стаята на ръце от двама души... Имаше доста други политически пандизчии, изключително сред някогашните офицери, служители на реда и жандармеристи, които макар суровия си темперамент и жестоките си прояви в предишното, в този момент изпадаха в под паника боязън при мисълта, че може да бъдат осъдени - и това ги правеше кротки като агънца, послушни и изпълнителни...
Но доверчивост и още повече - политическа босота, в някои случаи невероятна политическа босота и къса памет, проявяваха и професионални политици. Един от основните и минимум предстоящ от тях въпрос, който им беше заложен при разпита им, беше по отношение на присъединението на България към Тристранния пакт. Бившите народни представители си спомняха добре, че това беше станало посредством някакво гласоподаване в Народното събрание, спомняха си, че признатият... акт беше предаден в многоцветно клише в моята книга " България 1941 ", само че не можаха да си спомнят какво тъкмо бяха приели - протокола за присъединението към Тристранния пакт, или самия Тристранен пакт, и идваха да ме питат по какъв начин тъкмо стои работата. В реалност те бяха приели единствено протокола за присъединението, а самия пакт не бяха и виждали. В края на протокола се споделяше, че към него е прибавен пактът. По силата на този пипнешком гласуван от тях пакт и по настояването на Германия и Италия те бяха принудени на 13 декември 1941 год. да гласоподават държавната декларация, с която България обявяваше война на Съединените щати.
...Първите думи, които чух от акад. Михаил Арнаудов, някогашен министър на националната култура... бяха: " Не, апелирам ви се, да не приказваме за политика. Ние сме решили тука да не приказваме за политика. " Не желая да скрия тук, че това мнение доста ме учуди. Да не приказват за политика. Та по кое време и къде другаде ще приказват за политика (думата ми беше за някогашните министри и национални представители), откакто цялостен живот не са мислили друго или са мислили погрешно върху политиката на страната?...Но откакто в продължение на цяла година бях следил негативните качества на българския политически пандизчия, проявявани в Софийския централен затвор, аз одобрих с задоволство редовете, които той ми написа в споменика ми... Тези редове проф. Арнаудов написа на един мирис без никакво планиране, незабавно, щом го помолих да ми напише нещо за спомен, сякаш това беше нещо заучено отнапред наизуст, по тази причина го одобрих като същинско признание. Това не биваше да се одобри като капитулация; то беше просто израз на преданост. И си мислех тогава и доста пъти по-късно: лоялното мнение на проф. Мих. Арнаудов дали не е хиляди пъти по-добро от държанието на тези стотици и стотици политически пандизчии, които с недостойни похвати се мъчеха да се показват за това, което не са... За благополучие акад. Арнаудов бе освободен още при започване на 1947 год., въпреки че беше наказан на пожизнен затвор...
...Не зная от кое място вземаха пандизчиите в първите месеци след девети септември толкоз доста пари, само че на мене ми правеше мощно и тъжно усещане, че доста от тях закусваха с банички, като даваха по стотина лв. на закуска и си купуваха свински пастет, консервирани кокошки и малинов сироп по няколкостотин лв. бутилката. В отделението на някогашните министри и народни представители постоянно внасяха печени кокошки и пуйки, торти и всевъзможни други лакомства, някогашният министър на правораздаването, създателят на " Теорията на фашистката страна " доктор Александър Сталийски получаваше съвсем всеки ден фазан или кокошка, а Димитър Гичев, когато беше на симулационно лекуване в Александровската болница, получаваше цели печени агнета...
Царският консултант Светослав Балан пък, в Ушната клиника на Александровската болница, откакто му бяха оперирали сливиците, получаваше от къщи сладолед в сребърна купа...
Подобно беше ситуацията и с многото пари, които получаваха и с които разполагаха политическите пандизчии. Някои от тях получаваха суми, позитивно по-големи от месечната заплата на един надзорник...
Дразнеше и това, че доста някогашни министри и народни представители не одобряваха да изхвърлят сами, по дежурство, нощната кофа или да си перат носните кърпички, ами плащаха за това на престъпните, които биваха допущани в нашето поделение, с цел да ни прислужват. Единствено от огромните някогашният министър на финансите Марко Рясков си вършеше всичко самичък... За най-богат в пандиза се смяташе някогашният депутат от с. Биволаре Георги Миков, който имал семепроизводно стопанство, оценено на 500 милиона лв.. Заедно с други политически пандизчии Георги Миков играеше всяка вечер до среднощ - до след среднощ от време на време - на карти и постоянно всяка вечер губеше по 800, 900, 1000, 1150 лева и така нататък.. Ако тази картина не е задоволителна, с цел да илюстрира ситуацията в ония първи месеци и години след девети, пък и по-късно, не зная по какъв начин другояче да го илюстрирам.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ