Кристалина Георгиева очаква България да влезе в чакалнята на еврозоната през 2018 г.
Очаквам България да влезе в чакалнята на еврозоната следващата година. Това сподели основният изпълнителен шеф на Световната банка Кристалина Георгиева пред бТВ.
" Политическото решение може да бъде взето доста бързо и чакам, че то ще бъде взето бързо, тъй като стопанската система на Европа е в положително положение, европейците поддържат еврото повече, в сравнение с по всяко време в неговата история – 64% от европейците споделят: " Еврото е положително за нас ". Това значи, че публичната среда в България и Европа е положителна ", аргументира се тя.
Всъщност решението за присъединението на лв. към така наречен Валутно-курсов механизъм II (ERM II) би трябвало да се вземе от водачите на страните членки. Планирано е те да разискват новите оферти на Европейска комисия за бъдещето на еврозоната на 15 декември в Брюксел, където обаче не се чака да се вземе съответно решение. Част от казуса е политическата рецесия в Германия, без която не могат да се вземат значими решения за валутния съюз. Освен това обособени страни като Австрия не престават да имат мощни запаси към разширението на валутния съюз след гръцката ръфам.
От влизането в чакалнята до влизането в еврозоната нормално минават три години, само че това е време, което българите ще могат да усетят като потребно за тях – вземат се решения, които вършат стопанската система още по-стабилна, сподели още Георгиева.
Според нея бюджетът ни е доста постоянен. Аргументите - дефицитът е под надзор години наред, влага се в дълготрайни планове, които подсигуряват България да се подвига нагоре и това се вижда от хората.
" И най-много този бюджет споделя: " Ние българите можем да влезем в еврозоната – с нашата фискална дисциплинираност, с това по какъв начин се отнасяме с инфлацията, с това какъв брой положителни са балансите в нашата стопанска система ние можем да влезем в чакалнята на еврозоната ", сподели Георгиева.
Влизането в еврозоната е значимо за страната, тъй като това ще ни интегрира още повече в Европейски Съюз, уточни тя. " Като ни е закачена валутата за еврото, ние така и така работим по разпоредбите на еврозоната, само че не можем да седим на масата и да участваме в изработването на тези правила ", обоснова се Георгиева.
Тя счита, че страната се развива " доста добре ". Припомни, че през 1990 година сме се редели на опашки за мляко в 4 часа сутринта и тогава приходът на българина е бил 1400 $, до момента в който през днешния ден е близо 8000.
" Разбира се, имаме още доста работа за извършване, само че би трябвало да се гордеем с това, което сме постигнали ", сподели Георгиева и прикани да се гледа напред, а не да се ровим в предишното.
Шенген
Въпросът за приемането на България в Шенген е политическо решение на страните членки, сподели Георгиева. " Доколкото разбирам, те са по-отворени през днешния ден, в сравнение с бяха преди година. Да стискаме палци най-накрая това да се случи, страната е подготвена ", добави тя.
Според Георгиева променените настроения са най-много тъй като " европейската интеграция още веднъж потегли на по-висока скорост ".
" Това е освен поради Брекзит, само че и тъй като 10-те години на рецесия ни сложиха обеца на ухото – да не одобряваме нашата системата на взаимност като даденост. Брекзит в този смисъл оказва помощ. Брекзит демонстрира, че би трябвало да се държим за ръце, дружно сме по-силни ", добави тя.
Западните Балкани
Кристалина Георгиева в действителност е в България поради срещата на върха на водачите от Западните Балкани, на която участва като представител на Световната банка. Сред тематиките на форума са плановете за улеснение на превоза и търговията сред страните от района.
Кристалина Георгиева сподели, че Световната банка към този момент оказва помощ за построяването на транспортния кулоар №8, който би трябвало да свърже Черно море с Адриатическо. Световната банка е отпуснала заем за построяването на част от коридора на територията на Македония.
Най-важното, което ще бъде направено за кулоар №8 и общо за превоза на полуострова, е районен план за ускорение на прекосяването през граничните пунктове, сподели Георгиева. По думите й задачата е един камион да пътува от Скопие до София не за шест часа, а най-вече за три и половина.
За да се случи това, би трябвало да бъдат решени три казуса. Първият е, че доста от пунктовете са тесни и има гишета и от двете страни на границата. Това значи, че граничните пунктове би трябвало да се разширят и да се обслужват от едно гише. Видяхме какъв брой доста се форсира придвижването сред България и Сърбия, когато има единствено едно гише, сподели Георгиева.
Другата спънка е, че по пътя има места, които не са ремонтирани и бавят придвижването. Това е проблем, който може да бъде отхвърлен бързо, уточни тя.
Последният е обвързван с потреблението на новите технологии, " с цел да може опашките, които в този момент са физически, да ги създадем виртуални ", сподели Георгиева. Това ще стане с въвеждането на интелигентни транспортни системи, които ще костват сред 15 и 30 млн. $ за страна. Три страни от Западните Балкани към този момент са дали единодушие за това, сподели Георгиева.
В България благодарение на Световната банка беше създадена електронна система за събиране на пътни такси, напомни тя. Става въпрос за въвеждането на тол системата, с приходите от която би трябвало да се устоя поддържането на пътищата и да се строят нови.
България е съумяла да наложи Западните Балкани като един от целите на своето председателство на Съвета на Европейския съюз, а това оказва помощ доста за приемането на нашите съседи, разяснява Георгиева. По думите й районът би трябвало да се интегрира по образеца на Балтийските страни.
Георгиева уточни и че в диалог с австрийския си сътрудник министър председателят Бойко Борисов е сложил въпроса по какъв начин тематиката за Западните Балкани може да бъде продължена по времето на австрийското председателство. " Това значи, че даваме не шест месеца, а година обезпечено внимание на Западните Балкани ", сподели тя.
" Политическото решение може да бъде взето доста бързо и чакам, че то ще бъде взето бързо, тъй като стопанската система на Европа е в положително положение, европейците поддържат еврото повече, в сравнение с по всяко време в неговата история – 64% от европейците споделят: " Еврото е положително за нас ". Това значи, че публичната среда в България и Европа е положителна ", аргументира се тя.
Всъщност решението за присъединението на лв. към така наречен Валутно-курсов механизъм II (ERM II) би трябвало да се вземе от водачите на страните членки. Планирано е те да разискват новите оферти на Европейска комисия за бъдещето на еврозоната на 15 декември в Брюксел, където обаче не се чака да се вземе съответно решение. Част от казуса е политическата рецесия в Германия, без която не могат да се вземат значими решения за валутния съюз. Освен това обособени страни като Австрия не престават да имат мощни запаси към разширението на валутния съюз след гръцката ръфам.
От влизането в чакалнята до влизането в еврозоната нормално минават три години, само че това е време, което българите ще могат да усетят като потребно за тях – вземат се решения, които вършат стопанската система още по-стабилна, сподели още Георгиева.
Според нея бюджетът ни е доста постоянен. Аргументите - дефицитът е под надзор години наред, влага се в дълготрайни планове, които подсигуряват България да се подвига нагоре и това се вижда от хората.
" И най-много този бюджет споделя: " Ние българите можем да влезем в еврозоната – с нашата фискална дисциплинираност, с това по какъв начин се отнасяме с инфлацията, с това какъв брой положителни са балансите в нашата стопанска система ние можем да влезем в чакалнята на еврозоната ", сподели Георгиева.
Влизането в еврозоната е значимо за страната, тъй като това ще ни интегрира още повече в Европейски Съюз, уточни тя. " Като ни е закачена валутата за еврото, ние така и така работим по разпоредбите на еврозоната, само че не можем да седим на масата и да участваме в изработването на тези правила ", обоснова се Георгиева.
Тя счита, че страната се развива " доста добре ". Припомни, че през 1990 година сме се редели на опашки за мляко в 4 часа сутринта и тогава приходът на българина е бил 1400 $, до момента в който през днешния ден е близо 8000.
" Разбира се, имаме още доста работа за извършване, само че би трябвало да се гордеем с това, което сме постигнали ", сподели Георгиева и прикани да се гледа напред, а не да се ровим в предишното.
Шенген
Въпросът за приемането на България в Шенген е политическо решение на страните членки, сподели Георгиева. " Доколкото разбирам, те са по-отворени през днешния ден, в сравнение с бяха преди година. Да стискаме палци най-накрая това да се случи, страната е подготвена ", добави тя.
Според Георгиева променените настроения са най-много тъй като " европейската интеграция още веднъж потегли на по-висока скорост ".
" Това е освен поради Брекзит, само че и тъй като 10-те години на рецесия ни сложиха обеца на ухото – да не одобряваме нашата системата на взаимност като даденост. Брекзит в този смисъл оказва помощ. Брекзит демонстрира, че би трябвало да се държим за ръце, дружно сме по-силни ", добави тя.
Западните Балкани
Кристалина Георгиева в действителност е в България поради срещата на върха на водачите от Западните Балкани, на която участва като представител на Световната банка. Сред тематиките на форума са плановете за улеснение на превоза и търговията сред страните от района.
Кристалина Георгиева сподели, че Световната банка към този момент оказва помощ за построяването на транспортния кулоар №8, който би трябвало да свърже Черно море с Адриатическо. Световната банка е отпуснала заем за построяването на част от коридора на територията на Македония.
Най-важното, което ще бъде направено за кулоар №8 и общо за превоза на полуострова, е районен план за ускорение на прекосяването през граничните пунктове, сподели Георгиева. По думите й задачата е един камион да пътува от Скопие до София не за шест часа, а най-вече за три и половина.
За да се случи това, би трябвало да бъдат решени три казуса. Първият е, че доста от пунктовете са тесни и има гишета и от двете страни на границата. Това значи, че граничните пунктове би трябвало да се разширят и да се обслужват от едно гише. Видяхме какъв брой доста се форсира придвижването сред България и Сърбия, когато има единствено едно гише, сподели Георгиева.
Другата спънка е, че по пътя има места, които не са ремонтирани и бавят придвижването. Това е проблем, който може да бъде отхвърлен бързо, уточни тя.
Последният е обвързван с потреблението на новите технологии, " с цел да може опашките, които в този момент са физически, да ги създадем виртуални ", сподели Георгиева. Това ще стане с въвеждането на интелигентни транспортни системи, които ще костват сред 15 и 30 млн. $ за страна. Три страни от Западните Балкани към този момент са дали единодушие за това, сподели Георгиева.
В България благодарение на Световната банка беше създадена електронна система за събиране на пътни такси, напомни тя. Става въпрос за въвеждането на тол системата, с приходите от която би трябвало да се устоя поддържането на пътищата и да се строят нови.
България е съумяла да наложи Западните Балкани като един от целите на своето председателство на Съвета на Европейския съюз, а това оказва помощ доста за приемането на нашите съседи, разяснява Георгиева. По думите й районът би трябвало да се интегрира по образеца на Балтийските страни.
Георгиева уточни и че в диалог с австрийския си сътрудник министър председателят Бойко Борисов е сложил въпроса по какъв начин тематиката за Западните Балкани може да бъде продължена по времето на австрийското председателство. " Това значи, че даваме не шест месеца, а година обезпечено внимание на Западните Балкани ", сподели тя.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ