Магистратите със средна заплата от 10 хил. лева през 2025 г., а за представително облекло искат 85 млн. лева
С 36,2% растеж на разноските единствено за една година бюджетът на правосъдната власт бележи нови върхове по глупост и раздалеченост от действителността. В номинално измерение това е нарастване от над 442 милиона лева единствено за 2025 година, разпределено главно в растеж на възнагражденията и спомагателните заплащания за личния състав, които остават обвързани с резултатите от работата на правосъдната власт единствено на доктрина. Това написа в седмичния бюлетин на икономистите от ИПИ.
Представеният от Висш съдебен съвет план на бюджет на правосъдната власт страда от всички дефекти на бюджетирането на целия проектозакон за държавния бюджет за 2025 година, които доста в детайли към този момент коментирахме тук. Независимостта на правосъдната власт е основополагащ принцип на господство на правото. Това обаче не изключва нуждата от отчетност, в противен случай – с цел да се подсигурява действителна самостоятелност, са нужни явен коректив, противоположна връзка от жителите и останалите институции. Съдебната власт също по този начин не съществува във вакуум без оглед на икономическите условия.
Какво виждаме в предлагането за бюджет за 2025 година на Висш съдебен съвет?
Общият размер на разноските доближава до 1,7 милиарда лв.. От тях 1,4 милиарда лв. са ориентирани за личен състав, 146 млн. лева за прехрана и 95 млн. лева за финансови разноски.
Разходите за личен състав, които и без друго имат главен дял в бюджета на правосъдната власт, се възнамерява да надвишават 1,4 милиарда лева през 2025 година и в допълнение да набъбнат с още 450 млн. лева до 1,9 милиарда лева през 2028 година.
Средната заплата на магистратите се възнамерява да доближи до 10,1 хиляди лв. на месец през 2025 година и 13,4 хиляди лв. на месец през 2028 година. С сходни заплати и подобен растеж сега могат да се похвалят единствено определени браншове с доста висока добавена стойност (най-вече високотехнологични и иновативни) и лица на високи (често управленски) позиции. Според Висш съдебен съвет тези хонорари са реализирани, като са спазени всички законови условия за растеж на възнагражденията и спомагателните заплащания за системата и нищо повече.
Предложението на министерския съвет за бюджет на правосъдната власт е с 277 млн. лева по-малко, само че в претекстовете си министерството на финансите също твърди, че е спазило всички законови условия за растеж на възнагражденията на заетите в системата на правосъдната власт. На този стадий не е ясно на какво се дължи разминаването сред двете оферти, само че евентуално е обвързвано с спомагателните заплащания с темперамент на хонорари, които от доста време са типични за системата. Само разноските за облекло да вземем за пример се възнамерява да са в размер на 85 млн. лева за 2025 година
Има въпреки всичко положително развиване: за първи път Висш съдебен съвет показва бюджета си в програмен формат. Какво прави усещане:
Бюджетните стратегии са по-скоро организационно насочени – т.е. към обособените институциите в системата – само че това е минус на метода на програмно бюджетиране въобще в огромна част от ведомствата у нас и не е типично единствено за правосъдната власт.
За всяка от обособените бюджетни стратегии са дефинирани релативно детайлни целеви индикатори. Голяма част от индикаторите обаче са по-скоро опит за количествено премерване на свършена работа. Това несъмнено е потребно, защото дава доста данни за активността на системата и улеснява външен взор и разбор.
Същевременно, липсват основни детайли, които са в същината на програмното бюджетиране, разбирано като инструмент за формулиране, осъществяване и отчитане на политика. От една страна, препоръчаните индикатори не са логичен обвързани с заявените цели на всяка стратегия – с други думи, не е дефинирана причинно-следствената връзка, която да изясни по какъв начин цената на всеки от индикаторите способства и мери постигане на една или повече от заложените цели. От друга страна, полагането на цели не може да е отвън подтекст – те би трябвало да са път към решение на разпознати проблеми, което пък изисква задълбочени разбори, да вземем за пример на натовареността и актуализиране на правосъдната карта.
В документа обаче липсват стойности за индикаторите към сегашния миг, т.е. действително реализирани резултати за регистриран интервал. Това не разрешава заложените целеви стойности за идващите години да бъдат сложени в съпоставяне и евентуално оценени.
Няма и посочен механизъм за корекции и актуализиране съгласно достигането на целевите стойности – с други думи, в случай че след една година има несъблюдение по някой от съставените елементи в стратегиите, това ще докара ли до смяна и в бъдещия бюджет.
Все отново съществуването на програмен бюджет е първата стъпка в вярната посока на по-ефективно, обществено и насочено към резултатите бюджетиране. По-подробен разбор на програмния бюджет на правосъдната власт очаквайте скоро, a значими индикатори за активността и финансирането й вижте на " Съдебната власт в цифри: интерактивно табло на ИПИ ".
В умозаключение ще отбележим, че има потребност от преосмисляне на понятието за автономност на правосъдната власт по повод особено на бюджетния развой и фискалното ръководство. Съдебната власт не съществува сама за себе си, а с цел да подсигурява на българското общество върховенството на правото.
Представеният от Висш съдебен съвет план на бюджет на правосъдната власт страда от всички дефекти на бюджетирането на целия проектозакон за държавния бюджет за 2025 година, които доста в детайли към този момент коментирахме тук. Независимостта на правосъдната власт е основополагащ принцип на господство на правото. Това обаче не изключва нуждата от отчетност, в противен случай – с цел да се подсигурява действителна самостоятелност, са нужни явен коректив, противоположна връзка от жителите и останалите институции. Съдебната власт също по този начин не съществува във вакуум без оглед на икономическите условия.
Какво виждаме в предлагането за бюджет за 2025 година на Висш съдебен съвет?
Общият размер на разноските доближава до 1,7 милиарда лв.. От тях 1,4 милиарда лв. са ориентирани за личен състав, 146 млн. лева за прехрана и 95 млн. лева за финансови разноски.
Разходите за личен състав, които и без друго имат главен дял в бюджета на правосъдната власт, се възнамерява да надвишават 1,4 милиарда лева през 2025 година и в допълнение да набъбнат с още 450 млн. лева до 1,9 милиарда лева през 2028 година.
Средната заплата на магистратите се възнамерява да доближи до 10,1 хиляди лв. на месец през 2025 година и 13,4 хиляди лв. на месец през 2028 година. С сходни заплати и подобен растеж сега могат да се похвалят единствено определени браншове с доста висока добавена стойност (най-вече високотехнологични и иновативни) и лица на високи (често управленски) позиции. Според Висш съдебен съвет тези хонорари са реализирани, като са спазени всички законови условия за растеж на възнагражденията и спомагателните заплащания за системата и нищо повече.
Предложението на министерския съвет за бюджет на правосъдната власт е с 277 млн. лева по-малко, само че в претекстовете си министерството на финансите също твърди, че е спазило всички законови условия за растеж на възнагражденията на заетите в системата на правосъдната власт. На този стадий не е ясно на какво се дължи разминаването сред двете оферти, само че евентуално е обвързвано с спомагателните заплащания с темперамент на хонорари, които от доста време са типични за системата. Само разноските за облекло да вземем за пример се възнамерява да са в размер на 85 млн. лева за 2025 година
Има въпреки всичко положително развиване: за първи път Висш съдебен съвет показва бюджета си в програмен формат. Какво прави усещане:
Бюджетните стратегии са по-скоро организационно насочени – т.е. към обособените институциите в системата – само че това е минус на метода на програмно бюджетиране въобще в огромна част от ведомствата у нас и не е типично единствено за правосъдната власт.
За всяка от обособените бюджетни стратегии са дефинирани релативно детайлни целеви индикатори. Голяма част от индикаторите обаче са по-скоро опит за количествено премерване на свършена работа. Това несъмнено е потребно, защото дава доста данни за активността на системата и улеснява външен взор и разбор.
Същевременно, липсват основни детайли, които са в същината на програмното бюджетиране, разбирано като инструмент за формулиране, осъществяване и отчитане на политика. От една страна, препоръчаните индикатори не са логичен обвързани с заявените цели на всяка стратегия – с други думи, не е дефинирана причинно-следствената връзка, която да изясни по какъв начин цената на всеки от индикаторите способства и мери постигане на една или повече от заложените цели. От друга страна, полагането на цели не може да е отвън подтекст – те би трябвало да са път към решение на разпознати проблеми, което пък изисква задълбочени разбори, да вземем за пример на натовареността и актуализиране на правосъдната карта.
В документа обаче липсват стойности за индикаторите към сегашния миг, т.е. действително реализирани резултати за регистриран интервал. Това не разрешава заложените целеви стойности за идващите години да бъдат сложени в съпоставяне и евентуално оценени.
Няма и посочен механизъм за корекции и актуализиране съгласно достигането на целевите стойности – с други думи, в случай че след една година има несъблюдение по някой от съставените елементи в стратегиите, това ще докара ли до смяна и в бъдещия бюджет.
Все отново съществуването на програмен бюджет е първата стъпка в вярната посока на по-ефективно, обществено и насочено към резултатите бюджетиране. По-подробен разбор на програмния бюджет на правосъдната власт очаквайте скоро, a значими индикатори за активността и финансирането й вижте на " Съдебната власт в цифри: интерактивно табло на ИПИ ".
В умозаключение ще отбележим, че има потребност от преосмисляне на понятието за автономност на правосъдната власт по повод особено на бюджетния развой и фискалното ръководство. Съдебната власт не съществува сама за себе си, а с цел да подсигурява на българското общество върховенството на правото.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ