ИПИ: Дори да няма приет бюджет, държавата няма да фалира
Държавата ще продължи да действа обикновено и без Народното събрание да гласоподава бюджет или да одобри удължителен закон.
Това се показва в извод на разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Експертите проучват тематиката “Без бюджет за 2025 и без удължителен закон: какво следва? “.
В разбора се отбелязва, че все още е съвсем несъмнено, че народните представители няма да одобряват в период импортирания бюджет от служебното държавно управление – огромните партии са мощно сериозни към препоръчаната рамка и по всичко проличава, че ще изберат тактичност да бавят оптимално разглеждането на пакета бюджетни закони. В същото време служебният финансов министър не желае да изтегли препоръчаната рамка на държавните финанси и няма желание да внася така наречен удължителен закон – сходна беше практиката в края на 2021 и 2022 година, допълват икономистите.
Какво се случва без признат бюджет за новата година и без удължителен закон, указващ какво от остарелия продължава?
От ИПИ означават, че обратно на апокалиптичните картини, които се чертаят в този сюжет, в устройствените закони на трите огромни бюджета в страната е очакван този вид.
В член 87 от Закона за обществените финанси (ЗПФ) се урежда автоматизираното удължение на Закона за държавния бюджет. Според текста ако до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в сходство с настоящите закони, а осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, помощи и дарения, като се регистрират влезнали в действие актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които плануват спомагателни или понижени бюджетни средства, и при съблюдаване на фискалните правила по този закон и утвърдените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.
Икономистите разясняват, че значимите моменти тук са, че се регистрират влезнали в действие актове на Народно събрание и Министерски съвет, т.е. резервира се размерът на главните заплащания, съблюдават се фискалните правила и надлежно фискалната непоклатимост и заплащанията са до размера на приходите, които номинално ще се усилят (ръст на обороти и хонорари в икономиката) и без депутатите да подхващат някакви дейности. В този смисъл не приказваме за бюджет 1/12, а за обикновено действие на бюджетните сфери при започване на годината, показват специалистите.
Чл. 98 от ЗПФ урежда автоматизирано удължение на бюджетите на общините, означават още от ИПИ. Според записаното в него ако до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите по бюджета на общината се събират в сходство с настоящите закони, а разноските се правят в размери не по-големи от размера на разноските за същия интервал на миналата година, и при съблюдаване на фискалните правила по този закон.
Икономистите разясняват, че текстът за общините е по-рестриктивен, което значи, че всички локални заплащания, в това число делегираните от страната действия, ще се запазят в същия размер като миналата година.
Чл. 19 алинея 6 от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО) урежда автоматизираното удължение на бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО).
Текстът гласи, че ако бюджетът на държавното публично обезпечаване не бъде признат от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните доходи се събират и осигурителните разноски се правят съгласно настоящите нормативни актове, а за прехрана на органите на Националния застрахователен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разноските, планувани в бюджета за миналата година.
От ИПИ означават, че всички заплащания по бюджета на ДОО ще продължат да се правят – няма да има проблем с пенсиите и другите компенсации. Приходите от осигуровки ще се по-високи, разследване от растежа на възнагражденията и поддържането на висока претовареност. Автоматичното удължение на държавния бюджет (по член 87 от ЗПФ) подсигурява прехвърлянето към бюджета на ДОО и надлежно нужните средства за покриване на недостига. Правилото 1/12 е единствено за издръжката на органите на Национален осигурителен институт и не касае пенсии и компенсации, показват специалистите.
Чл. 29 ал 4 от Закона за здравното обезпечаване урежда автоматизираното удължение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Според него ако планът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде признат от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните доходи се събират и осигурителните разноски се правят съгласно одобрения бюджет за миналата година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до 1/12 от разноските, планувани в бюджета за миналата година.
От ИПИ разясняват, че всички заплащания по бюджета на НЗОК (за болнична помощ, медикаменти и т.н.) ще продължат да се правят. Приходите от осигуровки ще се по-високи, разследване от растежа на възнагражденията и поддържането на висока претовареност. Автоматичното удължение на държавния бюджет (по член 87 от ЗПФ) подсигурява прехвърлянията за здравно обезпечаване от бюджета. Правилото 1/12 е единствено за издръжката на органите на НЗОК и не касае здравноосигурителни заплащания.
" Накратко, страната ще продължи да действа обикновено и без Народното събрание да гласоподава бюджет или да одобри удължителен закон. Разбира се, приемането на удължителен закон дава по-голяма правна сигурност, защото отваря опция за разписването на съответни разноски и задължения. И в случай че настоящата законова рамка разрешава да се избегне непосредствена бюджетна рецесия, то влизането в нова година без признат бюджет основава опасности както за предвидимостта на бизнес средата и стопанската система като цяло, по този начин и за естественото действие на институциите, в това число локалните управляващи ", разясняват от Института за пазарна стопанска система.
Разходната част на бюджета е направена на база на настоящи политики и настоящо законодателство, съобщи служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова на брифинг в Министерския съвет на 18 декември.
Тя разяснява отзиви на специалисти и финансисти да се съкратят разноските и попита: „ Кои разноски, уважаеми господа политици и специалисти? Разходите на заплати и пенсии или разноските за финансовата стратегия? “
„ Няма да бъда финансовият министър, който да предложи понижаване на приходите и пенсиите на хората, нито ще попречвам осъществяването на националните стратегически планове и на плановете на общините за водоснабдяване, инфраструктура, обучение, просвета и обществени действия “, съобщи финансовият министър. Според нея казусът не е в разноските за хонорари и пенсии, казусът е методът, по който бяха увеличени, без да се основават на здрава икономическа логичност. По всички признати от Народното събрание промени в законите, свързани с увеличение на разноските за личен състав, Министерството на финансите е изразило негативни мнение, сподели Петкова и добави, че " тези мнения бяха изхвърлени в кошчето ".
Заради отхвърли на Министерството на финансите да внесе удължение на бюджета за 2024 година, новата година ще стартира без бюджет, обявиха от " Продължаваме промяната ".
Съпредседателят на " Продължаваме промяната " Асен Василев настоя Министерският съвет да внесе удължителен закон за държавния бюджет, който да влезе в действие от 1 януари 2025 г
По думите му, в случай че не бъде признат този закон, няма да има правно съображение за събиране на здравни вноски от 1 януари 2025 година, това са 30 млн. лева дневно изгубен доход за хазната. " Няма да има обезщетения за електрическата енергия за бизнеса, нито ще могат да се събират парите за обезщетения – нито да се раздават. Бизнесът ще би трябвало да заплаща на борсови цени ", сподели Василев.
Това се показва в извод на разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Експертите проучват тематиката “Без бюджет за 2025 и без удължителен закон: какво следва? “.
В разбора се отбелязва, че все още е съвсем несъмнено, че народните представители няма да одобряват в период импортирания бюджет от служебното държавно управление – огромните партии са мощно сериозни към препоръчаната рамка и по всичко проличава, че ще изберат тактичност да бавят оптимално разглеждането на пакета бюджетни закони. В същото време служебният финансов министър не желае да изтегли препоръчаната рамка на държавните финанси и няма желание да внася така наречен удължителен закон – сходна беше практиката в края на 2021 и 2022 година, допълват икономистите.
Какво се случва без признат бюджет за новата година и без удължителен закон, указващ какво от остарелия продължава?
От ИПИ означават, че обратно на апокалиптичните картини, които се чертаят в този сюжет, в устройствените закони на трите огромни бюджета в страната е очакван този вид.
В член 87 от Закона за обществените финанси (ЗПФ) се урежда автоматизираното удължение на Закона за държавния бюджет. Според текста ако до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в сходство с настоящите закони, а осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, помощи и дарения, като се регистрират влезнали в действие актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които плануват спомагателни или понижени бюджетни средства, и при съблюдаване на фискалните правила по този закон и утвърдените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.
Икономистите разясняват, че значимите моменти тук са, че се регистрират влезнали в действие актове на Народно събрание и Министерски съвет, т.е. резервира се размерът на главните заплащания, съблюдават се фискалните правила и надлежно фискалната непоклатимост и заплащанията са до размера на приходите, които номинално ще се усилят (ръст на обороти и хонорари в икономиката) и без депутатите да подхващат някакви дейности. В този смисъл не приказваме за бюджет 1/12, а за обикновено действие на бюджетните сфери при започване на годината, показват специалистите.
Чл. 98 от ЗПФ урежда автоматизирано удължение на бюджетите на общините, означават още от ИПИ. Според записаното в него ако до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите по бюджета на общината се събират в сходство с настоящите закони, а разноските се правят в размери не по-големи от размера на разноските за същия интервал на миналата година, и при съблюдаване на фискалните правила по този закон.
Икономистите разясняват, че текстът за общините е по-рестриктивен, което значи, че всички локални заплащания, в това число делегираните от страната действия, ще се запазят в същия размер като миналата година.
Чл. 19 алинея 6 от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО) урежда автоматизираното удължение на бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО).
Текстът гласи, че ако бюджетът на държавното публично обезпечаване не бъде признат от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните доходи се събират и осигурителните разноски се правят съгласно настоящите нормативни актове, а за прехрана на органите на Националния застрахователен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разноските, планувани в бюджета за миналата година.
От ИПИ означават, че всички заплащания по бюджета на ДОО ще продължат да се правят – няма да има проблем с пенсиите и другите компенсации. Приходите от осигуровки ще се по-високи, разследване от растежа на възнагражденията и поддържането на висока претовареност. Автоматичното удължение на държавния бюджет (по член 87 от ЗПФ) подсигурява прехвърлянето към бюджета на ДОО и надлежно нужните средства за покриване на недостига. Правилото 1/12 е единствено за издръжката на органите на Национален осигурителен институт и не касае пенсии и компенсации, показват специалистите.
Чл. 29 ал 4 от Закона за здравното обезпечаване урежда автоматизираното удължение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Според него ако планът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде признат от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните доходи се събират и осигурителните разноски се правят съгласно одобрения бюджет за миналата година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до 1/12 от разноските, планувани в бюджета за миналата година.
От ИПИ разясняват, че всички заплащания по бюджета на НЗОК (за болнична помощ, медикаменти и т.н.) ще продължат да се правят. Приходите от осигуровки ще се по-високи, разследване от растежа на възнагражденията и поддържането на висока претовареност. Автоматичното удължение на държавния бюджет (по член 87 от ЗПФ) подсигурява прехвърлянията за здравно обезпечаване от бюджета. Правилото 1/12 е единствено за издръжката на органите на НЗОК и не касае здравноосигурителни заплащания.
" Накратко, страната ще продължи да действа обикновено и без Народното събрание да гласоподава бюджет или да одобри удължителен закон. Разбира се, приемането на удължителен закон дава по-голяма правна сигурност, защото отваря опция за разписването на съответни разноски и задължения. И в случай че настоящата законова рамка разрешава да се избегне непосредствена бюджетна рецесия, то влизането в нова година без признат бюджет основава опасности както за предвидимостта на бизнес средата и стопанската система като цяло, по този начин и за естественото действие на институциите, в това число локалните управляващи ", разясняват от Института за пазарна стопанска система.
Разходната част на бюджета е направена на база на настоящи политики и настоящо законодателство, съобщи служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова на брифинг в Министерския съвет на 18 декември.
Тя разяснява отзиви на специалисти и финансисти да се съкратят разноските и попита: „ Кои разноски, уважаеми господа политици и специалисти? Разходите на заплати и пенсии или разноските за финансовата стратегия? “
„ Няма да бъда финансовият министър, който да предложи понижаване на приходите и пенсиите на хората, нито ще попречвам осъществяването на националните стратегически планове и на плановете на общините за водоснабдяване, инфраструктура, обучение, просвета и обществени действия “, съобщи финансовият министър. Според нея казусът не е в разноските за хонорари и пенсии, казусът е методът, по който бяха увеличени, без да се основават на здрава икономическа логичност. По всички признати от Народното събрание промени в законите, свързани с увеличение на разноските за личен състав, Министерството на финансите е изразило негативни мнение, сподели Петкова и добави, че " тези мнения бяха изхвърлени в кошчето ".
Заради отхвърли на Министерството на финансите да внесе удължение на бюджета за 2024 година, новата година ще стартира без бюджет, обявиха от " Продължаваме промяната ".
Съпредседателят на " Продължаваме промяната " Асен Василев настоя Министерският съвет да внесе удължителен закон за държавния бюджет, който да влезе в действие от 1 януари 2025 г
По думите му, в случай че не бъде признат този закон, няма да има правно съображение за събиране на здравни вноски от 1 януари 2025 година, това са 30 млн. лева дневно изгубен доход за хазната. " Няма да има обезщетения за електрическата енергия за бизнеса, нито ще могат да се събират парите за обезщетения – нито да се раздават. Бизнесът ще би трябвало да заплаща на борсови цени ", сподели Василев.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ