Предсрочните избори вече нямат алтернатива
Очаква ли ни нов епизод на необявената революция, която се води в България от 2020 година насам
Анализ на Димитър Попов за
Предсрочните избори още тази година към този момент не подлежат на подозрение. Скандалите в обединението добиват темперамент на персонални войни и блокират работата на всички държавни институции. В същото време рецесиите от войната в Украйна, инфлацията и цените са в развой на свободно развиване и заплашват да доближат до равнища, застрашаващи националната сигурност.
В такава конюнктура е належащо водачество, което обаче министър председателят не може да предложи. Напротив, Кирил Петков препотвърди едно съмнение - че той е
пленник в тази коалиция, а не на неин водач
Обещавал е прекалено много неизпълними неща на всички и за всичко, а в този момент, когато лъжите му излизат нескрито, той е в ролята на „ хитрата сврака”.
Какви обещания и към кого са поети ли?
Най напред към партиите в обединението. Обещавал им е цялостна независимост в министерствата, които ръководят, тъй че те се трансфораха във феодални владения. Кадровият асортимент си е чисто партиен и за него даже министър председателят няма несъгласие, което прави водачеството му невероятно. Освен това Петков е заречен да бъде буфер сред противоположните партийни ползи и по този начин се роди „ гениалната” концепция да няма общо съдружно съглашение, а три разнообразни, подписани от Продължаваме промяната и всяка друга партия поотделно. В такава обстановка само вероятната обща държавна политика е политиката на отлагането, на замитането под килима на всеки проблем, за който партиите нямат общо мнение. А това значи единствено едно – некадърност да се ръководи нито една рецесия. И в този момент виждаме резултатите от този способ на ръководство, чужд в нашата демократична процедура - обедняване, кавги, разпад на всички институции в страната.
Поемането на обещания без мярка, Петков е приложил и към олигархичните ползи, които прозират зад това ръководство. Това изяснява да вземем за пример намесата на Прокопиев и неговия кръг в кадрови решения, намесата на Васил Божков посредством министъра на вътрешните работи, намесата на групировката ТИМ и на знакови лица от СИК, които си имат и министри. Ако разгледате в детайли Плана за възобновяване и развиване, ще откриете и обещания, давани на интернационалните корпорации. Заради неналичието на политическо водачество обаче, тези корпоративни ползи не съумяват да се съчетаят по този начин, че всеки да получи това, което е очаквал. Сега и Божков, и Прокопиев са недоволни, че Гешев – техния главен зложелател, към момента е в прокуратурата, а познавач съда, който им е запорирал много пари, още не е закрит.
Пълно крушение претърпяха и о
обещанията по геополитическата ос
Петков е поел ангажимент за снемане на ветото против Северна Македония без да реши, че в държавното управление по тази тематика се вижда ясно разделяне сред Продължаваме промяната и Демократична България от една страна, и ИТН и Българска социалистическа партия от друга. По същата ос на разделяне върви и друго заричане на Петков – за снабдяване на оръжие в Украйна. Съюзниците от Съединени американски щати към този момент схванаха, че са заложили на сакат кон и премиера беше включен в листата с четирима европейски водачи, подвластни и ръководени от Путин.
Неизпълним беше и задължението към Румен Радев, за дефинитивно дотъкмяване на неговия зложелател Борисов. Неуспешния опит на Петков да арестува Борисов провали напълно концепцията той да бъде вкаран в пандиза по всяко време.
Въпреки това Петков можеше да задържи единството в обединението за по-дълго време. За страдание той се оказа освен човек без опит, само че и без качества. Петков е повърхностна, лекомислена персона, възпитана в духа на бизнес старт-ъпа. Това най-общо се назовава корпоративна просвета в ръководството. Приемаш, че страната е компания и я управляваш с бизнес похвати – приемаш съдружните сътрудници като съперници и правиш каквото си знаеш, с цел да ги прецакаш. Премиерът не осъзнава дълбочината на споровете в обединението, тъй като те са политически, а не икономически; той се пробва да ги взема решение с нападателни бизнес похвати или с ПР хватки, които не водят до нищо друго, с изключение на до блокаж в обединението или до отсрочване на съответния проблем.
Това държание е извънредно деструктивно във връзка с държавните институции, на върховенството на законите, а и на самото публично единение. Рано или късно корпоративното ръководство приключва с тежки стопански проблеми и дълбоки политически рецесии, както се случи да вземем за пример в Съединени американски щати след корпоративното ръководство на Тръмп.
Това са приблизително срочните аргументи за краха на това държавно управление, който се обрисува до месец - два. Най-дълбоката причина обаче е заложена една година обратно. През април 2021 година властта попадна в ръцете на Румен Радев, Кирил Петков, Корнелия Нинова, Слави Трифонов, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Асен Василев, Стефан Янев, Васил Божков, Иво Прокопиев. Неформалният водач на този нов властови хайлайф беше Румен Радев. Първо с две служебни държавни управления, а след това и с едно постоянно, този кръг овладя изпълнителната и законодателната власт в страната и към този момент една година ръководи без да има опция против себе си. По времето на служебните държавни управления, когато формалният и неофициалният водач на обединението беше Радев, тези хора управляваха в единодушие, тъй като ги спояваше омразата към Борисов. По време на постоянното държавно управление обаче нещата се трансформираха – Румен Радев отхвърли да стане министър председател, това раздели формалното и неофициалното водачество и раздорите сред съдружниците взеха връх. Така че през днешния ден виждаме освен краха на следващото държавно управление, само че и краха на оня другарски кръг, който пристигна на власт преди тъкмо една година.
Защо чакам държавното управление да хвърли оставка таман през май или най-късно през юни?
Защото има напълно съответна причина за това и тя е обвързвана с общия напън от Брюксел България да вдигне ветото против Северна Македония до юни тази година. Ясно е, че такова решение ще е
самоубийствено за партиите в обединението,
ясно е обаче също, че то не може да бъде оспорено или заметено под килима. Натискът извън се усилва и става неукротим. Ето за какво държавното управление ще има и злободневен мотив за своя разпад, освен това партиите може да го създадат с възторг, като трансферират отговорността за тази непопулярна мярка на Румен Радев и негово служебно държавно управление.
Оттук нататък можем единствено да гадаем по какъв начин механически ще се случи всичко. Може някоя от дребните партии, която е застрашена да не влезе в идващия парламент, да го напусне първа. Най-вероятен претендент е ИТН. Партията на Слави се е сринала в социологическите изследвания и в случай че нейното безлично престояване в държавното управление продължи както до момента, е евентуално в идващия парламент да я няма. Освен това има и персонален спор на Славчо с Кирчо, което е мощен катализатор, защото тези нови партии не вършат разлика сред персонален и политически интерес.
Другият вид е да го направи Българска социалистическа партия, тъй като отново съгласно социологията, тя сега качва гласове и е допустимо Нинова да бъде разпозната като единствения благонадежден съперник на Борисов. Българска социалистическа партия към този момент вкара промени в Изборния кодекс, което се прави постоянно месец-два преди сриването на едно постоянно държавно управление.
Трети вид е самият Петков да е осъзнал, че решението за Северна Македония ще го довърши и него, и несъществуващата му още партия, по тази причина самичък да подаде оставка. За такова развиване приказва и незабавното основаване на „ Продължаваме промяната “, което се готвят да оповестят още в средата на април.
Каквато и да си приказваме обаче, предварителните избори, въпреки и мощно нежелани, към този момент са неизбежни. Главният проблем при тях е, че гласоподавателите не разпознават ГЕРБ като опция в ръководството. Партията на Борисов резервира твърдото си ядро, към този момент е първа в изследванията, само че не качва външна страна, а това прави резултата от такива избори непредсказуем. Освен това разделянето сред хората е огромно, напрежението също, и предварителните избори може елементарно да се трансфорат в нов епизод на необявената революция, която се води в България от 2020 година насам.
Анализ на Димитър Попов за
Предсрочните избори още тази година към този момент не подлежат на подозрение. Скандалите в обединението добиват темперамент на персонални войни и блокират работата на всички държавни институции. В същото време рецесиите от войната в Украйна, инфлацията и цените са в развой на свободно развиване и заплашват да доближат до равнища, застрашаващи националната сигурност.
В такава конюнктура е належащо водачество, което обаче министър председателят не може да предложи. Напротив, Кирил Петков препотвърди едно съмнение - че той е
пленник в тази коалиция, а не на неин водач
Обещавал е прекалено много неизпълними неща на всички и за всичко, а в този момент, когато лъжите му излизат нескрито, той е в ролята на „ хитрата сврака”.
Какви обещания и към кого са поети ли?
Най напред към партиите в обединението. Обещавал им е цялостна независимост в министерствата, които ръководят, тъй че те се трансфораха във феодални владения. Кадровият асортимент си е чисто партиен и за него даже министър председателят няма несъгласие, което прави водачеството му невероятно. Освен това Петков е заречен да бъде буфер сред противоположните партийни ползи и по този начин се роди „ гениалната” концепция да няма общо съдружно съглашение, а три разнообразни, подписани от Продължаваме промяната и всяка друга партия поотделно. В такава обстановка само вероятната обща държавна политика е политиката на отлагането, на замитането под килима на всеки проблем, за който партиите нямат общо мнение. А това значи единствено едно – некадърност да се ръководи нито една рецесия. И в този момент виждаме резултатите от този способ на ръководство, чужд в нашата демократична процедура - обедняване, кавги, разпад на всички институции в страната.
Поемането на обещания без мярка, Петков е приложил и към олигархичните ползи, които прозират зад това ръководство. Това изяснява да вземем за пример намесата на Прокопиев и неговия кръг в кадрови решения, намесата на Васил Божков посредством министъра на вътрешните работи, намесата на групировката ТИМ и на знакови лица от СИК, които си имат и министри. Ако разгледате в детайли Плана за възобновяване и развиване, ще откриете и обещания, давани на интернационалните корпорации. Заради неналичието на политическо водачество обаче, тези корпоративни ползи не съумяват да се съчетаят по този начин, че всеки да получи това, което е очаквал. Сега и Божков, и Прокопиев са недоволни, че Гешев – техния главен зложелател, към момента е в прокуратурата, а познавач съда, който им е запорирал много пари, още не е закрит.
Пълно крушение претърпяха и о
обещанията по геополитическата ос
Петков е поел ангажимент за снемане на ветото против Северна Македония без да реши, че в държавното управление по тази тематика се вижда ясно разделяне сред Продължаваме промяната и Демократична България от една страна, и ИТН и Българска социалистическа партия от друга. По същата ос на разделяне върви и друго заричане на Петков – за снабдяване на оръжие в Украйна. Съюзниците от Съединени американски щати към този момент схванаха, че са заложили на сакат кон и премиера беше включен в листата с четирима европейски водачи, подвластни и ръководени от Путин.
Неизпълним беше и задължението към Румен Радев, за дефинитивно дотъкмяване на неговия зложелател Борисов. Неуспешния опит на Петков да арестува Борисов провали напълно концепцията той да бъде вкаран в пандиза по всяко време.
Въпреки това Петков можеше да задържи единството в обединението за по-дълго време. За страдание той се оказа освен човек без опит, само че и без качества. Петков е повърхностна, лекомислена персона, възпитана в духа на бизнес старт-ъпа. Това най-общо се назовава корпоративна просвета в ръководството. Приемаш, че страната е компания и я управляваш с бизнес похвати – приемаш съдружните сътрудници като съперници и правиш каквото си знаеш, с цел да ги прецакаш. Премиерът не осъзнава дълбочината на споровете в обединението, тъй като те са политически, а не икономически; той се пробва да ги взема решение с нападателни бизнес похвати или с ПР хватки, които не водят до нищо друго, с изключение на до блокаж в обединението или до отсрочване на съответния проблем.
Това държание е извънредно деструктивно във връзка с държавните институции, на върховенството на законите, а и на самото публично единение. Рано или късно корпоративното ръководство приключва с тежки стопански проблеми и дълбоки политически рецесии, както се случи да вземем за пример в Съединени американски щати след корпоративното ръководство на Тръмп.
Това са приблизително срочните аргументи за краха на това държавно управление, който се обрисува до месец - два. Най-дълбоката причина обаче е заложена една година обратно. През април 2021 година властта попадна в ръцете на Румен Радев, Кирил Петков, Корнелия Нинова, Слави Трифонов, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Асен Василев, Стефан Янев, Васил Божков, Иво Прокопиев. Неформалният водач на този нов властови хайлайф беше Румен Радев. Първо с две служебни държавни управления, а след това и с едно постоянно, този кръг овладя изпълнителната и законодателната власт в страната и към този момент една година ръководи без да има опция против себе си. По времето на служебните държавни управления, когато формалният и неофициалният водач на обединението беше Радев, тези хора управляваха в единодушие, тъй като ги спояваше омразата към Борисов. По време на постоянното държавно управление обаче нещата се трансформираха – Румен Радев отхвърли да стане министър председател, това раздели формалното и неофициалното водачество и раздорите сред съдружниците взеха връх. Така че през днешния ден виждаме освен краха на следващото държавно управление, само че и краха на оня другарски кръг, който пристигна на власт преди тъкмо една година.
Защо чакам държавното управление да хвърли оставка таман през май или най-късно през юни?
Защото има напълно съответна причина за това и тя е обвързвана с общия напън от Брюксел България да вдигне ветото против Северна Македония до юни тази година. Ясно е, че такова решение ще е
самоубийствено за партиите в обединението,
ясно е обаче също, че то не може да бъде оспорено или заметено под килима. Натискът извън се усилва и става неукротим. Ето за какво държавното управление ще има и злободневен мотив за своя разпад, освен това партиите може да го създадат с възторг, като трансферират отговорността за тази непопулярна мярка на Румен Радев и негово служебно държавно управление.
Оттук нататък можем единствено да гадаем по какъв начин механически ще се случи всичко. Може някоя от дребните партии, която е застрашена да не влезе в идващия парламент, да го напусне първа. Най-вероятен претендент е ИТН. Партията на Слави се е сринала в социологическите изследвания и в случай че нейното безлично престояване в държавното управление продължи както до момента, е евентуално в идващия парламент да я няма. Освен това има и персонален спор на Славчо с Кирчо, което е мощен катализатор, защото тези нови партии не вършат разлика сред персонален и политически интерес.
Другият вид е да го направи Българска социалистическа партия, тъй като отново съгласно социологията, тя сега качва гласове и е допустимо Нинова да бъде разпозната като единствения благонадежден съперник на Борисов. Българска социалистическа партия към този момент вкара промени в Изборния кодекс, което се прави постоянно месец-два преди сриването на едно постоянно държавно управление.
Трети вид е самият Петков да е осъзнал, че решението за Северна Македония ще го довърши и него, и несъществуващата му още партия, по тази причина самичък да подаде оставка. За такова развиване приказва и незабавното основаване на „ Продължаваме промяната “, което се готвят да оповестят още в средата на април.
Каквато и да си приказваме обаче, предварителните избори, въпреки и мощно нежелани, към този момент са неизбежни. Главният проблем при тях е, че гласоподавателите не разпознават ГЕРБ като опция в ръководството. Партията на Борисов резервира твърдото си ядро, към този момент е първа в изследванията, само че не качва външна страна, а това прави резултата от такива избори непредсказуем. Освен това разделянето сред хората е огромно, напрежението също, и предварителните избори може елементарно да се трансфорат в нов епизод на необявената революция, която се води в България от 2020 година насам.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ