Обяснението на проблема идва от една теория, която съчетава компютърните

Обяснението на казуса идва от една доктрина, която съчетава компютърните науки и логиката на психиката

Разбирането за това по какъв начин хората интегрират информацията от своите сетива е от решаващо значение за дълготрайния триумф на VR

Виртуалната действителност от дълго време към този момент не се лимитира единствено до развлекателния свят. VR приложения работят и в други практични области – да вземем за пример продажбите на недвижими парцели, ремонтите на самолетни мотори, та дори и модата – хедсети разрешат на хората да „ опитат “ на най-новите фешън трендове от уюта на своя дом. Но технологията към момента се мъчи да се оправи с казуса с човешкото усещане – и по този начин и не съумява.

Факт е, че технологията на виртуалната действителност не смогва да се впише сполучливо в човешките усещания. Учените назовават това „ да желира “ – термин, употребен за разказване на процеса, по който получаваме информацията от света и посредством нея построяваме разбирането си за него. Нашите усещания за околната действителност са това, на което основаваме своите решения, и което дефинира нашето възприятие за наличие в дадена среда.

Обяснението за казуса идва от една доктрина, която съчетава компютърните науки и логиката на психиката. Хората възприемат информацията за околната среда посредством всичките си сетива по едно и също време. В мозъка тези сигнали се интегрират. Това образува нашето схващане за обкръжаващата ни среда. Мозъкът комбинира сензорната информация по най-благоприятен метод. Всяко осезание способства за оценката на околната среда в друга степен.

Да си представим човек, който върви през нощта по тиха локална алея. Той вижда сянка в далечината. Долавя далечното отекване на стъпки. Човекът не може да е сигурен за това, което вижда, заради „ шума “ в сигнала (тъй като е тъмно). След като зрителният сигнал е „ зашумен “, неразбираем, индивидът разчита на слуха, с цел да се ориентира, тъй като в тишината звукът е по-надежден сигнал.
още по тематиката
В последна сметка сигналите от човешките очи и уши се съчетават в мозъка, с цел да дадат оптимална оценка на обстановката – „ някъде по средата “. Именно това комбиниране на сигналите от другите сетива би трябвало да се има поради, когато се създават VR приложения. Многообразието от сигнали – облиците, звуците, топлината, докосването, миризмите – би трябвало да е налице и добре синхронизирано. Това прави и хардуера много по-сложен.

Правилното комбиниране обаче е от сериозно значение за триумфа на виртуалната действителност и за приложенията й, отбелязва phys.org. В неотдавна извършени опити учени от Университета „ Бат “ са приложили комбинираното влияние върху няколко сетива за решение на задача, в която хората трябвало да преценяват разстояние в дадена конюнктура – посредством потребление на VR хедсети.

„ Един симулатор за шофиране, да вземем за пример, на който хората се учат, може да ги накара да „ съкратят “ дистанциите във виртуалната действителност “, изясняват учените. Ако сходно деформиране възникне в образователна среда, последствията биха могли да са съществени. „ Рисковите фактори на действителния свят биха могли да имат голямо значение “, предизвестяват откривателите.

Разбирането за това по какъв начин хората интегрират информацията от своите сетива е от решаващо значение за дълготрайния триумф на VR, тъй като виртуалната действителност надалеч не е единствено образна. Виртуалната действителност би трябвало да е мултисензорна среда. По-доброто познаване на човешките сетива и усещане е основно за това разработчиците да съумеят да основат „ всепоглъщащо “ VR прекарване.

Простичко казано, не става въпрос за делене на всеки сигнал от „ шума “; става въпрос за възпроизвеждане на всички сигнали – зра всички сетива, дружно с шума – с цел да може виртуалната действителност да пресъздаде същинската действителност и VR приложенията да отидат оттатък границите на развлекателния свят.