Зелена светлина: Сам в лодка
Общуване с Океана в търсене на себе си и в провокиране на света. Марк Фърман е странник, идеалист, изследовател на положителното. През април почнал дългото си корабоплаване от родната му Канада. След 183 дни Марк стигнал Гърция. По време на пътуването го връхлитали доста тествания и компликации. Дори за известно време лежал в болница, откакто каякът му се обърнал.
Марк Фърман:
Когато видях вълната си споделих: „ Не, аз не мога да се оправя ". Започнах да загребвам още по-силно. Изминах три-четири метра и тогава вълната напряко ме сграбчи. Обърна каяка и аз паднах във водата. За първи път не можех да са кача назад в него.
Случило се край шведските крайбрежия. Марк бил избавен от бреговата защита. Но за тези тествания той споделя, че са преодолими, тъй като каляват тялото. Най-трудното, с което трябвало да се оправи по време на пътуването, била самотата.
Марк Фърман:
Понякога самотата беше ужасяващо тежка. И в такива моменти започваш да си мислиш: Някой вижда ли ме? Някой интересува ли се от мен? Като в действителния живот е. Има толкоз безмълвни хора, които вършат толкоз доста за другите, само че никой не ги вижда, никой не се интересува от тях.
За Марк пътуването било неизбежно. Житейско странствуване, което трябвало да направи след гибелта на жена си. Трагедията го сблъскала с умиращите полезности в обществото. Решил да се бори за тях и да предизвика хората към положително.
Марк Фърман:
В такова странствуване не знаеш какво ти следва. Никога не знаеш какво следва. Но това са персонални провокации - провокации, с които тялото и мозъка би трябвало да се оправят. И всяка заран, когато се събудех, не знаех по какъв начин денят ще приключи, какво иска ми се случи.
Дали задачата на Марк е е постигнала задачата си? Вероятно той е съумял да накара доста хора да се замислят. За други, може би 64-годишният мъж ще остане уединен пътешественик. Марк, обаче, се усеща задоволен. Пътуването го направило житейски по-спокоен, тъй като въпреки всичко срещнал добрина. И знае, че към този момент не е самичък в своята борба.
Марк Фърман:
Когато видях вълната си споделих: „ Не, аз не мога да се оправя ". Започнах да загребвам още по-силно. Изминах три-четири метра и тогава вълната напряко ме сграбчи. Обърна каяка и аз паднах във водата. За първи път не можех да са кача назад в него.
Случило се край шведските крайбрежия. Марк бил избавен от бреговата защита. Но за тези тествания той споделя, че са преодолими, тъй като каляват тялото. Най-трудното, с което трябвало да се оправи по време на пътуването, била самотата.
Марк Фърман:
Понякога самотата беше ужасяващо тежка. И в такива моменти започваш да си мислиш: Някой вижда ли ме? Някой интересува ли се от мен? Като в действителния живот е. Има толкоз безмълвни хора, които вършат толкоз доста за другите, само че никой не ги вижда, никой не се интересува от тях.
За Марк пътуването било неизбежно. Житейско странствуване, което трябвало да направи след гибелта на жена си. Трагедията го сблъскала с умиращите полезности в обществото. Решил да се бори за тях и да предизвика хората към положително.
Марк Фърман:
В такова странствуване не знаеш какво ти следва. Никога не знаеш какво следва. Но това са персонални провокации - провокации, с които тялото и мозъка би трябвало да се оправят. И всяка заран, когато се събудех, не знаех по какъв начин денят ще приключи, какво иска ми се случи.
Дали задачата на Марк е е постигнала задачата си? Вероятно той е съумял да накара доста хора да се замислят. За други, може би 64-годишният мъж ще остане уединен пътешественик. Марк, обаче, се усеща задоволен. Пътуването го направило житейски по-спокоен, тъй като въпреки всичко срещнал добрина. И знае, че към този момент не е самичък в своята борба.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ