Прокурорите избират членове на ВСС, сред кандидатите е и апелативният прокурор на Варна
Общото заседание на прокурорите изслушва осемте претенденти за членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) от квотата на магистратите. Това е последното чуване, откакто следователите и съдиите излъчиха своите представители.
Общото заседание е планувано в събота в 10:00 ч., като то ще стартира единствено в случай че има кворум. Регистрираните прокурори са малко над 1500, което значи, че в залата би трябвало да са повече от 750. Ако това не се случи събранието се отсрочва с един час и тогава стартира, без значение какъв брой души участват.
Осем претенденти се борят за четирите места. Сред кандидатите са ръководителят на Асоциацията на прокурорите и един от заместниците на основния прокурор Иван Гешев.
Окръжният прокурор на Плевен Владимир Николов , който е и ръководител на Асоциацията на прокурорите натъртва в концепцията си на независимостта на прокуратурата. Според него изваждането й от правосъдната власт би било заплаха, пред която би се изправило цялото българско общество. Николов дава поръчка да се опълчи на опитите на разнообразни кръгове да слагат прокуратурата под надзор. Според него Висш съдебен съвет би трябвало да е по-активен при разискването на законови промени.
Друг кандидат за член на Висш съдебен съвет е апелативният прокурор на Варна Владимир Чавдаров . Той предлага ограничение на парламентарната квота в двете колегии на Висш съдебен съвет. Според него по този начин ще понижи въздействието на политиците в ръководството на правосъдната власт. Чавдаров счита, че политическата квота би трябвало да е от седем души (сега са 11), като четирима са съдийската гилдия и трима в прокурорската. Владимир Чавдаров предлага и обмисляне на свободните бройки за магистрати за всяка последваща година. Така съгласно него ще има равномерност на състезанията и ще се усили мотивацията измежду претендентите.
Димитринка Шкодрова-Георгиева, която в този момент е заместител областен прокурор на Ямбол , натъртва в концепцията си върху проблемите с атестирането, състезанията и командироването на магистратите. Тя счита, че командироването не взема решение проблеми. Според нея това основава неустановеност на командированите, а в това време усилва натовареността на прокуратурите, от които са били командировани магистрати. Шкодрова се афишира за унищожаване на формализма при атестирането и децентрализация на състезанията.
Колегата й от Пловдив Добринка Калчева подлага на критика посредством концепцията си формализма при атестирането. Тя показва, че би трябвало да се търси „ уравниловка “ при слагане на оценките на магистратите. Според Калчева доста нейни сътрудници се демотивират, откакто и те, както и тези, които работят по-малко, най-после получават доста положителни оценки.
Канидат за член на Висш съдебен съвет е един от заместниците на основния прокурор. Красимира Филипова показва, че прокуратурата е единна освен по закон, а и по разбиране, и следва да остане такава. Тя показва редица проблеми, които се припокриват с част от тези и на съдиите. Филипова се стопира на отстояването на независимостта. И разяснява, че интензивността на Висш съдебен съвет е доста значима. В случай на накърняване на независимостта, би трябвало да има бърза реакция от съвета. Красимира Филипова визира и тематиката за заплатите. За да се свие разликата в заплащането, може да се мисли за еднократно нарастване на най-ниското и опазване на останалите, счита тя.
Николай Любенов от висшата прокуратура споделя, че има редица провокации пред правосъдната власт. Това е повода той взе участие в процедурата. В концепцията си Любенов се стопира на състезанията и атестациите. Според него прекомерният педантизъм на Висш съдебен съвет води до извънредно закъснение на процедурите и не обезпечава в цялост стандартите за обективност. Той счита, че е необходим нов метод.
В конкуренцията за Висш съдебен съвет взе участие и някогашният началник на прокуратурата в Сливница Пламен Петков . В момента той е прокурор в районната прокуратура в София. В концепцията си той показва, че не харесва инертността, кабинетното капсулиране и уюта на службата. Според него прокурорите не са гласоподаватели. По думите му те са самостоятелни магистрати, които не могат повече да бъдат залъгвани с мними промени и празни обещания. Петков споделя, че Висш съдебен съвет би трябвало прецизно да отстоява независимостта като прецизно се придържа към правилото, че правосъдната власт е подчинена единствено на закона.
Да бъде член на Висш съдебен съвет желае и един от европрокурорите, неотдавна определени у нас. Станислав Стойков споделя, че българските магистрати не заслужават настоящето състояние и го разказва като последна степен на публично и институционално съмнение в работата им. Според него е настъпил миг, в който всеки, който има хрумвания, визия и предпочитание за смяна, би трябвало да оказва помощ на правосъдната власт.
Следващата събота е гласуването. Според Закона за правосъдната власт (ЗСВ) изборът е постоянен, в случай че са дали своят вот повече от половината от прокурорите, включени в изборния лист. Според Висш съдебен съвет те са 1513. Това значи, че би трябвало да са дали своят вот най-малко 757. Магистратите подават вота си електронно и на хартия в правосъдната палата. Избрани са тези, които имат най-малко половината от гласовете.
Ако тези условия не са изпълнени, то се минава към балотаж. Той ще е на 10 юли. Тогава изборната интензивност би трябвало да е най-малко 33 %, а спечелили са тези, които имат най-голям резултат.
Общото заседание е планувано в събота в 10:00 ч., като то ще стартира единствено в случай че има кворум. Регистрираните прокурори са малко над 1500, което значи, че в залата би трябвало да са повече от 750. Ако това не се случи събранието се отсрочва с един час и тогава стартира, без значение какъв брой души участват.
Осем претенденти се борят за четирите места. Сред кандидатите са ръководителят на Асоциацията на прокурорите и един от заместниците на основния прокурор Иван Гешев.
Окръжният прокурор на Плевен Владимир Николов , който е и ръководител на Асоциацията на прокурорите натъртва в концепцията си на независимостта на прокуратурата. Според него изваждането й от правосъдната власт би било заплаха, пред която би се изправило цялото българско общество. Николов дава поръчка да се опълчи на опитите на разнообразни кръгове да слагат прокуратурата под надзор. Според него Висш съдебен съвет би трябвало да е по-активен при разискването на законови промени.
Друг кандидат за член на Висш съдебен съвет е апелативният прокурор на Варна Владимир Чавдаров . Той предлага ограничение на парламентарната квота в двете колегии на Висш съдебен съвет. Според него по този начин ще понижи въздействието на политиците в ръководството на правосъдната власт. Чавдаров счита, че политическата квота би трябвало да е от седем души (сега са 11), като четирима са съдийската гилдия и трима в прокурорската. Владимир Чавдаров предлага и обмисляне на свободните бройки за магистрати за всяка последваща година. Така съгласно него ще има равномерност на състезанията и ще се усили мотивацията измежду претендентите.
Димитринка Шкодрова-Георгиева, която в този момент е заместител областен прокурор на Ямбол , натъртва в концепцията си върху проблемите с атестирането, състезанията и командироването на магистратите. Тя счита, че командироването не взема решение проблеми. Според нея това основава неустановеност на командированите, а в това време усилва натовареността на прокуратурите, от които са били командировани магистрати. Шкодрова се афишира за унищожаване на формализма при атестирането и децентрализация на състезанията.
Колегата й от Пловдив Добринка Калчева подлага на критика посредством концепцията си формализма при атестирането. Тя показва, че би трябвало да се търси „ уравниловка “ при слагане на оценките на магистратите. Според Калчева доста нейни сътрудници се демотивират, откакто и те, както и тези, които работят по-малко, най-после получават доста положителни оценки.
Канидат за член на Висш съдебен съвет е един от заместниците на основния прокурор. Красимира Филипова показва, че прокуратурата е единна освен по закон, а и по разбиране, и следва да остане такава. Тя показва редица проблеми, които се припокриват с част от тези и на съдиите. Филипова се стопира на отстояването на независимостта. И разяснява, че интензивността на Висш съдебен съвет е доста значима. В случай на накърняване на независимостта, би трябвало да има бърза реакция от съвета. Красимира Филипова визира и тематиката за заплатите. За да се свие разликата в заплащането, може да се мисли за еднократно нарастване на най-ниското и опазване на останалите, счита тя.
Николай Любенов от висшата прокуратура споделя, че има редица провокации пред правосъдната власт. Това е повода той взе участие в процедурата. В концепцията си Любенов се стопира на състезанията и атестациите. Според него прекомерният педантизъм на Висш съдебен съвет води до извънредно закъснение на процедурите и не обезпечава в цялост стандартите за обективност. Той счита, че е необходим нов метод.
В конкуренцията за Висш съдебен съвет взе участие и някогашният началник на прокуратурата в Сливница Пламен Петков . В момента той е прокурор в районната прокуратура в София. В концепцията си той показва, че не харесва инертността, кабинетното капсулиране и уюта на службата. Според него прокурорите не са гласоподаватели. По думите му те са самостоятелни магистрати, които не могат повече да бъдат залъгвани с мними промени и празни обещания. Петков споделя, че Висш съдебен съвет би трябвало прецизно да отстоява независимостта като прецизно се придържа към правилото, че правосъдната власт е подчинена единствено на закона.
Да бъде член на Висш съдебен съвет желае и един от европрокурорите, неотдавна определени у нас. Станислав Стойков споделя, че българските магистрати не заслужават настоящето състояние и го разказва като последна степен на публично и институционално съмнение в работата им. Според него е настъпил миг, в който всеки, който има хрумвания, визия и предпочитание за смяна, би трябвало да оказва помощ на правосъдната власт.
Следващата събота е гласуването. Според Закона за правосъдната власт (ЗСВ) изборът е постоянен, в случай че са дали своят вот повече от половината от прокурорите, включени в изборния лист. Според Висш съдебен съвет те са 1513. Това значи, че би трябвало да са дали своят вот най-малко 757. Магистратите подават вота си електронно и на хартия в правосъдната палата. Избрани са тези, които имат най-малко половината от гласовете.
Ако тези условия не са изпълнени, то се минава към балотаж. Той ще е на 10 юли. Тогава изборната интензивност би трябвало да е най-малко 33 %, а спечелили са тези, които имат най-голям резултат.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ