Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) " отряза " опцията транссексуалните да трансформират юридически пола си . Тълкувателното решение на Върховния съд е от през днешния ден и е покрепено от 28 гласа на съдии, а 21 са се подписали с изключително мнение.

Тълкувателно дело № 2/2020 година приключва с решение: " Обективното материално право, настоящо на територията на Република България, не планува опция съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация смяна на данните по отношение на пола, името и единния цивилен номер в актовете за гражданско положение на молител, който твърди, че е транссексуален. "

Така се поставя завършек на досегашната процедура на значително правосъдни сформира да позволяват юридическа смяна на пола на транссексуални, както и завършек на съмненията в самия Върховен касационен съд за предпоставките да се даде изясненост на правната уредба - дали би трябвало да е осъществена интервенция за промяна на пола, дали е задоволително да е почнала хормонална терапия или други

Съдиите в решението си се базират на решение № 15/26.10.2021 година по к. д. № 6/2021 година Конституционният съд (КС) извърши- съгласно Основния закон то следва да се схваща единствено в биологичния му смисъл . " Конституцията и цялото българско законодателство са построени върху разбирането за бинарното битие на човешкия тип, полът е детерминиран по рождение и се изгубва със гибелта, като " понятието " пол " има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със обществените връзки и съответно с институтите на брака, фамилията и майчинството ".

Правото на Европейския съюз не постанова друг извод по поставения за пояснение въпрос. В претекстовете на Общо събрание на гражданските колегии се цитира процедура на Съда на Европейския съюз , като висшите съдии установяват, че в своите решения Съд на Европейския съюз оставя правното споразумяване на гражданското положение и на брака в автономията на страните членки.

Припомняме, че практиката на съдии да позволяват смяна на пола се основаваше най-много на решенията си на Европейската спогодба за правата на индивида и на практиката Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). Съдът в Страсбург е изтъквал като проблем, че в България няма законодателство , което да урежда процедура за юридическа смяна на пола, като е признавал, че тя е допустима по правосъден път, само че би трябвало да бъде уредена и по административен. Наскоро Европейски съд по правата на човека осъди страната и за това, че без да се излагат задоволителни и обосновани претекстове и без да се търси баланс сред публичния интерес и правото на персонален живот на транссексуалния, му се отхвърля юридически да промени пола си.

Той проучва практиката на Съда на Европейски Съюз и стига до извода, че той оставя правното споразумяване на гражданското положение и на брака в автономията на страните членки.

Върховен касационен съд отделя особено внимание на практиката на съда в Страсбург и установи, че основанието за наказание на страните е неналичието на национално законодателство , предвиждащо опция за смяна на статуса им и правно самопризнание на смяна на пола въз основа на законодателно планувани условия и процедури. Но и акцентира, че Европейски съд по правата на човека е отбелязвал, че на всяка страна би трябвало да се даде независимост на преценка даже дали " да одобри или не законодателство по отношение на правното признание на новия пол на транссексуалните лица след интервенция ".

Що се отнася до осъжданията на България от транссексуални, Върховен касационен съд акцентира, че аргументите за тях са две - р азнородната процедура на съдилищата и неналичието на претекстове да се откаже юридическа смяна на пола. И декларира, че с днешното му тълкувателно решение практиката ще бъде уеднаквена .

За неналичието на претекстове, с които съдилищата да обосновават за какво публичният интерес да не се допусне юридическа смяна на пола надвива над персоналния интерес на транссексуалния , препращат към решението на Конституционен съд. " В тях е посочено, че ценностните разбирания на обществото, образувани от религията и морала, се характеризират със непоклатимост и резистентност като регулатор на държанието, при което налагането от страна на страната на правни позволения, намиращи се в колизия с открити морални и/или религиозни правила и правила, би се характеризирало със противоречива легитимност и би компрометирало регулативния им капацитет ", написа Върховен касационен съд.