За автомобилите - с много стил, страст и с малко... кафе
Общоприето е да се смята, че културният живот на България е концентриран в столицата и огромните градове. Но той блещука и в по-малки селища, като постоянно е придружен от спомагателни знаци и смисли.
Такъв е казусът с изложбата " Автомобилът и художникът ", която се открива на 25 юни (четвъртък) в галерия “Серякова къща ” в Троян. На нея са събрани 80 произведения от чужбина и България. Автомобилът в бита, автомобилът като част от модернизацията, или пък като тип морална провокация... - другите тематики са поднесени със жанр, страст и оферират странствуване във времето. Авторите са от Съединени американски щати, Русия, Англия, Тайланд, Филипините, Италия, Испания, Израел и други страни, а измежду родните художници са проф. Пламен Вълчев, Едмонд Демирджиян, Емилиян Станкев, Стоян Домусчиев.
Интересен е пътят, по който е събрана сбирката. Зад нея стои столичен юрист, който не желае гласност. През 2017 година той решава да набави картини за жилището си, откакто към този момент има такива на руския джип ГАЗ-69 и американския Форд Тъндърбърд. Стремежът да се разнообрази дома с няколко платна еволюира в колекция. Освен това притежателят научава, че за разлика от чужбина, у нас за сходни тематики липсва традиция - малко на брой купуват или поръчват, заради което художниците не ги рисуват. Колекционерът почва да купува и поръчва картини с коли, което прераства в концепция за галерия. В резултат в този момент могат да се видят произведения с изключително разнообразие на техники, стилове и похвати - графит от 1945 година, гипсова отливка, картина върху кожа, пирография, акварел, акрил, масло, разновидности на смесени техники, в това число използването на кафе и вино в съставките на боите. Нещо повече - маслената техника с импасто на Джоуи Агбаяни от Филипините е друга от маслената техника на проф. Пламен Вълчев от България; акварелът на Пирия Читпраний от Тайланд е друг от акварела на съветската артистична група „ Самовар ”, която пази в загадка имената на членовете си и е съвсем невероятно да се схванат създателите на обособените нейни картини.
А за какво изложбата е в Троян? Ами тъй като юристът е с корени от Плевен, като дребен е посещавал Троянския манастир, усеща се прочувствено завързан към този край. И желае да подари на хората там галерия. Страстта, явно, не е единствено към колите.
ОЩЕ ЕДНА ЕНИГМА
Колекцията се казва „ D’Earth ”. Тайнственият юрист не обича да изяснява за какво я кръщава по този начин. Може да е нещо, директно обвързвано със земята, или пък в метафоричен смисъл - „ земен, партерен, рационален ”. Без апостроф „ dearth ” значи „ оскъдност, бедност ”. Но по-важното е, че такава галерия, май, не може да бъде забелязана другаде в България.
Такъв е казусът с изложбата " Автомобилът и художникът ", която се открива на 25 юни (четвъртък) в галерия “Серякова къща ” в Троян. На нея са събрани 80 произведения от чужбина и България. Автомобилът в бита, автомобилът като част от модернизацията, или пък като тип морална провокация... - другите тематики са поднесени със жанр, страст и оферират странствуване във времето. Авторите са от Съединени американски щати, Русия, Англия, Тайланд, Филипините, Италия, Испания, Израел и други страни, а измежду родните художници са проф. Пламен Вълчев, Едмонд Демирджиян, Емилиян Станкев, Стоян Домусчиев.
Интересен е пътят, по който е събрана сбирката. Зад нея стои столичен юрист, който не желае гласност. През 2017 година той решава да набави картини за жилището си, откакто към този момент има такива на руския джип ГАЗ-69 и американския Форд Тъндърбърд. Стремежът да се разнообрази дома с няколко платна еволюира в колекция. Освен това притежателят научава, че за разлика от чужбина, у нас за сходни тематики липсва традиция - малко на брой купуват или поръчват, заради което художниците не ги рисуват. Колекционерът почва да купува и поръчва картини с коли, което прераства в концепция за галерия. В резултат в този момент могат да се видят произведения с изключително разнообразие на техники, стилове и похвати - графит от 1945 година, гипсова отливка, картина върху кожа, пирография, акварел, акрил, масло, разновидности на смесени техники, в това число използването на кафе и вино в съставките на боите. Нещо повече - маслената техника с импасто на Джоуи Агбаяни от Филипините е друга от маслената техника на проф. Пламен Вълчев от България; акварелът на Пирия Читпраний от Тайланд е друг от акварела на съветската артистична група „ Самовар ”, която пази в загадка имената на членовете си и е съвсем невероятно да се схванат създателите на обособените нейни картини.
А за какво изложбата е в Троян? Ами тъй като юристът е с корени от Плевен, като дребен е посещавал Троянския манастир, усеща се прочувствено завързан към този край. И желае да подари на хората там галерия. Страстта, явно, не е единствено към колите.
ОЩЕ ЕДНА ЕНИГМА
Колекцията се казва „ D’Earth ”. Тайнственият юрист не обича да изяснява за какво я кръщава по този начин. Може да е нещо, директно обвързвано със земята, или пък в метафоричен смисъл - „ земен, партерен, рационален ”. Без апостроф „ dearth ” значи „ оскъдност, бедност ”. Но по-важното е, че такава галерия, май, не може да бъде забелязана другаде в България.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ