Отделно от Цацаров, НАП гледа за българи с офшорни сметки за милиони
Общо 334 български жители имат офшорни сметки и сметки в непознати страни, в които всеки от тях държи най-малко 1 млн. евро активи. Това сочи статистика на Националната организация за приходите (НАП) въз основата на данните на ведомството от интернационалния продан на данъчна информация, показва Mediapool.
Национална агенция за приходите ревизира дали всичко в тези случаи е законно – откриването и притежанието на офшорна сметка единствено по себе си обаче не значи нарушаване на българското законодателство. Данъчните споделят и, че тези инспекции не са част от желанието на прокуратурата да ревизира за офшорни сметки и недекларирани приходи българската политическа класа. Проверките били почнати много преди прокуратурата да се задейства, към този момент на думи, поради " Апартаментгейт ". Всъщност според европейското законодателство, Национална агенция за приходите не може да дава данни на прокуратурата от свои лични инспекции на такива сметки, без преди този момент държавното обвиняване да е почнало съответна инспекция или да е отворило досъдебно произвеждане против съответния човек .
От 2016 година насам България е една от общо 114 страни (към момента), в това число към 40 офшорни зони, които са се съгласили на на продан на данъчна и банкова информация за свои локални лица – жители и компании. В момента Национална агенция за приходите може да желае данни за сметки и приходи на българи зад граница по три съществени линии: а) две евродирективи за съдействието и автоматизиран продан на данъчна информация в ЕС; б) интернационалната спогодба за съдействие по данъчни въпроси, подписана от 128 страни и утвърдена от 114 от тях, както и многостранното съглашение към нея; в) двустранно – по линия на спогодбите за отбягване на двойно данъчно облагане (СИДДО). В автоматизирания продан се споделят данни за 5 вида приходи – по контракти за ръководство, приходи от трудови хонорари, от застрахователни компенсации, недвижимо имущество и пенсии. Освен това страните изпращат и получават информация за активите по банкови и финансови сметки. Основно обаче се обменят данни за заплати, пенсии и управителен хонорари.
Два са механизмите за приемане на данни – при поискване когато и да е по съответен случай, да вземем за пример поради следствие или данъчна проверка, и посредством автоматизиран продан на информация, който се прави един път годишно.
Що се отнася до вероятните проблеми за хазната при отчитането на активи в офшорни зони, то съгласно журналиста Георги Лилов те са няколко:
1. Декларирането на една банкова сметка в офшорна зона от обещано лице не значи, че са декларирани и други такива сметки в същата или друга офшорна зона.
2. Държавата не ревизира съотношението сред декларирани приходи у нас и финансови и материални наличия в чужбина и офшорите - т.е. дали няма укрити доходи и активи, твърди Лилов.
3. Държавата " се разсея " за свадите с офшорните международни разкрития (например Panama Papers), отхвърли да вземе копие от препоръчаните ни от Германия дискове със сметки в швейцарски банки и така нататък Actualno.com напомня, че персонално някогашният началник на Национална агенция за приходите Красимир Стефанов беше в Германия, само че по този начин и не стана ясно обществено с каква информация се върна, кои българи са имали сметки в Швейцария, с какво и дали са ощетили държавната хазна.
4. Не ми е известно Национална агенция за приходите да е изисквала данни за което и да е лице. Това, което имат, е годишният лист, който се изпраща по евродирективите и Конвенцията автоматизирано - без поискване един път годишно.
Национална агенция за приходите ревизира дали всичко в тези случаи е законно – откриването и притежанието на офшорна сметка единствено по себе си обаче не значи нарушаване на българското законодателство. Данъчните споделят и, че тези инспекции не са част от желанието на прокуратурата да ревизира за офшорни сметки и недекларирани приходи българската политическа класа. Проверките били почнати много преди прокуратурата да се задейства, към този момент на думи, поради " Апартаментгейт ". Всъщност според европейското законодателство, Национална агенция за приходите не може да дава данни на прокуратурата от свои лични инспекции на такива сметки, без преди този момент държавното обвиняване да е почнало съответна инспекция или да е отворило досъдебно произвеждане против съответния човек .
От 2016 година насам България е една от общо 114 страни (към момента), в това число към 40 офшорни зони, които са се съгласили на на продан на данъчна и банкова информация за свои локални лица – жители и компании. В момента Национална агенция за приходите може да желае данни за сметки и приходи на българи зад граница по три съществени линии: а) две евродирективи за съдействието и автоматизиран продан на данъчна информация в ЕС; б) интернационалната спогодба за съдействие по данъчни въпроси, подписана от 128 страни и утвърдена от 114 от тях, както и многостранното съглашение към нея; в) двустранно – по линия на спогодбите за отбягване на двойно данъчно облагане (СИДДО). В автоматизирания продан се споделят данни за 5 вида приходи – по контракти за ръководство, приходи от трудови хонорари, от застрахователни компенсации, недвижимо имущество и пенсии. Освен това страните изпращат и получават информация за активите по банкови и финансови сметки. Основно обаче се обменят данни за заплати, пенсии и управителен хонорари.
Два са механизмите за приемане на данни – при поискване когато и да е по съответен случай, да вземем за пример поради следствие или данъчна проверка, и посредством автоматизиран продан на информация, който се прави един път годишно.
Що се отнася до вероятните проблеми за хазната при отчитането на активи в офшорни зони, то съгласно журналиста Георги Лилов те са няколко:
1. Декларирането на една банкова сметка в офшорна зона от обещано лице не значи, че са декларирани и други такива сметки в същата или друга офшорна зона.
2. Държавата не ревизира съотношението сред декларирани приходи у нас и финансови и материални наличия в чужбина и офшорите - т.е. дали няма укрити доходи и активи, твърди Лилов.
3. Държавата " се разсея " за свадите с офшорните международни разкрития (например Panama Papers), отхвърли да вземе копие от препоръчаните ни от Германия дискове със сметки в швейцарски банки и така нататък Actualno.com напомня, че персонално някогашният началник на Национална агенция за приходите Красимир Стефанов беше в Германия, само че по този начин и не стана ясно обществено с каква информация се върна, кои българи са имали сметки в Швейцария, с какво и дали са ощетили държавната хазна.
4. Не ми е известно Национална агенция за приходите да е изисквала данни за което и да е лице. Това, което имат, е годишният лист, който се изпраща по евродирективите и Конвенцията автоматизирано - без поискване един път годишно.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ