Общините с най-високата средна заплата не е сред големите областни

Общините с най-високата междинна заплата не е измежду огромните регионални центрове. Не е София, не е Пловдив, не е Бургас, нито Варна. Тя е мъничката Челопеч, демонстрира интерактивната карта на Института за пазарна стопанска система за 2017 година Оттам прецизират, че данните за 2018 година още не са налични, само че е ясно, че междинната заплата за страната се е нараснала с 10% през 2018 година

Лидерите по заплати са относително дребни общини, в които има доста огромни работодатели – нормално в енергетиката или добивната индустрия, е видно от картата. Тези огромни компании дават високи заплати и преобладават на локалния пазар на труда, т.е. огромна част от работещите на територията на общината работят точно в тях. Това е толкоз мощно изразено в община Мирково, че там даже няма данни за междинна заплата, тъй като те са конфиденциални .

Най-високата междинна заплата в България (2017 г.) е в община Челопеч - 2 178 лв..

Втора е Козлодуй , главно поради нуклеарната централа - 1 790 лева

В  Раднево и Гълъбово , където са огромните компании в енергетиката, имат междинни заплати от надлежно 1 657 лева и 1 610 лева

№5 в листата е Пирдоп , където още веднъж има огромна добивна компания - 1 562 лева, №6 - Девня , където има мощно изразен промишлен профил, е с 1 442 лева

Столицата София е на 8-о място със междинна заплата 1 433 лева

Общината няма по какъв начин да е водач, защото икономическият профил на столицата е доста разнороден и въпреки заплатите да са високи, те не могат да догонят междинните равнища на възнаграждение в някои дребни общини, където голямата част то наетите са в енергетиката или добивната индустрия, коментира екипът на ИПИ.

Веднага след София, на 9-о място, е Панагюрище с 1 285 лева Общината е следващият образец за високи заплати на място с огромна добивна компания.

В Топ 20 са и други общини, постоянно ситуирани покрай огромен град и с развита индустриална зона: Костинброд, Елин Пелин и Божурище (до София), Суворово, Аксаково и Белослав (до Варна), Марица (до Пловдив). Средната заплата в тях е 1000 – 1200 лева за 2017 година

Картата дава опция да се откроят както водещите стопански центрове и регионите със съществени компликации. Разликите сред Северна и Южна България също могат елементарно да се видят. На юг се образуват центрове с по-високи заплати, към София и Пловдив, а на последващо равнище и към Стара Загора и Бургас. Към тези огромни градове може да се прибавят и малките общини в Средногорието с добивна индустрия.

На север единственият център на високи заплати към огромен град е Варна . Другите образци, като Севлиево и Летница да вземем за пример, са положителни, само че те не могат да повлияят в по-голям мащаб на картата на север. Проблемите на север не са просто съществуването на обезлюдяващи се общини в Северозападна България, а неналичието на мощни стопански центрове, които да си въздействат взаимно. Някои от огромните градове на север като Плевен, в действителност губят хора и не оферират високи заплати, пишат от ИПИ.

По-голям клъстер от общини с ниски заплати има и на юг, изключително към Благоевград. Преди година имаше полемика за какво заплатите в област Благоевград са толкоз ниски и сравними с тези в област Видин. В Благоевград заплатите не са чак толкоз ниски, само че обстановката в прилежащите по-малки общини е мощно влошена. По-малко от 1/3 от работещите в област Благоевград работят в регионалния център. Всички останали са в прилежащи общини, където заплатите са измежду най-ниските в страната.