Община Пловдив, Общински институт Старинен Пловдив“ и Фондация Култура и

...
Община Пловдив, Общински институт Старинен Пловдив“ и Фондация Култура и
Коментари Харесай

Започват есенните изложби „Споделено пространство”


Община Пловдив, Общински институт „ Старинен Пловдив “ и Фондация „ Култура и актуалност “ канят пловдивчани и посетители на града на тазгодишното издание на един от най-престижните конгреси за модерно българско изтънчено изкуство в България, който се организира в Пловдив. Той е част от програмата на Есенен салон на изкуствата Пловдив 2022, който стартира постоянно на 1 септември и сплотява многочислени културни прояви от всички жанрове, трансформирайки града под тепетата в жива и пулсираща сцена от септември до ноември.

„ Споделено пространство “ е тематиката, определена от куратора проф. доктор Галина Лардева, която сплотява креативните търсения на създателите, участници в Националните есенни изложби в Пловдив през актуалната година. От 1 до 30 септември 2022 година в Балабанова къща, Къща Хиндлиян и Къща Мексиканско изкуство в Старинен Пловдив  ще забележим творбите на деветима надарени създатели:

Атанас Ташев – живопис (Балабанова къща, дълбока зала)

Ангеларий Димитров – живопис (Балабанова къща, първи етаж)

Анжела Терзиева – живопис (Балабанова къща, двор)

Дарина Цурева – графика (Балабанова къща, сводеста зала)

Петър Чиновски – графика, колаж (Къща Хиндлиян, веранда

Карина Попова – снимка (Къща Хиндлиян, веранда)

Валентин Митев – статуя (Къща Хиндлиян, двор)

Николина Джановска – графика (Къща Мексиканско изкуство, зала)

Русен Дойков – статуя (Къща Мексиканско изкуство, двор)

Откриването е на 1 септември в 18.00 ч. в двора на Балабанова къща.

„ Споделено пространство “ е опит посредством взаимоотношението и разговора сред местата и художествените подходи към тях да се упорства на техните самостоятелни и споделени идентичности. Това е опит, който си заслужава да бъде подхванат макар все по-ясните трендове за заличаване на характерното и неповторимото, макар чувството на актуалния човек, че населява не пространства, а зони: летища – автомагистрали – лунапаркове – игрални площадки – молове – дестинации. Защото пътят към споделеното пространство минава през осъзнаването на личната сетивност и сензитивност. Нещо повече – споделеното пространство е територията, на която самостоятелната сензитивност слага света: сред себе си и другия, сред познатото и непознатото.

Споделянето допуска замесване в диалогичната съгласуемост на голям брой гласове. А гласовете – без значение от своята физическа дифузност, неустойчивост, разпиляност, придвижват непокътнати идентичностни следи. Днес образните изкуства демонстрират пореден интерес към следите на това разнопосочно заговаряне: основават облици на ничиите пространства или набелязват вероятните погледи към тях, показват местата на срещите в шерването или съзерцават медийните решетки, посредством които местата доближават до нас, вплитат отзивчивите връзки сред местата в инфраструктури, заемат елегични или иронични позиции по отношение на тяхната забележима (или привидна) нестабилност.

Под надслова „ Споделено пространство “ актуалните Национални есенни изложения събират девет независими изложения на значими и разпознаваеми художествени наличия в българското модерно изкуство.

Картините на  Анжела Терзиева  показват по какъв метод сегментирането на  публичното пространство на подмножества рефлектира върху визията на индивида и го разполага под въздействието на самобитни буферни филтри.

В творбите на  Ангеларий Димитров  на промяна е подложен самият човешки взор. На фокус в тях се слага самостоятелната сензитивност и изключително нейното вграждане в архитектурата на личностната конструкция.

Живописта на  Атанас Ташев  изследва урбанистични знакови скупчвания: призрачни фигури на хора, глутница кучета, купчини коли, ситуирани в клаустрофобичните пространства на тънещия в непрестанен полумрак град.

От значително значение в скулптурите на  Валентин Митев  са основните места на връзките – с внушението на особена органична мекост на материала, с неналичието на вътрешно напрежение в сглобките и вододелите сред материите, с „ естествената “ лекост на всяка форма и размер.

В творбите си  Дарина Цурева  използва иконографски разпознаваеми конфигурации, напомнящи  на съответни анатомични обекти, само че стилово създадени до степен на  нереален шаблонизиран облик. В този случай повърхността на тялото, гравирана върху крехкостта и прозрачността на стъклото, се трансформира в обща (споделена) територия и проекция на външния и вътрешния свят.

Между множествените знакови проекции и отдръпването на забележимия свят във фотографиите на  Карина Попова  се основава характерно междинно пространство: пулсиращо в своята асоциативност и с присъщото наслагване на редуванията сред разпознаваемите силуети и тяхното изтриване, в акварелната дълбочина на играта сред нюанси, полутонове, с вглъбяването във вътрешния свят на съответния обект.

Образите и пространствените внушения в графичната серия „ Моите кутии за мемоари “ на  Николина Джановска  идват не толкоз от заглавното гледище на „ кутии “, колкото от тактилните благоприятни условия на хартията в печатната медия, мащаба на графичния лист, цветовите контрасти и, несъмнено, от концепцията за преносимост на материалния притежател, която се споделя сред тъканта на хартията и кутията на загатна.

Пространствените цялости в творбите на  Петър Чиновски  се явяват пред погледа на фена дружно със личната си сюжетика, с внушението за съществуване на инфраструктурни връзки по отношение на други дейни образни полета.

Скулптурата на  Русен Дойков  в своята любопитна минималистична изящност, в своето детайлно внимание към всяко настрана изкривяване или извиване на низина и повърхност, е ориентирана към оформянето на разнообразни пространства: като артистичен жест на приютяване на погледа, на инсценирането на наблюдаващия с неговия както ежедневен, по този начин и битиен опит в обещано споделено пространство.

 

Националните есенни изложения са един от най-престижните конгреси за модерно българско изтънчено изкуство и са основно събитие в Културния календар на Пловдив, проведен от Община Пловдив. Артистичен шеф и куратор на събитието е проф. доктор Галина Лардева. Провежда се и с поддръжката на Холдинг КЦМ 2000 АД.
Източник: plovdiv-online.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР