Горанов: Висшето образование уврежда децата
"Обществото би трябвало да си реши целите. В момента по-важно ни е междинното обучение. Ректори и висши учебни заведения би трябвало с доза самооценка да погледнат към висшето обучение. То сега поврежда българските деца. Вкарва ги в едни безсмислени специалности, разроили се из просветителната инфраструктура, несъмнено с безмълвното удостоверение от страна на страната и квази разбраната автономност. Влизат децата да учат извънредно атрактивни като название и напълно ненужни на пазара на труда специалности. " Това съобщи финансовият министър Владислав Горанов пред "Дарик ".
Горанов изясни, че академичната общественост самодоволно е проспала процесите в стопанската система. "Сега ще би трябвало да платят цената, връщайки се към структурата на висше обучение и към качеството, което е съществувало 90-те години ", добави министърът на финансите.
Той показа упованията си през идната година инфлацията да бъде сред 1.4 и 1.6 %. По думите му това здравословно на фона на дългите години подтискана и негативна инфлация.
"От позиция на макроикономическите канони една инфлация към 2% се счита за здравословна и нужна за всяка стопанска система “, сподели още Владислав Горанов.
Коментирайки проектобюджета, той изясни, че са заложени 3 милиарда лева повече доходи, като от тях 1 милиарда лева идват от Данък добавена стойност. По думите му най-големият растеж на приходите от Данък добавена стойност идва по две посоки – държавното управление ще продължи с напъните за изсветляване на стопанската система, а приходната база на Данък добавена стойност ще се усилва, защото размерът на брутния вътрешен артикул нараства.
"През 2017 година чакаме да достигнем Брутният вътрешен продукт от 100 милиарда лева, а за идната година плановете демонстрират, че той би трябвало да е в размер на 105,6 милиарда лева “, изясни Горанов. Освен това растежът на осигурителния приход, поради растежа на приходите в частния бранш, и тази година е значителен.
Същевременно, той изрази вяра хартиените данъчни заявления по натурален път да отпаднат в идващите една-две години: "Ако зависи от мен, до 2020 година няма да има хартиени заявления ".
В момента нашата страна има дълг към 23 милиарда лева и той ще понижава, като чакаме през 2020 година да е 20 % по отношение на Брутният вътрешен продукт, което ще ни подреди на второ място в Европа след Естония
Горанов изясни, че академичната общественост самодоволно е проспала процесите в стопанската система. "Сега ще би трябвало да платят цената, връщайки се към структурата на висше обучение и към качеството, което е съществувало 90-те години ", добави министърът на финансите.
Той показа упованията си през идната година инфлацията да бъде сред 1.4 и 1.6 %. По думите му това здравословно на фона на дългите години подтискана и негативна инфлация.
"От позиция на макроикономическите канони една инфлация към 2% се счита за здравословна и нужна за всяка стопанска система “, сподели още Владислав Горанов.
Коментирайки проектобюджета, той изясни, че са заложени 3 милиарда лева повече доходи, като от тях 1 милиарда лева идват от Данък добавена стойност. По думите му най-големият растеж на приходите от Данък добавена стойност идва по две посоки – държавното управление ще продължи с напъните за изсветляване на стопанската система, а приходната база на Данък добавена стойност ще се усилва, защото размерът на брутния вътрешен артикул нараства.
"През 2017 година чакаме да достигнем Брутният вътрешен продукт от 100 милиарда лева, а за идната година плановете демонстрират, че той би трябвало да е в размер на 105,6 милиарда лева “, изясни Горанов. Освен това растежът на осигурителния приход, поради растежа на приходите в частния бранш, и тази година е значителен.
Същевременно, той изрази вяра хартиените данъчни заявления по натурален път да отпаднат в идващите една-две години: "Ако зависи от мен, до 2020 година няма да има хартиени заявления ".
В момента нашата страна има дълг към 23 милиарда лева и той ще понижава, като чакаме през 2020 година да е 20 % по отношение на Брутният вътрешен продукт, което ще ни подреди на второ място в Европа след Естония
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ