Георги Лозанов: Хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него
Обществото се почувства наранено, заваляха рецензии. Но хубавото на кино лентата „ Ботев “ е реакцията против него. Тя демонстрира, че българската публика към този момент ясно разграничава пропагандата от изкуството в методите към историята
Коментар на Георги Лозанов за.
Филмът „ Ботев " можеше да си спести мощната вълна на отрицание и да си остане обгърнат в разсеяно безмълвие, както след премиерата му по кината на 3 март, в случай че не беше минал по Българска национална телевизия.
Търговия с реликви?
Първо, тъй като го видяха несравнимо повече хора, в това число такива със съществено отношение към телевизионното наличие (развлекателните формати в публичната медия са лимитирани по лицензия), тъй че той остро се сблъска с усета на просветени фенове. В обществените мрежи прочетохме по негов адрес оценки като " несръчност “, „ бездарие “ и техни производни.
Очакването е, когато се захващаш с утвърден талант, да удържиш най-малко минимална пропорция на гениите и да кажеш нещо неказвано, другояче претенцията ти стартира да звучи кощунствено. Далеч по-щадящо за режисьора, несъмнено, щеше да бъде да събира „ пари по улиците ", както самичък се показва, за някакъв неангажиращ фикционален сюжет. Но щеше ли тогава да ги събере? Не сме ли очевидци на търговия с реликви?
И второ, доста по-важна от цената на кино лентата като подобен е легитимацията, която Българска национална телевизия му дава, излъчвайки го (та чак и си е платила за това в качеството си на съпродуцент). За разлика от предходния филм на същия режисьор, също за национална икона – „ Дякон Левски “, който тогавашното управление на Българска национална телевизия обаче не приема. И той е показан по " Канал 3 ", което ще даде мотив на режисьора да съпостави притежателя му Делян Пеевски с Васил Левски. По-безвкусно евентуално е единствено да желае да го канонизират, задето му е излъчил кино лентата.
Ирония, пренебрежение, яд
Работата е там, че когато публичната медия, финансирана от данъкоплатците и отчитаща се пред Народното събрание (НС) поддържа един филм, изключително за народен воин, значи го е подкрепило обществото.
А то не просто не е според да го поддържа, а се почувства наранено, дори отвред заваляха отрицателни отзиви, примесили подигравка с пренебрежение и яд.
И парламентарната Комисия по просвета и медии усети, че би трябвало да реагира - извика генералния шеф на Българска национална телевизия да даде пояснение „ поради зародилото обществено напрежение “. Пред нея той е декларирал, че и на него филмът не му храсвал – само че какво толкоз, не можело всички да са положителни. Тренираният на какви ли не операции фен обаче бързо си даде сметка какъв капан му залагат – до момента в който се възхищава и страда за Ботев, да продължи да има вяра на соцпропагандата и даже мълчешком да приема нашествието на Путин в Украйна. Какво общо има ли?
Образът на Ботев е пресъздаден по пропагандната кройка от близкото минало, като е сраснат от подготвени показа, познати още от началното обучение. Превърнат е в екранен манекен на образните и риторическите схеми за героя, наложени през соца, по които дружно с Левски, Ботев или Бенковски се пресъздаваха и революционери с каскети, партизани и политкомисари. Целта беше идеологически намислената пролетарска героика от 20 век да наподобява като естествено продължение на придвижването за национална самостоятелност от 19 век. Нищо, че едните се борят за власт, а другите за независимост. И по-точно – таман това не трябваше да проличава.
Христо Ботев за Русия: „ Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, с цел да изтрие от лицето на земята българските колонии. “
Ефект от пропагандното ръководство на груповите страсти беше и пренасочването на наследените русофилски настроения след Руско-турската война, като благодарността за присъединяване на Русия в Освобождението на България се изрази във честност към Съветския съюз.
" Россия, тая мнима защитница на славянството... "
Падането на комунизма изпрати пролетарската героика в небитието, само че не прекъсна „ черната борса “ на родолюбиви усеща. Тя бе поета от националистите, които още веднъж размахват като хоругви Левски и Ботев и не стопират да приказват за самостоятелност на България, разбрана като доброволна взаимозависимост още веднъж от Русия и постсъветския режим на Путин.
Ако филмът за Ботев по Българска национална телевизия не играеше на същата тази „ черна борса “, нямаше по какъв начин да подмине мъчително настоящото просветление на Христо Ботев за ролята на Русия в българската история: „ Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, с цел да изтрие от лицето на земята българските колонии “.
Въобще щеше, вместо да поставя в устата на героя личните му творби, да предложи интерпретация на облика му от модерна позиция, която да даде съображение някой през днешния ден да прави филм за него. И по този начин да получи късмет от читалищен рецитал и костюмена възстановка да се трансформира в живописен факт.
Но хубавото му на кино лентата „ Ботев “ е реакцията против него, която демонстрира, че – след романа „ Калуня-каля “ на Георги Божинов или спектакъла „ Хъшове “ на Александър Морфов и изключително след романа „ Възвишение “ на Милен Русков и екранизацията му – нашата публика към този момент ясно разграничава пропагандата от изкуството в методите към историята.
Коментар на Георги Лозанов за.
Филмът „ Ботев " можеше да си спести мощната вълна на отрицание и да си остане обгърнат в разсеяно безмълвие, както след премиерата му по кината на 3 март, в случай че не беше минал по Българска национална телевизия.
Търговия с реликви?
Първо, тъй като го видяха несравнимо повече хора, в това число такива със съществено отношение към телевизионното наличие (развлекателните формати в публичната медия са лимитирани по лицензия), тъй че той остро се сблъска с усета на просветени фенове. В обществените мрежи прочетохме по негов адрес оценки като " несръчност “, „ бездарие “ и техни производни.
Очакването е, когато се захващаш с утвърден талант, да удържиш най-малко минимална пропорция на гениите и да кажеш нещо неказвано, другояче претенцията ти стартира да звучи кощунствено. Далеч по-щадящо за режисьора, несъмнено, щеше да бъде да събира „ пари по улиците ", както самичък се показва, за някакъв неангажиращ фикционален сюжет. Но щеше ли тогава да ги събере? Не сме ли очевидци на търговия с реликви?
И второ, доста по-важна от цената на кино лентата като подобен е легитимацията, която Българска национална телевизия му дава, излъчвайки го (та чак и си е платила за това в качеството си на съпродуцент). За разлика от предходния филм на същия режисьор, също за национална икона – „ Дякон Левски “, който тогавашното управление на Българска национална телевизия обаче не приема. И той е показан по " Канал 3 ", което ще даде мотив на режисьора да съпостави притежателя му Делян Пеевски с Васил Левски. По-безвкусно евентуално е единствено да желае да го канонизират, задето му е излъчил кино лентата.
Ирония, пренебрежение, яд
Работата е там, че когато публичната медия, финансирана от данъкоплатците и отчитаща се пред Народното събрание (НС) поддържа един филм, изключително за народен воин, значи го е подкрепило обществото.
А то не просто не е според да го поддържа, а се почувства наранено, дори отвред заваляха отрицателни отзиви, примесили подигравка с пренебрежение и яд.
И парламентарната Комисия по просвета и медии усети, че би трябвало да реагира - извика генералния шеф на Българска национална телевизия да даде пояснение „ поради зародилото обществено напрежение “. Пред нея той е декларирал, че и на него филмът не му храсвал – само че какво толкоз, не можело всички да са положителни. Тренираният на какви ли не операции фен обаче бързо си даде сметка какъв капан му залагат – до момента в който се възхищава и страда за Ботев, да продължи да има вяра на соцпропагандата и даже мълчешком да приема нашествието на Путин в Украйна. Какво общо има ли?
Образът на Ботев е пресъздаден по пропагандната кройка от близкото минало, като е сраснат от подготвени показа, познати още от началното обучение. Превърнат е в екранен манекен на образните и риторическите схеми за героя, наложени през соца, по които дружно с Левски, Ботев или Бенковски се пресъздаваха и революционери с каскети, партизани и политкомисари. Целта беше идеологически намислената пролетарска героика от 20 век да наподобява като естествено продължение на придвижването за национална самостоятелност от 19 век. Нищо, че едните се борят за власт, а другите за независимост. И по-точно – таман това не трябваше да проличава.
Христо Ботев за Русия: „ Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, с цел да изтрие от лицето на земята българските колонии. “
Ефект от пропагандното ръководство на груповите страсти беше и пренасочването на наследените русофилски настроения след Руско-турската война, като благодарността за присъединяване на Русия в Освобождението на България се изрази във честност към Съветския съюз.
" Россия, тая мнима защитница на славянството... "
Падането на комунизма изпрати пролетарската героика в небитието, само че не прекъсна „ черната борса “ на родолюбиви усеща. Тя бе поета от националистите, които още веднъж размахват като хоругви Левски и Ботев и не стопират да приказват за самостоятелност на България, разбрана като доброволна взаимозависимост още веднъж от Русия и постсъветския режим на Путин.
Ако филмът за Ботев по Българска национална телевизия не играеше на същата тази „ черна борса “, нямаше по какъв начин да подмине мъчително настоящото просветление на Христо Ботев за ролята на Русия в българската история: „ Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, с цел да изтрие от лицето на земята българските колонии “.
Въобще щеше, вместо да поставя в устата на героя личните му творби, да предложи интерпретация на облика му от модерна позиция, която да даде съображение някой през днешния ден да прави филм за него. И по този начин да получи късмет от читалищен рецитал и костюмена възстановка да се трансформира в живописен факт.
Но хубавото му на кино лентата „ Ботев “ е реакцията против него, която демонстрира, че – след романа „ Калуня-каля “ на Георги Божинов или спектакъла „ Хъшове “ на Александър Морфов и изключително след романа „ Възвишение “ на Милен Русков и екранизацията му – нашата публика към този момент ясно разграничава пропагандата от изкуството в методите към историята.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ