Обръщам се с молба към тебе да ме изтръгнеш из

" Обръщам се с молба към тебе да ме изтръгнеш из тая нравствена пропаст, в мрака на която се лутам... Ох, драга моя, помогни ми! Подарявай ми по-често срещи - да те виждам, да те чувам, да ти се веселя. Чувствам, че съм негли комичен в тая възраст да изпадам в такова юношеско въодушевление. Но какво да сторя, това е по-силно от мене. Уплашен съм от тебе, аз единствено с мисълта за тебе пребивавам, ти си ми слънцето, ти си ми светът...

Твой лоялен Вазов "

Съдбата на дамата постоянно е обвързвана с тази, на мъжа, който обича. Подобно на Яна Язова, обвързана завинаги с Александър Балабанов, животът и творчеството на Евгения Марс постоянно ще бъдат белязани от връзката й с Патриарха на българската литература – Иван Вазов. За положително или за зло.

Евгения Бончева е родена през 1877 година в Самоков. След преместването на фамилията й в София, Евгения постъпва в влиятелната Софийска девическа гимназия, в която една от преподавателките е Мара Белчева. Твърде рано подписаният брак на Евгения обаче й пречи да продължи образованието си в Загреб. Сватбата била блестяща и е останала в паметта на столичани, а брачният партньор съвременниците разказват като „ мил “, „ честен “, „ грациозен “. Той е 36-годишният доктор Михаил Елмазов, първият квалифициран ортодонт в България, театрал и държавник.

Скоро фамилията се снабдява с два сина, само че Евгения продължава да се изкушава мощно от литературата и изкуството. Около двойката гравитират редица български интелектуалци, измежду които Стоян Заимов, Евгениевата другарка от гимназията - актрисата Адриана Будевска, журналистът Никола Георгиев - основен редактор на в. “Народно единение “. Евгения се престрашава да написа, подкрепена от брачна половинка си, и разгласява няколко описа. Тогава за пръв път се подписва с псевдонима Евгения Марс.

През 1906 година Михаил Елмазов кани Вазов в дома си и стартира едно 15-годишно именито другарство, траяло да гибелта на огромния стихотворец. Започват и злословията и откритите нападки към творчеството и авторството на Евгения. Поводът е първата книга на Евгения Марс – „ Из живота “, за която Антон Страшимиров, произнася прословутото „ авторката има мустаки “, намек, че разказите са писани от Вазов. Започват и първите нападки от страна на Ана Карима, които не престават повече от три десетилетия.

В дома на Евгения и Михаил Елмазови сбирките не престават. Притеглен от женското й омагьосване и грамотност, там се събира цветът на българската интелигенция. Ражда се фамозният Литературен салон, в който се разискват книги, ръкописи, нови театрални постановки, културния живот на столицата, четат се стихотворения, разкази, от време на време – персонално от създателя. Разбира се, това не е първият опит на българската креативна общественост да се провежда – известни са салоните на Мара Белчева, Лидия Шишманова, Цветана Маджарова, Анна Каменова, Санда Йовчева, които по сходство на фамозния парижки салон на Мадам дьо Стал комбинират светския живот и изкуството, въпреки и в много по-малък мащаб.

Напук на зложелателите възходът на Евгения Марс продължава. Тя става една от основателките и най-дългогодишният ръководител на Клуба на писателките, където с такт и тактичност съумява да балансира сред креативен и прочувствени натури като Елисавета Багряна, Дора Габе, Анна Каменова, Фани Попова-Мутафова, Люба Касърова, Вера Бояджиева, Калина Малина, Лидия Шишманова, Ружа Тенева-Северина, Санда Йовчева, Мария Грубешлиева, Стела Янева, Яна Язова и доста други.

Няколко сборника с разкази, две постановки, играни в Народния спектакъл, сборника „ Полувековна България “ – Евгения Марс работи неуморно, макар злостните нападки на Ана Карима. Спорът сред двете даже попада в съда, след обвиняването, че Евгения е продала златната лира на поета. Истината е, че това тя в действителност прави, само че първо – в доста тежък за фамилията миг – след Първата международна война, и второ – нов собственик на лирата става не различен, а Народната библиотека, която излага скъпата светиня за гости.

А любовта сред двамата? Няма доказателства, че е прераснала в освен това от платоническо въодушевление, макар мълвата за инцидентно споделената им отмора в Швейцария, когато Евгения е съпроводена единствено от сина си Павел. Вазов обаче не крие силата на възприятията си, които намират максимален изблик в цикъла „ Люлякът ми замириса “.

Ти казваше…

Ти споделяше: " Душите сродни наши
са слени, и сърцата наши тоже,
простора да ни раздели не може,
световний шепот също не ни плаши. "
 
Ти още споделяше: " По планините
бор и маргаритка дружно виреят,
еднообразно дишат, заедно ария пеят
на пролетното слънце под лучите. "