Прекрасната Сюзън Сарандън в The Meddler
Обожавам Сюзън Сарандън даже повече от Мерил Стрийп. Ето за какво филм с нейно присъединяване не предстои на никакво подозрение дали " става за гледане ". И двете като че ли са във безконечен Ренесанс освен като актриси, само че и като дами –, хубави, модерни, несъмнено същински вдъхновяващи модели за това какво би трябвало бъде една жена след 65-годишна възраст.
на български значи човек, който се бърка във всичко – необичайно заглавие за подобен бездънен и въздействащ филм, който по незнайна причина е систематизиран и като комедия. Главната роля е в ръцете на Сюзан Сарандън, която играе 70-годишната Марни.
Марни неотдавна се е преместила да живее от Ню Джърси в Лос Анджелис, с цел да бъде по-близо до щерка си Лори (Роуз Бърн) – сценаристка в рецесия, преди малко скъсала с приятеля си артист Джейкъб (Джейсън Ритър). Марни е майка като моята – звъни по няколко пъти дневно, а в случай че не й вдигнеш, те засипва със известия и догатки, че си в ръцете на изнасилвач, в пожар в резултат на злополука или в неспособност да вдигнеш телефона от колата за спешна помощ. Когато щерка ѝ не отговори на телефона, Марни се появява на вратата ѝ с почтена усмивка, постоянно носейки нещо за. Лори се усеща доста притисната от това и по всякакъв начин се пробва да разшири пространството сред двете, само че Марни, без да желае и да може да се управлява, е окупирала даже психотерапевтката на Лори.
Денят на Марни в Лос Анджелис е отегчителен – откакто си е обзавела чудноват апартамент и си е купила новия айфон, тя не знае какво да прави с времето си. Не може да скъса с ролята си на обгрижваща майка, заради което майчинското ѝ възприятие се трансферира върху инцидентни или едва познати хора, с които ангажира всекидневието си. За вниманието ѝ се борят и двама разведени мъже – скучноватият и скучен Марк (Майкъл Маккийн) и бившето ченге Зипър (Джей Кей Симънс), който има Харли Дейвидсън и свири на китара. Комични обстановки не липсват и филмът на повърхността си може би в действителност е комедия, само че сърцето му е заето от тематиката за скръбта. Марни е изгубила брачна половинка си Джо и историята в действителност е за това по какъв начин се оправят двете дами след на брачна половинка и бащата.
Как живееш, когато си толкоз унищожен, по какъв начин попълваш бланка, в която има единствено две графи: " омъжена " и " неомъжена "? Как се радваш на пеещи фонтани без него, по какъв начин слушаш музика, по какъв начин реагираш, когато ти кажат, че в действителност са минали две, а не една година от гибелта му? В окото на скръбта времето тече по друг метод и даже най-слънчевият и щастлив ден е безвременен, неправилен и печален, когато тя е непрекъснатият ти сателит.
Има ли вяра? Има, да. Има вяра за ново благополучие, тъй като то е постоянно там за живите, стига сами да си дадат късмет.
Save
на български значи човек, който се бърка във всичко – необичайно заглавие за подобен бездънен и въздействащ филм, който по незнайна причина е систематизиран и като комедия. Главната роля е в ръцете на Сюзан Сарандън, която играе 70-годишната Марни.
Марни неотдавна се е преместила да живее от Ню Джърси в Лос Анджелис, с цел да бъде по-близо до щерка си Лори (Роуз Бърн) – сценаристка в рецесия, преди малко скъсала с приятеля си артист Джейкъб (Джейсън Ритър). Марни е майка като моята – звъни по няколко пъти дневно, а в случай че не й вдигнеш, те засипва със известия и догатки, че си в ръцете на изнасилвач, в пожар в резултат на злополука или в неспособност да вдигнеш телефона от колата за спешна помощ. Когато щерка ѝ не отговори на телефона, Марни се появява на вратата ѝ с почтена усмивка, постоянно носейки нещо за. Лори се усеща доста притисната от това и по всякакъв начин се пробва да разшири пространството сред двете, само че Марни, без да желае и да може да се управлява, е окупирала даже психотерапевтката на Лори.
Денят на Марни в Лос Анджелис е отегчителен – откакто си е обзавела чудноват апартамент и си е купила новия айфон, тя не знае какво да прави с времето си. Не може да скъса с ролята си на обгрижваща майка, заради което майчинското ѝ възприятие се трансферира върху инцидентни или едва познати хора, с които ангажира всекидневието си. За вниманието ѝ се борят и двама разведени мъже – скучноватият и скучен Марк (Майкъл Маккийн) и бившето ченге Зипър (Джей Кей Симънс), който има Харли Дейвидсън и свири на китара. Комични обстановки не липсват и филмът на повърхността си може би в действителност е комедия, само че сърцето му е заето от тематиката за скръбта. Марни е изгубила брачна половинка си Джо и историята в действителност е за това по какъв начин се оправят двете дами след на брачна половинка и бащата.
Как живееш, когато си толкоз унищожен, по какъв начин попълваш бланка, в която има единствено две графи: " омъжена " и " неомъжена "? Как се радваш на пеещи фонтани без него, по какъв начин слушаш музика, по какъв начин реагираш, когато ти кажат, че в действителност са минали две, а не една година от гибелта му? В окото на скръбта времето тече по друг метод и даже най-слънчевият и щастлив ден е безвременен, неправилен и печален, когато тя е непрекъснатият ти сателит.
Има ли вяра? Има, да. Има вяра за ново благополучие, тъй като то е постоянно там за живите, стига сами да си дадат късмет.
Save
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ