Обожавам есенните нощи, в които се стъмва рано, но е

Обожавам есенните нощи, в които се стъмва рано, само че е още топло и някак мирише на лято. В една такава вечер, приглушена и притихнала, се срещнах с Елма. Настанихме се измежду уюта на градината на Once Upon A Time Biblioteka и дълго си говорихме. За Ема от „ Безкрайната градина “. За Елма от безкрайната галактика. За Елица от София. Търсеща, космополитна, забавна, същинско момиче от града.

Разкажи ми за Ема и „ Безкрайната градина “.

С тях открих за себе си магията на киното и тя се дължеше на невероятната синергия вътре в екипа. Снимахме в продължение на месец и когато усещаш, че с другите вибрирате на една периодичност, нещата се случват с лекост. Имаше и напрежение, тъй като Галин (бел.ред. - режисьорът Галин Стоев) е перфекционист. Виждах в неговия взор по какъв начин до момента в който мисли, разсъждава и дава насоки, търси нещо съответно и няма да вземе по-малко от това. За мен като актриса беше първи пълнометражен филм и той ми помагаше. Имаше неща, които не изричахме, само че се разбирахме. Галин използваше малко думи, само че доста точни и в точния момент. Тази героиня в действителност стартира да се ражда в мен и я чувствам осезаемо, чувствам по какъв начин се движи. Тя е един вид на мен, тъй като в мен има и доста други.

Кога беше по-вълнуващо - при започване на фотосите или в преоткриването на Ема?

От самото начало усещах един мощен боязън, което е значимо за мен. Не тъй като е филм или поради ролята, а тъй като е тъкмо тази роля. Интуиция. Още след първия кастинг си споделих: тук има нещо, нещо, което диря. Интересно ми е да се занимавам с персонажи, които имат дълбочина, имат свят, който е любопитен за мен, който самата аз желая да открия. И видях това в Ема. В Галин видях невероятна сила и мощ, страховит разсъдък и разбрах, че има мисъл, има желание, което е мощно, позитивно и съответно. Не просто история. Много се интересувам от физика и се сещам за закона за ентропията - за това по какъв начин се затоплят нещата и по какъв начин топлото постоянно минава към студено и единствено леден предмет може да се затопли. Единствената разлика при двете положения е, че при смяната частиците трептят доста мощно. Нали знаеш, когато ти се случва нещо значимо в живота и усещаш тези частици и това туп-туп, туп-туп. Когато го има това, знам, че съм на точното място и че върша точното нещо.



А коя е твоята безкрайна градина?

Да открия себе си и през себе си - всичко останало. Безкрайната градина е безкрайната галактика, безкрайното схващане. Понякога се усещаме вкъщи, от време на време се усещаме като че ли сме на място, което в никакъв случай не сме виждали, даже и да влизаме в една и съща стая. Тази метафора ми хрумна от моята героиня, която има магазин за цветя, а в задната стаичка е нейната безкрайна градина, там, където прави макета. За мен имаше символика, че съзнанието е това, което е начело в предната част на магазина, а подсъзнанието е нейната задна стаичка, където тя доста повече гради. Още толкоз доста неща не знам и чувствам един безконечен капацитет в живота.

Аз самата съм капацитет, материал, от който бих могла да направя нещо или да не направя нищо.

Т.е. към момента се търсиш.

И не мисля да спирам. От една страна, в този стадий от живота си се чувствам, че съм персона, имам правила за себе си, т.е. усещам, че имам основа, която е относително постоянна. Но въпреки това, мисля, че за мен самата развиването няма граници - да играя, да се видоизменявам, да пробвам, да диря. Ето тази безкрйна опция да откриваш капацитет, без значение на какъв брой си години.