10 класически филма, които не се вписват в новата доктрината на Холивуд
Облечен в нелепи женски облекла мъж, отправящ закачливи реплики към различен, доказано хетеросексуален. С най-малко един обагрен в черно зъб и преди всяка дума, започваща с гласна, изговарящ „ Х ”. Това са главните безсмъртни облици от комедиините форми в родните ефир и сцена.
Според създателите, тези персонажи са прекомерно смешни за публиката и те плодородно и безспирно черпят ентусиазъм от тях. Не е ясно дали, за какво и кой е (най-)обиден. Все някой не е апатичен, тъй като неотдавна едно предаване беше свалено от ефир поради хомофобски смешки. А и от дълго време не се е чуло някоя дама да благодари от билборд, че е прекомерно красива, с цел да работи.
На други места публиката се наскърбява повече и по-лесно. Стана много известен казусът с кино лентата „ Отнесени от вихъра ”. Ние към момента използваме неразрешената дума, започваща с „ Н ”, за име на обичан какаов сладкиш. Такива стигми вълнуват хората „ на запад ”, тъй като, както казахме, те са си обидчиви.
Все отново не бъркат западняците – всеки има цялостно и ненарушимо право да не бъде обиждан, нали. С тази хипотеза, по какъв начин да се одобряват герои на Саша Барън Коен като Борат, Бруно и адмирал-генерал Хафаз Аладин? Те несъмнено държат връх за най-вече групи хора, които са обидили.
Как да се приспособява към новите трендове основаното от членовете на Монти Пайтън? Липсата на политическа (или друга) уместност е част от концепцията за комизъм в творчеството им. И да, съгласно някои, то е класика. Пък и, в случай че всички са еднообразно афектирани, това може би е самобитно равнопоставено отношение. Да му мислят „ на запад ”, няма да им се месим.
Следващите 10 кино лентата са изглеждали безОбидни във времето си, били са и са останали блестящи, даже оттатък епохата, в която са основани. А през днешния ден евентуално им следва преразглеждане.
10. Закуска в Тифани, 1961 година
Режисьор: Блейк Едуардс
Сценарист: Труман Капоти
Героинята на Одри Хепбърн – Холи Голайтли мечтае да се омъжи за богат мъж, с което да се впише във висшето общество на Ню Йорк. Та, нейните триумф и благополучие се състоят в откриването на подобаващ брачен партньор – това не можем да го гледаме повече.
И още – хазяйнът на Холи, мистър Юноши, изигран от Мики Руни, приказва с комично пресилен азиатски акцент, затрупан е с бронз и има изкуствени зъби. Този воин се смята за ослепителен образец за холивудска расистка несериозност. Дори продуцентът, Ричард Шепърд декларира, че расизмът на героя скапва кино лентата.
9. Уестсайдска история, 1961 година
Режисьори: Джеръм Робинс и Робърт Уайз
Сценарист: Ърнест Леман
Композитори: Ленърд Бърнстейн, Саул Чаплин, Ъруин Костал
Осъвременен сюжет на „ Ромео и Жулиета ”. Шекспировите Монтеки против Капулети са нюйоркските банди „ Ракетите ” – на белите американци против „ Акулите ” – на пуерториканските емигранти. Между Мария Нунез и Тони Уайзък пламва опустошителна неразрешена обич. В ролята на Мария е Натали Ууд, която е напълно, напълно бяла, само че лицето и е гримирано, с цел да изглежда… кафяво. Този грим е употребен за много от членовете на Акулите – неудобно и необичайно.
8. Моята прелестна лейди, 1964 година
Режисьор: Джордж Кюкор
Сценаристи: Джордж Бърнард Шоу и Алън Джей Лърнър
Композитор: Фредерик Лоу
Ето част от текста на „ A Hymn to Him ”
Women are irrational, that’s all there is to that!
There heads are full of cotton, hay, and rags!
They’re nothing but exasperating, irritating
Vacillating, calculating, agitating
Maddening and infuriating hags!
Pickering, why can’t a woman be more like a man?
Все отново да уточним – героят на Рекс Харис декларира, че женските глави са цялостни с памук, сено и парцали. А най-после пита: „ Защо дамата не може да наподобява повече на мъж? ”. Нали разбирате, сензитивна тематика.
7. Филмите на Уди Алън
Да стартираме с това, че режисьорът е обект на голям брой обвинявания от #MeToo. Множество! Дотам, че му се наложи да напише цяла книга, в която да им отговори.
Отправени са и много искания за отношението към дамите в сюжетите му, макар оскаровите женски функции на Анна, Хана, Жасмин и други Например „ Vanity Fair ” разгласява коментар за Уди Алън, че „ когато една жена отвори уста във филмите му, то не е с цел да проговори ”. Това е през 1998-а, само че по-назад във времето, в цялостен прорез с сегашното, Алън е бил считан за нещо като другар на феминизма.
Следва обвиняването, че не снима черни артисти във филмите си. Нещо повече – самият той декларира, че не би наел тъмнокож артист, до момента в който не напише история, която да го изисква.
Всъщност наподобява има три изключения: Соня Роланд играе Джоузефин Бейкър в „ Полунощ в Париж ”. Хазел Гудман в „ Да разнищим Хари ”, само че ролята ѝ е на продажница, което май не се брои. Чуетел Еджиофор има значимо присъединяване в „ Мелинда и Мелинда ”.
Това е прекомерно малко, като имаме поради, че от „ Какво става, Тайгър Лили? ” през 1966 година до през днешния ден Уди Алън прави минимум по един филм годишно. Така че има много обществени групи, които драговолно бойкотират всичко, обвързвано с този режисьор.
6. Брилянтин, 1978 година
Режисьор: Рандъл Клайзер
Композитори: Майкъл Гибсън, Уорън Кейси, Джим Джакобс
Санди, изиграна от Оливия Нютън-Джон, трансформира патриархалните си разбирания и държание, с цел да се хареса на Дани – Джон Траволта. Изглежда, че героинята открива „ същинската си същина ” в това просто да стартира да се облича и държи, както новото си гажде и неговите другари (някои от които демонстрират полово принуждение към жени). И въобще сюжет, в който жена трансформира себе си, държанието си и чувството си за света, поради един мъж и неговите другари, е недопустим. Вече.
5. Мълчанието на агнетата, 1991 година
Режисьор: Джонатан Деми
Сценарист: Тед Али
Героинята на Джоди Фостър, Кларис Старлинг, сътрудник на ФБР, преследва сериен палач на дами. Доктор Ханибъл Лектър, сериен човекоядец, изигран от сър Антъни Хопкинс, ѝ оказва помощ да профилира и залови нарушителя.
Припомнете си единствено сцената на първата среща сред двамата. Всъщност надали сте я не запомнили. Изобщо героинята на Джоди Фостър, въпреки и извънреден експерт, е подложена на непрекъснат прицел във кино лентата поради пола си.
Включително шефът и я извежда от стаята, тъй като „ диалогът не е за пред дами ”.
В последна сметка сътрудник Старлинг съумява да залови килъра, изигран от Тед Ливайн, благодарение на доктор Лектър. Чудовищният нарушител Бъфало Бил, на който преди време е отказана интервенция за промяна на пола, носи перука от същински скалп. Той убива брутално жертвите, с цел да влезе безусловно в женска кожа. Ясно е, че този сюжет е в положение да обиди много хора.
4. Смело сърце, 1995 година
Режисьор: Мел Гибсън
Сценарист: Рандъл Уолъс
Мел Гибсън е фамозен с много „ фобски ” убеждения. В съответния случай принц Едуард ll (Питър Ханли), за който е исторически известно, че е бил бисексуален, е показан като слаб и извънредно неефикасен. Баща му – кралят (Патрик Макгухан), изхвърля Филип (Стивън Билингтън) – любовника на принца през прозореца, с цел да нарани сина си.
Сцената е считана за обидна за хомосексуалните връзки и безчувствена към загубата на Едуард ll. На този декор е противоположен мъжествения, непреклонен Уилям Уолъс. И, несъмнено, се утвърждава привличането на брачната половинка на Едуард ll – Изабела (Софи Марсо), към шотландския войник, изигран персонално от Мел Гибсън.
3. Американски прелести, 1999 година
Режисьор: Сам Мендес
Сценарист: Алън Бол
Лестър Бърнхам е човек, който няма какво да губи. Работата му виси на косъм, а фамилията му го ненавижда. Той взема решение да промени себе си и живота си, въодушевен от пристрастеността към малолетната другарка на щерка си. Една от метафорите за независимост във кино лентата е носещата се във въздуха найлонова торбичка. За нея героят на Уес Бентли – Рики споделя, че е най-красивото нещо, което в миналото е снимал.
При цялото ми почитание, знам за най-малко една Грета, която ще се засегне от изброеното. И не на последно място – Лестър Бърнхам е изигран от Кевин Спейси. Както е известно, артистът е упрекнат в много смущаващи полови издевателства. Това е и повода той и участията му да бъдат необятно бойкотирани. Например, Спейси беше „ изпарен ” – по оруелски – от цялостен филм.
2. Последният самурай, 2003 година
Режисьор: Едуард Зуик
Сценарист: Джон Логан
Филмът съдържа препратки към действителни събития от Реставрацията Мейджи в Япония. Отначало капитан Нейтън Олгрен, героят на Том Круз, е поканен да образова имперските бойци. Японската войска обаче се оказва напъло примитивна и – ненапълно по тази причина – Олгрен е покорен от самураите. Той съумява с лекост да овладее самурайските бойни техники и надали не – да научи воините по какъв начин да се бият вярно посредством тях.
По-късно героят на Том Круз избавя живота на самурайския водач, разубеждава го да си направи сепуко и го въодушевява да се бие до дъно. А най-после единствен съумява да убеди императора, че Япония би трябвало да уважава личните си обичаи. За това нещо си има термин – „ white savior ”. И не, към този момент не е доста добре признат.
1. Няколко кино лентата на Куентин Тарантино
