Поучителна история за насилие и за спасение на евреите извън Стария континент
Обикновено свързваме геноцида на етническа основа с Европа по време на Втората международна война .
Но се оказва,че има не по-малко поучителни истории за принуждение и за избавление на евреи и отвън Стария континент, в колониите на велики европейски страни, където са били пренесени европейските порядки, закони и дискриминация.
Това се случва в Мароко по време на Втората международна война на северния бряг на Африка. За него споделя американският проф. Нюман Стилман - експерт по нова история на ислямския свят, който през зимния учебен срок е посетител професор в Йерусалимския университет.
Проф. Стилман, правилно ли е, че с изключение на Дания и България, Мароко също е избавило своите евреи от лагерите на гибелта по време на Втората международна война?
" По време на Втората международна война Мароко, Алжир и Тунис са били под властта на режима на Виши. Правителствата и на трите страни са били прохитлеристки и са прокарани доста закони, засягащи евреите. Въпросът е имало ли е непосредствена заплаха за живота на евреите от Мароко. Да, имало е, въпреки че настояванията на Виши и на Третия Райх за депортация на локалните евреи са били мъчно изпълними. Мароканският султан Мохамед Пети, който официално е подписал доста от документите против евреите, на процедура забавя действието им и по този начин не се постанова да ги извърши. Един от доводите му е, че няма железница от Северна Африка до Европа, а нали процесът на депортация на евреите към лагерите на гибелта се е пазил в загадка. Пренасянето с кораби, през интернационалните води, на толкоз огромна група хора, не е можело да остане неусетно.
Ето един от анализите в труда на доц доктор Серж Бергудо, министър в мароканското държавно управление сред 1993-1995 г и водач на мароканските евреи: „ Отношението към евреите в Мароко през Втората международна война бе двойствено. През страната минава един от директните канали за бягащи от Европа евреи. От Танджер, който по това време е бил „ открит град “, потеглят към Канада стотици израилтяни на всякаква възраст. Помагат им дипломати като американеца Райвз Чайлдс, съдействал на 500 еврейски деца от Унгария да се спасят през Мароко. Местната еврейска общественост ги е приютила, до момента в който ги качат на параходи, само че и управляващите са си затваряли очите, че те са там. Това е ставало против съответния бакшиши, несъмнено. В останалата част на Мароко, където работят законите на френската зона, ръководена от Виши, на евреи е неразрешено да живее в по-новите „ европейски “ региони на градовете. Заставят ги да се върнат в гетата (наричали ги солниците) в старите градове и да се сместят при родственици в препълните еврейските квартали. Евреите възпитаници са изгонени от френските учебни заведения, като се оставя 10 процентна квота на деца на изключително богати родители. (За благополучие от това не пострадва образованието на еврейските деца поради построената мрежа от учебни заведения на Алианс Израели и на религиозни класове към синагогите). Въведена е възбрана евреите да практикуват доста специалности. Правели се описи и е предстояло конфискуване на цялото имущество на израилтяните. За благополучие, на 7 ноември 1942 година американски войски вършат десант на крайбрежията на Мароко. Операцията носи названието Факел. Те завземат ръководството на северно Мароко. Много от евреите стават доставчици на американската войска. Това усъвършенства материалното им положение и оказва помощ да се върнат в домовете си, само че утежнява връзките им с локалните французи ".
Докъде е истината за държавите-спасителки на евреи и от кое място стартират легендите?
" Искам на първо време да кажа накратко за ситуацията на евреите в прилежащите, на Мароко, страни. Тунис е била 6 месеца под директна немска власт, след влизането в страната на армията, командвана от военачалник Ромел. Запознах се с писмото от началника на Секретен сътрудник в страна. То се пази в националния им списък. Той написа, че няма трен от Африка за Европа и е невероятно да бъдат изпратени в концлагерите локалните евреи, както става в остарелия континент, само че прецизно се съблюдават наредбите на Райха евреите да носят жълта значка. Създадени са етнически концлагери от немски вид, единствено без газови камери. В тях са натъпкани мъже и дами, деца и старци. Порядките са доста строги и много хора не устоят и умират (най-вече от холера, поради неприятните санитарни условия и недохранването. Имало и е и други епидемии.)
В Египет и Алжир има трудови лагери за еврейските мъже. Там те поставят безплатен труд, само че в действителност са съсредоточени, с цел да могат бързо и елементарно да бъдат депортирани към лагерите на гибелта в Европа, когато това стане допустимо. Според него, единствено в Мароко няма еврейски лагери. Има и евреи, които са били затворени в колонии на границата на Алжир, само че не поради етноса им. Там са били изолирани лявомислещи и съперници на режима на Виши. На султан Мохамед пети се приписват думите, че неговите жители не се разделят по набожен и етнически симптом - всички живеещи под негова власт са мароканци. Делата му демонстрират, че тъкмо по този начин е мислел.
Друга една преживелица е по-скоро легенда. На рождения ден на султана е имало огромен банкет в двореца. На него Мохамед Пети кани и изтъкнати евреи, част от които са му били съветници преди войната, както и първенците на еврейската общественост. Церемонил-майсторът им отрежда места сред удостоените с достойнството да са поканени, френски висши служители... За страдание, няма фотографии, документиращи тази история. Не е изключено да е легенда, както тази, че датския крал си е зашил жълта звезда в взаимност със своите евреи. Всъщност в Дания не е било въведено маркирането на евреите с жълти звезди. Или че датските риболовци са помогнали на своите съграждани-евреи да доплават до Швеция. Всъщност те са изнудвали бегълците за големи суми. Евреите са им преписвали парцелите си, давали са им кодовете на банковите си сметки. А тези които не са имали задоволително пари и парцели са подписвали, че ще им изплащат сумата за пътуването в бъдеще. Най-интересното е, че те са си изпълнили обещанието и са плащали вноски дълго след края на Втората международна война. При това са мълчали. Наскоро датски историк (не евреин) е изследвал и огласил случилото се. "
И трите страни, за които са знае, че са избавили своите евреи, България, Дания и Мароко, по това време са били монархии. Това инцидентно ли е?
" Според исляма, султанът е смятал евреите за свои жители и е било значимо те да не понижават, а да се усилват. Де факто в страните, където с изключение на държавни управления, е имало още една мощна институция, монархическата, е било допустимо използването на съществуващите антисемитските закони да бъде отлагано. Монарсите са заинтригувани да спасят своите жители. Да не забравяме обаче, че е имало и други монархии в Европа, които не са могли или не са желали да се намесят в интерес на своите евреи. Така че, не - формата на власт не е била решаваща за спасението ".
Още по тематиката в звуковия файл.
Но се оказва,че има не по-малко поучителни истории за принуждение и за избавление на евреи и отвън Стария континент, в колониите на велики европейски страни, където са били пренесени европейските порядки, закони и дискриминация.
Това се случва в Мароко по време на Втората международна война на северния бряг на Африка. За него споделя американският проф. Нюман Стилман - експерт по нова история на ислямския свят, който през зимния учебен срок е посетител професор в Йерусалимския университет.
Проф. Стилман, правилно ли е, че с изключение на Дания и България, Мароко също е избавило своите евреи от лагерите на гибелта по време на Втората международна война?
" По време на Втората международна война Мароко, Алжир и Тунис са били под властта на режима на Виши. Правителствата и на трите страни са били прохитлеристки и са прокарани доста закони, засягащи евреите. Въпросът е имало ли е непосредствена заплаха за живота на евреите от Мароко. Да, имало е, въпреки че настояванията на Виши и на Третия Райх за депортация на локалните евреи са били мъчно изпълними. Мароканският султан Мохамед Пети, който официално е подписал доста от документите против евреите, на процедура забавя действието им и по този начин не се постанова да ги извърши. Един от доводите му е, че няма железница от Северна Африка до Европа, а нали процесът на депортация на евреите към лагерите на гибелта се е пазил в загадка. Пренасянето с кораби, през интернационалните води, на толкоз огромна група хора, не е можело да остане неусетно.
Ето един от анализите в труда на доц доктор Серж Бергудо, министър в мароканското държавно управление сред 1993-1995 г и водач на мароканските евреи: „ Отношението към евреите в Мароко през Втората международна война бе двойствено. През страната минава един от директните канали за бягащи от Европа евреи. От Танджер, който по това време е бил „ открит град “, потеглят към Канада стотици израилтяни на всякаква възраст. Помагат им дипломати като американеца Райвз Чайлдс, съдействал на 500 еврейски деца от Унгария да се спасят през Мароко. Местната еврейска общественост ги е приютила, до момента в който ги качат на параходи, само че и управляващите са си затваряли очите, че те са там. Това е ставало против съответния бакшиши, несъмнено. В останалата част на Мароко, където работят законите на френската зона, ръководена от Виши, на евреи е неразрешено да живее в по-новите „ европейски “ региони на градовете. Заставят ги да се върнат в гетата (наричали ги солниците) в старите градове и да се сместят при родственици в препълните еврейските квартали. Евреите възпитаници са изгонени от френските учебни заведения, като се оставя 10 процентна квота на деца на изключително богати родители. (За благополучие от това не пострадва образованието на еврейските деца поради построената мрежа от учебни заведения на Алианс Израели и на религиозни класове към синагогите). Въведена е възбрана евреите да практикуват доста специалности. Правели се описи и е предстояло конфискуване на цялото имущество на израилтяните. За благополучие, на 7 ноември 1942 година американски войски вършат десант на крайбрежията на Мароко. Операцията носи названието Факел. Те завземат ръководството на северно Мароко. Много от евреите стават доставчици на американската войска. Това усъвършенства материалното им положение и оказва помощ да се върнат в домовете си, само че утежнява връзките им с локалните французи ".
Докъде е истината за държавите-спасителки на евреи и от кое място стартират легендите?
" Искам на първо време да кажа накратко за ситуацията на евреите в прилежащите, на Мароко, страни. Тунис е била 6 месеца под директна немска власт, след влизането в страната на армията, командвана от военачалник Ромел. Запознах се с писмото от началника на Секретен сътрудник в страна. То се пази в националния им списък. Той написа, че няма трен от Африка за Европа и е невероятно да бъдат изпратени в концлагерите локалните евреи, както става в остарелия континент, само че прецизно се съблюдават наредбите на Райха евреите да носят жълта значка. Създадени са етнически концлагери от немски вид, единствено без газови камери. В тях са натъпкани мъже и дами, деца и старци. Порядките са доста строги и много хора не устоят и умират (най-вече от холера, поради неприятните санитарни условия и недохранването. Имало и е и други епидемии.)
В Египет и Алжир има трудови лагери за еврейските мъже. Там те поставят безплатен труд, само че в действителност са съсредоточени, с цел да могат бързо и елементарно да бъдат депортирани към лагерите на гибелта в Европа, когато това стане допустимо. Според него, единствено в Мароко няма еврейски лагери. Има и евреи, които са били затворени в колонии на границата на Алжир, само че не поради етноса им. Там са били изолирани лявомислещи и съперници на режима на Виши. На султан Мохамед пети се приписват думите, че неговите жители не се разделят по набожен и етнически симптом - всички живеещи под негова власт са мароканци. Делата му демонстрират, че тъкмо по този начин е мислел.
Друга една преживелица е по-скоро легенда. На рождения ден на султана е имало огромен банкет в двореца. На него Мохамед Пети кани и изтъкнати евреи, част от които са му били съветници преди войната, както и първенците на еврейската общественост. Церемонил-майсторът им отрежда места сред удостоените с достойнството да са поканени, френски висши служители... За страдание, няма фотографии, документиращи тази история. Не е изключено да е легенда, както тази, че датския крал си е зашил жълта звезда в взаимност със своите евреи. Всъщност в Дания не е било въведено маркирането на евреите с жълти звезди. Или че датските риболовци са помогнали на своите съграждани-евреи да доплават до Швеция. Всъщност те са изнудвали бегълците за големи суми. Евреите са им преписвали парцелите си, давали са им кодовете на банковите си сметки. А тези които не са имали задоволително пари и парцели са подписвали, че ще им изплащат сумата за пътуването в бъдеще. Най-интересното е, че те са си изпълнили обещанието и са плащали вноски дълго след края на Втората международна война. При това са мълчали. Наскоро датски историк (не евреин) е изследвал и огласил случилото се. "
И трите страни, за които са знае, че са избавили своите евреи, България, Дания и Мароко, по това време са били монархии. Това инцидентно ли е?
" Според исляма, султанът е смятал евреите за свои жители и е било значимо те да не понижават, а да се усилват. Де факто в страните, където с изключение на държавни управления, е имало още една мощна институция, монархическата, е било допустимо използването на съществуващите антисемитските закони да бъде отлагано. Монарсите са заинтригувани да спасят своите жители. Да не забравяме обаче, че е имало и други монархии в Европа, които не са могли или не са желали да се намесят в интерес на своите евреи. Така че, не - формата на власт не е била решаваща за спасението ".
Още по тематиката в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ