Обикновено не ги забелязваме или ги скубем и плевим, когато

Обикновено не ги виждаме или ги скубем и плевим, когато са в градината ни. Става въпрос за дивите растения, прародители на доста от познатите ни културни типове, които използваме през днешния ден за издръжка.

Дивите растения обаче, се оказват значим фактор за опазване на хранителната сигурност в условия на изменящ се климат и възходящо население.

Знаем от историята какви опасности крие монокултурното земеделие и какъв брой уязвимо може да бъде то.

А всички съвременни култивирани типове са еволюирали от диви предшественици къде с натурален тим, къде посредством селекция.

Дивите родственици – Crop Wild Relatives (CWR) са всички типове, които се срещат в природата и които до известна степен са генетично свързани с ядливи и фуражни култури, лечебни растения, подправки, декоративни и горски типове, употребявани от индивида.

Дивите слънчогледи да вземем за пример могат да се приспособяват към доста по-студени или горещи условия от полските си братовчеди, само че в това време те са задоволително близки генетично, с цел да могат да се кръстосат, а процесът не изисква генно инженерство.

Друг любопитен образец, който споделя Радина Калдамукова, магистър по геоекология от университета в Тюбинген, е по какъв начин в Европа и България потреблението на подложки от диви (американски) типове грозде се оказва спасяваща тактика след опустошаването на десетки милиони декари европейски лозя от дребния пакостник филоксера през 60-те години на 19 век.

Радина акцентира и една непредвидена изгода от модите в храната и интереса към позабравени ядивни типове и сортове от рода на киноа, булгур, тученица, манголд и прочие

Чуйте диалога с нея за ограниченията, които би трябвало предприемем и за основната роля на биоразнообразието в среда на изменящ се климат.