Риск от постоянно висока инфлация все още няма
Обикновено инфлацията се трансформира в проблем, когато стопанската система създава повече, в сравнение с е капацитетът ѝ, а сегашната обстановка не е такава. Най-вероятно тя ще стартира да се възстановява през идната година, предвижда в изявление за Mediapool основният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов. По думите му преходът към зелена стопанска система ще въздейства в посока повишаване на цените. Павлов предлага обществени ограничения за компенсиране на резултатите от повишаването на електрическата енергия и природния газ.
Г-н Павлов, какъв брой сериозен е казусът с увеличаващата се инфлация?
Инфлацията, която следим сега, се дължи на комбинираното деяние на няколко фактора, които наподобява ще работят единствено краткотрайно. Затова считам, че инфлацията няма да се трансформира в дълготраен проблем за българското стопанство и ще отшуми в хода на идната година.
Какво ви кара да смятате, че повишаването няма да продължи дълго?
Опасно е, когато инфлацията идва от затегнат пазар на труда и от надигане на инфлационните упования. В момента обстановката не е такава. Затова мисля, че рискът от непрекъснато висока инфлация към момента не е действителен.
Какво имате поради?
Обикновено инфлацията се трансформира в проблем, когато стопанската система създава повече, в сравнение с е капацитетът ѝ. Тогава на пазара на труда безработицата спада под равнищата, които са присъщи при цялостна претовареност. Недостигът на работна мощ обгръща множеството браншове на стопанската система и се образуват условия на пазара на труда, при които служащите са в по-силна позиция при договаряне на работните заплати от работодателите. Тъй като изискванията на пазара на труда стават все по-затегнати, цената на работната мощ стартира да нараства. Едва когато заплатите нарастват с темпове, изпреварващи продуктивността на труда задоволително дълго, по-високата цена на труда стартира да се придвижва в цялата стопанска система и в последна сметка се стига до по-висока инфлация. Тоест, без затегнат пазар на труда инфлацията, която следим сега, е малко евентуално да пусне корени и да се окаже трайна.
Другият случай, в който инфлацията се трансформира проблем, е когато инфлационните упования нарастват и има риск да стартират да се самоизпълняват. Особено рисково е, когато семействата и компаниите разполагат с финансовата огнева мощност да материализират тези инфлационни упования, т.е. когато имат обилни свободни парични средства.
Не сме ли таман в това състояние? Последните данни са за – 12% в частния и 19% в обществения бранш.
Не, не мисля. Безработицата е 5.6%, т.е. към момента не е спаднала до равнищата от интервала 2018 и 2019 година, когато стопанската система доближи цялостна претовареност. В обществения бранш фактически заплатите набъбнаха с 19% през тази година, само че заетите в обществения бранш са към една-шеста от общо заетите. Освен това, не виждам индикации по-високите заплати в обществения бранш да се придвижват към частния бранш, най-малко не и в пропорции, които да са обилни.
Повечето заплати за тази година бяха контрактувани в разгара на втората вълна на пандемията. В този миг упованията за вероятността пред българското стопанство бяха отрицателни. При тези условия фокусът на служащите беше по-скоро върху стабилността на работните места, а не върху това да се договорят обилни по мярка нараствания на заплатите, близки до тези преди започването на пандемията.
Отчетеният от статистиката растеж от 12% на заплатите в частния бранш не отразява действителната картина, защото е деформиран от спада в недекларираните приходи в секторите, най-силно наранени от пандемията. Например, бранш " Хотелиерство и ресторантьорство " регистрира 45% нарастване на междинната заплата през второто тримесечие на 2021 година по отношение на година по-рано. Друг бранш, обиден от пандемията - " Култура, спорт и развлечения ", регистрира 25% растеж за същия интервал. В бранш " Административни и спомагателни действия ", където са включени и туристическите организации, растежът е 18%.
Аз не считам, че междинните заплати в тези браншове действително са нарастнали толкоз доста. По-скоро заетите в съответните сектори започнаха да регистрират заплати, по-близки до действителните, тъй като от това зависи размерът на помощта, която получават от бюджета.
Парадоксалното е, че това е една миниреволюция, която се случи по натурален път, откакто години наред страната не успяваше да се оправи с казуса с укриването на приходи и неплащането на осигуровки.
Да, по този начин е. Намаляха тласъците да се крият приходи. Хората видяха, че не е в техен интерес да се обезпечават на минимална заплата, тъй като освен пенсиите им ще са ниски, само че и когато дойдат неприятните времена, няма да получат в цялостен размер обезпечената от бюджета помощ.
Какъв тогава съгласно вас е действителният растеж на заплатите в частния бранш сега?
Ако желаеме да се ориентираме какво се случва, би трябвало да погледнем към секторите, които бяха минимум наранени от пандемията. Там статистиката регистрира надалеч по-скромно нарастване на заплатите. Например, в бранш " Финанси " растежът на междинната заплата е 4%. В енергетиката е 6%, а в търговията и в превоза - към 8%.
Не наподобява разумно при безработица от 5.6% сега заплатите в частния бранш да нарастват с 12%, в случай, че през 2018 и 2019 година, когато безработицата беше към 4% и стопанската система доближи цялостна претовареност, те са нараствали с към 10 -11%.
Ако вземем като насочна точка случилото се в годините на цялостна претовареност - 2018 и 2019, моето най-хубаво съмнение е, че растежът на заплатите, изчистен от резултата на изсветляване на стопанската система вследствие на пандемията, би трябвало да е от порядъка на 6-8%.
Висока ли беше инфлацията през 2018 и 2019 година, когато стопанската система доближи цялостна претовареност?
През 2018 и 2019 година инфлацията в българската стопанска система беше към 3%.
Това е значимо, тъй като ни дава индикация за това кое е здравословното равнище на инфлация, към което би трябвало да се стреми стопанската система. Всяка инфлация, която е под 3%, значи, че ние сме пропуснали опцията да имаме по-силен напредък на приходите и заетостта, без това да води до появяването на опасности за макроикономическата непоклатимост.
А в този момент какво се случва?
Сега обстановката е друга. Инфлацията е 3.7% - т.е. малко над целесъобразното равнище от 3%, само че зад това не стои стопанска система, приближаваща се до цялостна претовареност, а редица други фактори.
Не са ли отговорни централните банки, които напечатаха доста пари?
Връзката сред количеството пари, които печатат централните банки, и инфлацията не е автоматизирана. Само по себе си печатането на пари не е наложително да докара до по-висока инфлация. За да се стигне до такава степен, напечатаните пари би трябвало да бъдат изхарчени. Но преди този момент, те би трябвало да отидат в хора, които ще ги похарчат, а не в такива, които ще ги спестят.
Освен това пари печатат централните банки на развитите стопански системи, не и Българска народна банка. У нас парите в обращение нарастват с темпове, близки до тези, следени в годините преди пандемията. В същото време растежът на заема остава надалеч от стойностите, регистрирани по време на кредитния взрив, в интервала сред 2006 и 2008 година Данните от платежния баланс също не провокират безпокойствие, за разлика от интервала на взрив в заема и недвижимостите преди повече от десетилетие, когато стопанската система беше заливана от обилни външни финансови потоци, търсещи бърза облага в имотния бранш.
По-високите цени на силата ли са главният фактор за по-високата инфлация сега?
Да, цените на природния газ се покачиха шоково.
Ръстът на международната стопанска система и преходът към стопанска система с нулеви излъчвания на парникови газове провокират забележителен растеж в търсенето на електрическа сила. Първоначално, преди да бъдат издигнати нови мощности, произвеждащи чиста електрическа сила, тези спомагателни потребности ще би трябвало да се посрещнат, посредством по-голямо потреблението на съществуващи мощности, в това число тези, употребяващи въглеводороди и най-много газ. Проблемът е, че в Европа и Русия няма непотребен потенциал за рандеман на газ. Има доста нови залежи, само че е неизгодно да се създават, тъй като няма да могат да се употребяват задоволително дълго, с цел да са рентабилни.
В кратковременен проект напън върху цените на газа оказва и неприятното качество на газопреносната мрежа през Украйна, както и лимитираният импорт на полутечен газ, най-много заради огромната конкуренция от Китай и други страни консуматори на газ в Азия.
Всичко това сочи, че цените на газа евентуално ще доближат пикови стойности през тази зима. С настъпването на пролетта цените ще паднат, само че евентуално ще останат много по-високи от междинните равнища, които наблюдавахме през последните няколко години.
Какво е въздействието на пандемията от ковид?
Пандемията докара до спиране на индустриалните вериги. Особено уязвими се оказаха производства, които са мощно съсредоточени едвам в няколко заводи в света, като производството на чипове, да вземем за пример.
Има и други забавни образци, като цените на корабните транспорти. В момента транспортът на един резервоар от Китай до Европа коства над 14 000 $, което е растеж от повече от четири пъти за последната година.
Проблемът се оказа в това, че пандемията води до затваряне на пристанища. Това накара фирмите да пренасочат товари към други пристанища, които пък постоянно се задръстват, защото по дизайн са проектирани с дребен непотребен потенциал. Това прави транспортите по-дълги и несигурни, което в последна сметка визира цените на съвсем всички артикули, защото 80% от международната търговия се прави с кораби.
Има ли и други фактори, който оказват напън върху цените на суровините?
Изглежда преходът към зелена стопанска система също стартира да се трансформира във фактор, който въздейства на цените на суровините, най-много през канала на упованията.
Зеленият преход ще промени метода, по който произвеждаме артикули, защото технологиите, употребявани сега, генерират огромни излъчвания парникови газове. Поне в началото тези нови технологии ще доведат и до по-високи цени. Например, виждал съм прогнози за Съединени американски щати, че цените на електрическата сила ще набъбнат с 15%, на етилена - сред 10% и 15%, на стоманата - сред 16% и 29%, а на цимента - сред 75% и 140%.
Добрата вест е, че растежът в цените ще се случва доста постепенно, тъй като преходът към зелени технологии ще продължи повече от две десетилетия. Все отново, допустимо е упованията на някои от участниците в индустриалните вериги на тези артикули към този момент да са почнали да се покачват, което наподобява оказва спомагателен напън върху цените.
При състояние че природният газ от 1 октомври се усили с 36%, би трябвало ли да ни успокоява събитието, повтаряно от КЕВР, че цената е с 25% по-ниска от средноевропейската, в случай че приходите на българите са 50% по-ниски от средноевропейските?
Енергийно небогати са 27.5% от семействата в България, при приблизително 7% за Европейски Съюз. Наличието на толкоз огромен брой енергийно небогати ще усили тежестта на шока за българската стопанска система, който високите цени на силата провокират. Това ускорява причините в интерес на политики за отплата на този потрес върху най-уязвимите.
Според мен би трябвало да се усили размерът на помощта за енергийно бедните, тъй че да се покрие цялостният размер на спомагателните разноски, пред които те се изправят. Също по този начин, би трябвало да се огледат критериите за достъп до този тип помощ, с цел да не се окаже, че има нуждаещи се, които няма да бъдат обхванати от мярката. Ще бъде доста значимо да се продължи с политиката на изпреварващо повишаване на минималната работна заплата, както и да се намерения за в допълнение подкрепяне на пенсионерите и през 2022 година
Добра концепция ли са показаните от служебното държавно управление обезщетения за бизнеса, които обаче са чак за следващата година?
Помощ от бюджета би трябвало да получат единствено най-уязвимите. В стопанска система, в която енергийно небогати са толкоз доста хора, преобладаващата част от помощта би трябвало да бъде ориентирана към тях.
Що се отнася до бизнеса, коства ми се, че в случай че се дава някаква помощ на бизнеса въобще, то това би трябвало да става доста селективно. Повечето бизнеси ще са в положение да трансферират огромна част от увеличените разноски в следствие от шока с цените на силата върху крайните си клиенти, защото крайното търсене остава мощно. Според мен помощ би трябвало да получат единствено тези бизнеси, които нямат такава опция и има заплаха да бъдат изтласкани от значими външни пазари.
Принципът би следвало да бъде, че помощ ще получават единствено тези, които не могат да си оказват помощ сами. Освен това, помощта от бюджета следва да бъде лимитирана по време и размер, с цел да се овладее натискът за в допълнение натоварване на обществените финанси.
Г-н Павлов, какъв брой сериозен е казусът с увеличаващата се инфлация?
Инфлацията, която следим сега, се дължи на комбинираното деяние на няколко фактора, които наподобява ще работят единствено краткотрайно. Затова считам, че инфлацията няма да се трансформира в дълготраен проблем за българското стопанство и ще отшуми в хода на идната година.
Какво ви кара да смятате, че повишаването няма да продължи дълго?
Опасно е, когато инфлацията идва от затегнат пазар на труда и от надигане на инфлационните упования. В момента обстановката не е такава. Затова мисля, че рискът от непрекъснато висока инфлация към момента не е действителен.
Какво имате поради?
Обикновено инфлацията се трансформира в проблем, когато стопанската система създава повече, в сравнение с е капацитетът ѝ. Тогава на пазара на труда безработицата спада под равнищата, които са присъщи при цялостна претовареност. Недостигът на работна мощ обгръща множеството браншове на стопанската система и се образуват условия на пазара на труда, при които служащите са в по-силна позиция при договаряне на работните заплати от работодателите. Тъй като изискванията на пазара на труда стават все по-затегнати, цената на работната мощ стартира да нараства. Едва когато заплатите нарастват с темпове, изпреварващи продуктивността на труда задоволително дълго, по-високата цена на труда стартира да се придвижва в цялата стопанска система и в последна сметка се стига до по-висока инфлация. Тоест, без затегнат пазар на труда инфлацията, която следим сега, е малко евентуално да пусне корени и да се окаже трайна.
Другият случай, в който инфлацията се трансформира проблем, е когато инфлационните упования нарастват и има риск да стартират да се самоизпълняват. Особено рисково е, когато семействата и компаниите разполагат с финансовата огнева мощност да материализират тези инфлационни упования, т.е. когато имат обилни свободни парични средства.
Не сме ли таман в това състояние? Последните данни са за – 12% в частния и 19% в обществения бранш.
Не, не мисля. Безработицата е 5.6%, т.е. към момента не е спаднала до равнищата от интервала 2018 и 2019 година, когато стопанската система доближи цялостна претовареност. В обществения бранш фактически заплатите набъбнаха с 19% през тази година, само че заетите в обществения бранш са към една-шеста от общо заетите. Освен това, не виждам индикации по-високите заплати в обществения бранш да се придвижват към частния бранш, най-малко не и в пропорции, които да са обилни.
Повечето заплати за тази година бяха контрактувани в разгара на втората вълна на пандемията. В този миг упованията за вероятността пред българското стопанство бяха отрицателни. При тези условия фокусът на служащите беше по-скоро върху стабилността на работните места, а не върху това да се договорят обилни по мярка нараствания на заплатите, близки до тези преди започването на пандемията.
Отчетеният от статистиката растеж от 12% на заплатите в частния бранш не отразява действителната картина, защото е деформиран от спада в недекларираните приходи в секторите, най-силно наранени от пандемията. Например, бранш " Хотелиерство и ресторантьорство " регистрира 45% нарастване на междинната заплата през второто тримесечие на 2021 година по отношение на година по-рано. Друг бранш, обиден от пандемията - " Култура, спорт и развлечения ", регистрира 25% растеж за същия интервал. В бранш " Административни и спомагателни действия ", където са включени и туристическите организации, растежът е 18%.
Аз не считам, че междинните заплати в тези браншове действително са нарастнали толкоз доста. По-скоро заетите в съответните сектори започнаха да регистрират заплати, по-близки до действителните, тъй като от това зависи размерът на помощта, която получават от бюджета.
Парадоксалното е, че това е една миниреволюция, която се случи по натурален път, откакто години наред страната не успяваше да се оправи с казуса с укриването на приходи и неплащането на осигуровки.
Да, по този начин е. Намаляха тласъците да се крият приходи. Хората видяха, че не е в техен интерес да се обезпечават на минимална заплата, тъй като освен пенсиите им ще са ниски, само че и когато дойдат неприятните времена, няма да получат в цялостен размер обезпечената от бюджета помощ.
Какъв тогава съгласно вас е действителният растеж на заплатите в частния бранш сега?
Ако желаеме да се ориентираме какво се случва, би трябвало да погледнем към секторите, които бяха минимум наранени от пандемията. Там статистиката регистрира надалеч по-скромно нарастване на заплатите. Например, в бранш " Финанси " растежът на междинната заплата е 4%. В енергетиката е 6%, а в търговията и в превоза - към 8%.
Не наподобява разумно при безработица от 5.6% сега заплатите в частния бранш да нарастват с 12%, в случай, че през 2018 и 2019 година, когато безработицата беше към 4% и стопанската система доближи цялостна претовареност, те са нараствали с към 10 -11%.
Ако вземем като насочна точка случилото се в годините на цялостна претовареност - 2018 и 2019, моето най-хубаво съмнение е, че растежът на заплатите, изчистен от резултата на изсветляване на стопанската система вследствие на пандемията, би трябвало да е от порядъка на 6-8%.
Висока ли беше инфлацията през 2018 и 2019 година, когато стопанската система доближи цялостна претовареност?
През 2018 и 2019 година инфлацията в българската стопанска система беше към 3%.
Това е значимо, тъй като ни дава индикация за това кое е здравословното равнище на инфлация, към което би трябвало да се стреми стопанската система. Всяка инфлация, която е под 3%, значи, че ние сме пропуснали опцията да имаме по-силен напредък на приходите и заетостта, без това да води до появяването на опасности за макроикономическата непоклатимост.
А в този момент какво се случва?
Сега обстановката е друга. Инфлацията е 3.7% - т.е. малко над целесъобразното равнище от 3%, само че зад това не стои стопанска система, приближаваща се до цялостна претовареност, а редица други фактори.
Не са ли отговорни централните банки, които напечатаха доста пари?
Връзката сред количеството пари, които печатат централните банки, и инфлацията не е автоматизирана. Само по себе си печатането на пари не е наложително да докара до по-висока инфлация. За да се стигне до такава степен, напечатаните пари би трябвало да бъдат изхарчени. Но преди този момент, те би трябвало да отидат в хора, които ще ги похарчат, а не в такива, които ще ги спестят.
Освен това пари печатат централните банки на развитите стопански системи, не и Българска народна банка. У нас парите в обращение нарастват с темпове, близки до тези, следени в годините преди пандемията. В същото време растежът на заема остава надалеч от стойностите, регистрирани по време на кредитния взрив, в интервала сред 2006 и 2008 година Данните от платежния баланс също не провокират безпокойствие, за разлика от интервала на взрив в заема и недвижимостите преди повече от десетилетие, когато стопанската система беше заливана от обилни външни финансови потоци, търсещи бърза облага в имотния бранш.
По-високите цени на силата ли са главният фактор за по-високата инфлация сега?
Да, цените на природния газ се покачиха шоково.
Ръстът на международната стопанска система и преходът към стопанска система с нулеви излъчвания на парникови газове провокират забележителен растеж в търсенето на електрическа сила. Първоначално, преди да бъдат издигнати нови мощности, произвеждащи чиста електрическа сила, тези спомагателни потребности ще би трябвало да се посрещнат, посредством по-голямо потреблението на съществуващи мощности, в това число тези, употребяващи въглеводороди и най-много газ. Проблемът е, че в Европа и Русия няма непотребен потенциал за рандеман на газ. Има доста нови залежи, само че е неизгодно да се създават, тъй като няма да могат да се употребяват задоволително дълго, с цел да са рентабилни.
В кратковременен проект напън върху цените на газа оказва и неприятното качество на газопреносната мрежа през Украйна, както и лимитираният импорт на полутечен газ, най-много заради огромната конкуренция от Китай и други страни консуматори на газ в Азия.
Всичко това сочи, че цените на газа евентуално ще доближат пикови стойности през тази зима. С настъпването на пролетта цените ще паднат, само че евентуално ще останат много по-високи от междинните равнища, които наблюдавахме през последните няколко години.
Какво е въздействието на пандемията от ковид?
Пандемията докара до спиране на индустриалните вериги. Особено уязвими се оказаха производства, които са мощно съсредоточени едвам в няколко заводи в света, като производството на чипове, да вземем за пример.
Има и други забавни образци, като цените на корабните транспорти. В момента транспортът на един резервоар от Китай до Европа коства над 14 000 $, което е растеж от повече от четири пъти за последната година.
Проблемът се оказа в това, че пандемията води до затваряне на пристанища. Това накара фирмите да пренасочат товари към други пристанища, които пък постоянно се задръстват, защото по дизайн са проектирани с дребен непотребен потенциал. Това прави транспортите по-дълги и несигурни, което в последна сметка визира цените на съвсем всички артикули, защото 80% от международната търговия се прави с кораби.
Има ли и други фактори, който оказват напън върху цените на суровините?
Изглежда преходът към зелена стопанска система също стартира да се трансформира във фактор, който въздейства на цените на суровините, най-много през канала на упованията.
Зеленият преход ще промени метода, по който произвеждаме артикули, защото технологиите, употребявани сега, генерират огромни излъчвания парникови газове. Поне в началото тези нови технологии ще доведат и до по-високи цени. Например, виждал съм прогнози за Съединени американски щати, че цените на електрическата сила ще набъбнат с 15%, на етилена - сред 10% и 15%, на стоманата - сред 16% и 29%, а на цимента - сред 75% и 140%.
Добрата вест е, че растежът в цените ще се случва доста постепенно, тъй като преходът към зелени технологии ще продължи повече от две десетилетия. Все отново, допустимо е упованията на някои от участниците в индустриалните вериги на тези артикули към този момент да са почнали да се покачват, което наподобява оказва спомагателен напън върху цените.
При състояние че природният газ от 1 октомври се усили с 36%, би трябвало ли да ни успокоява събитието, повтаряно от КЕВР, че цената е с 25% по-ниска от средноевропейската, в случай че приходите на българите са 50% по-ниски от средноевропейските?
Енергийно небогати са 27.5% от семействата в България, при приблизително 7% за Европейски Съюз. Наличието на толкоз огромен брой енергийно небогати ще усили тежестта на шока за българската стопанска система, който високите цени на силата провокират. Това ускорява причините в интерес на политики за отплата на този потрес върху най-уязвимите.
Според мен би трябвало да се усили размерът на помощта за енергийно бедните, тъй че да се покрие цялостният размер на спомагателните разноски, пред които те се изправят. Също по този начин, би трябвало да се огледат критериите за достъп до този тип помощ, с цел да не се окаже, че има нуждаещи се, които няма да бъдат обхванати от мярката. Ще бъде доста значимо да се продължи с политиката на изпреварващо повишаване на минималната работна заплата, както и да се намерения за в допълнение подкрепяне на пенсионерите и през 2022 година
Добра концепция ли са показаните от служебното държавно управление обезщетения за бизнеса, които обаче са чак за следващата година?
Помощ от бюджета би трябвало да получат единствено най-уязвимите. В стопанска система, в която енергийно небогати са толкоз доста хора, преобладаващата част от помощта би трябвало да бъде ориентирана към тях.
Що се отнася до бизнеса, коства ми се, че в случай че се дава някаква помощ на бизнеса въобще, то това би трябвало да става доста селективно. Повечето бизнеси ще са в положение да трансферират огромна част от увеличените разноски в следствие от шока с цените на силата върху крайните си клиенти, защото крайното търсене остава мощно. Според мен помощ би трябвало да получат единствено тези бизнеси, които нямат такава опция и има заплаха да бъдат изтласкани от значими външни пазари.
Принципът би следвало да бъде, че помощ ще получават единствено тези, които не могат да си оказват помощ сами. Освен това, помощта от бюджета следва да бъде лимитирана по време и размер, с цел да се овладее натискът за в допълнение натоварване на обществените финанси.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ