Вехти номера: КЗК опитва с мляко и сирене да измести много важна ...
И ни сервират подобаваща тематика. „ Пазарът на храни в България демонстрира деформации. Все повече разчитаме на импорт на месо и мляко, което е безсрамие, тъй като продоволствието е част от националната сигурност “. Тревожната камбана удря Жельо Бойчев от Комисията за защита на конкуренцията по Нова телевизия. Ще рече човек, че социалистът всеки миг ще хване Балкана и по остарял партизански бит, ще нападна мандри по линия на продоволствена политика на въоръжената битка. Това обаче са отминали неща. Днес Жельо и комсомолецът, началник на Комисия за защита на конкуренцията, ще ревизират по какъв начин по този начин компания държи над 80% от пазара с млечни артикули у нас.
Три години откакто същата Комисия за защита на конкуренцията е дала „ зелена светлина “ на сливенската компания „ Тирбул “ да придобие „ Обединена Млечна Компания “, която продава артикули с марките „ Верея “ и „ Олимпус “, ще се ревизира по какъв начин тъкмо е станало това. Жаргонният израз „ Сетила се Мара да се побара “ разказва зародилата потребност от акцията.
Българите от дълго време са наясно, че има „ деформации “ на пазара и че това е „ безсрамие “. Но българите никой не ги пита. На тях им е предоставена свободата патриотично да се гордеят с бактерията за кисело мляко и бялото саламурено сирене, както с България на три морета.
Гръцките притежатели на „ Турбул “ са създали каквото би трябвало и са получили позволение да преобладават на пазара. „ Не е вманиачен, който яде баницата, а този, който му я дава “.
Комисия за защита на конкуренцията ще ревизира дали има монопол или нарушаване на конкуренцията. Само че и да има, кой ще е отговорен? Нали Комисия за защита на конкуренцията е дала разрешението. Не звучи умно…
В същото време десетки хиляди тонове подправено сирене сме купили и изяли през 2025 година Според фермери пазарът ни от дълго време е залят с некачествени млечни артикули и артикули, а контролните органи нямат запас или предпочитание да управляват качеството.
Научаваме също, че за 5 години производството на мляко у нас е намаляло с 25%, а вносът на млечни артикули се е нараснал с 43%. Кой обаче е виновен за това състояние, остава загадка.
Некачествените млечни артикули на пазара постоянно съдържат имитиращи съставки като растителни мазнини (палмово масло), нишесте, желатин или съставки за втвърдяване. Тези артикули заместват същинското мляко с по-евтини вещества, променяйки хранителната стойност и качеството. Влагането на тези съставки е неприемливо при продуктите, етикетирани единствено като „ сирене “ или „ кисело мляко “. Недопустимо на думи и действително в живота.
Контролните органи ни заливат с многословни пояснения, доклади за огромна активност, само че резултати по този начин и не се виждат. Всички те отхвърлят да назоват компаниите, които ни пробутват отпадъци, тъй като подобен бил законът. Е да де, само че нали законът пази на първо място потребителите, а излиза, че институциите бранят тарикатите. А нас ни поучават деликатно да четем етикетите и да търсим артикули, съдържащи единствено мляко, закваска, сирище и сол. На 99% от етикетите написа, че продуктът е от краве, овче, биволско или козе мляко. Можем да се съмняваме, само че там по този начин е написано и точка. Кои сме ние да сочим с пръст и да твърдим друго. Ако медия си разреши да спомене някой производител или търговец – ще я скъсат от каузи.
От Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) споделят: „ Българите имат право да купуват и употребяват качествени артикули “. Но кой ни подсигурява това? Знаем ли какъв брой нишесте, желатин или гума за втвърдяване гълтаме всеки ден с млечните артикули?
Сдружение „ За налична и качествена храна “ от дълго време упорства за законови промени, които да разрешат на контролните органи да афишират обществено имената на компании, които нарушават разпоредбите за произвеждане на храни. Всеки подкрепя това. Но то не се случва.
Производителите отхвърлят концепцията, тъй като можели да станат жертва на черен ПР. Има подобен риск, само че по-приемливо е жителите да са жертвата?
Точно преди една година, на 28 януари международните организации оповестиха, че Coca-Cola изтегля своите питиета в някои страни в Европа, тъй като съдържат " по-високи равнища " на химикал, наименуван хлорат. Мега компанията не крие този факт и понася вредите и взема решение казуса. Ще кажат някои, че Coca-Cola може да издържи подобен удар, само че дребни компании и мандри в България биха банкрутирали. Ако съблюдават разпоредбите и стандартите няма от какво да се опасяват. Качеството е преимущество на пазара и пред конкуренцията. Ако производителите и търговците знаят, че ще бъдат посочени, когато бъдат хванати, че мамят, ще се замислят съществено дали да го вършат.
Комисия за защита на конкуренцията е в акция. Мляко, сирене и кашкавал би трябвало да изместят фокуса от служебният кабинет. Поне по този начин наподобява. Не че тематиката не е значима, само че когато някой се е сетил за мотив отпреди три години, това няма по какъв начин да не буди подозрение.
Иначе е добре да знаем, че в случай че изборите бъдат почтени имаме късмет и ситуацията с млечните артикули да се усъвършенства.
Михаил Димитров
Три години откакто същата Комисия за защита на конкуренцията е дала „ зелена светлина “ на сливенската компания „ Тирбул “ да придобие „ Обединена Млечна Компания “, която продава артикули с марките „ Верея “ и „ Олимпус “, ще се ревизира по какъв начин тъкмо е станало това. Жаргонният израз „ Сетила се Мара да се побара “ разказва зародилата потребност от акцията.
Българите от дълго време са наясно, че има „ деформации “ на пазара и че това е „ безсрамие “. Но българите никой не ги пита. На тях им е предоставена свободата патриотично да се гордеят с бактерията за кисело мляко и бялото саламурено сирене, както с България на три морета.
Гръцките притежатели на „ Турбул “ са създали каквото би трябвало и са получили позволение да преобладават на пазара. „ Не е вманиачен, който яде баницата, а този, който му я дава “.
Комисия за защита на конкуренцията ще ревизира дали има монопол или нарушаване на конкуренцията. Само че и да има, кой ще е отговорен? Нали Комисия за защита на конкуренцията е дала разрешението. Не звучи умно…
В същото време десетки хиляди тонове подправено сирене сме купили и изяли през 2025 година Според фермери пазарът ни от дълго време е залят с некачествени млечни артикули и артикули, а контролните органи нямат запас или предпочитание да управляват качеството.
Научаваме също, че за 5 години производството на мляко у нас е намаляло с 25%, а вносът на млечни артикули се е нараснал с 43%. Кой обаче е виновен за това състояние, остава загадка.
Некачествените млечни артикули на пазара постоянно съдържат имитиращи съставки като растителни мазнини (палмово масло), нишесте, желатин или съставки за втвърдяване. Тези артикули заместват същинското мляко с по-евтини вещества, променяйки хранителната стойност и качеството. Влагането на тези съставки е неприемливо при продуктите, етикетирани единствено като „ сирене “ или „ кисело мляко “. Недопустимо на думи и действително в живота.
Контролните органи ни заливат с многословни пояснения, доклади за огромна активност, само че резултати по този начин и не се виждат. Всички те отхвърлят да назоват компаниите, които ни пробутват отпадъци, тъй като подобен бил законът. Е да де, само че нали законът пази на първо място потребителите, а излиза, че институциите бранят тарикатите. А нас ни поучават деликатно да четем етикетите и да търсим артикули, съдържащи единствено мляко, закваска, сирище и сол. На 99% от етикетите написа, че продуктът е от краве, овче, биволско или козе мляко. Можем да се съмняваме, само че там по този начин е написано и точка. Кои сме ние да сочим с пръст и да твърдим друго. Ако медия си разреши да спомене някой производител или търговец – ще я скъсат от каузи.
От Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) споделят: „ Българите имат право да купуват и употребяват качествени артикули “. Но кой ни подсигурява това? Знаем ли какъв брой нишесте, желатин или гума за втвърдяване гълтаме всеки ден с млечните артикули?
Сдружение „ За налична и качествена храна “ от дълго време упорства за законови промени, които да разрешат на контролните органи да афишират обществено имената на компании, които нарушават разпоредбите за произвеждане на храни. Всеки подкрепя това. Но то не се случва.
Производителите отхвърлят концепцията, тъй като можели да станат жертва на черен ПР. Има подобен риск, само че по-приемливо е жителите да са жертвата?
Точно преди една година, на 28 януари международните организации оповестиха, че Coca-Cola изтегля своите питиета в някои страни в Европа, тъй като съдържат " по-високи равнища " на химикал, наименуван хлорат. Мега компанията не крие този факт и понася вредите и взема решение казуса. Ще кажат някои, че Coca-Cola може да издържи подобен удар, само че дребни компании и мандри в България биха банкрутирали. Ако съблюдават разпоредбите и стандартите няма от какво да се опасяват. Качеството е преимущество на пазара и пред конкуренцията. Ако производителите и търговците знаят, че ще бъдат посочени, когато бъдат хванати, че мамят, ще се замислят съществено дали да го вършат.
Комисия за защита на конкуренцията е в акция. Мляко, сирене и кашкавал би трябвало да изместят фокуса от служебният кабинет. Поне по този начин наподобява. Не че тематиката не е значима, само че когато някой се е сетил за мотив отпреди три години, това няма по какъв начин да не буди подозрение.
Иначе е добре да знаем, че в случай че изборите бъдат почтени имаме късмет и ситуацията с млечните артикули да се усъвършенства.
Михаил Димитров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ