Словото на митрополит Николай, което ядоса политиците
Обични в Господа братя и сестри,
Когато подготвях днешното си слово във връзка Деня на Съединението, взех решение да прегледам какво съм казвал предходните години на този празник, тъй като имам възприятието, че всяка година приказваме едно и също. За страдание съм прав. Вижте, да вземем за пример, какво съм споделил в словото си на този ден през 2013 година
„ Ще попитате дали в днешния ден, в деня, в който честваме Съединението на България, Българската православна черква ще каже няколко думи по настоящите политически събития? Дали Църквата ще заеме страна? С какви думи тя ще охарактеризира протичащото се. Как ще го разяснява? Какъв апел ще насочи? Думите, които характеризират протичащото се към този момент са казани. Ето единствено няколко цитата от вчерашната преса: „ Яростна борба ”, „ Още като деца започваме да ненавиждаме тези, които мислят ”, „ Голямото мразене ”, „ Здравият разсъдък напуща последните територии в груповото българско схващане ”, „ Пълно неявяване на допирни точки сред съперниците ”, „ Състояние на цялостна гражданска нетърпимост ”, „ Егоизъм, който връзва краката на страната с стоманени окови ”. Това са думи на самостоятелни коментатори и те доста ясно посочват положението, в което е изпаднало обществото ни. Омраза. Безпаметност. Гняв. Егоизъм. ”
Това съм споделил преди девет години. Тогава съм цитирал вестникарските заглавия от 5. септември 2013 година Ако прегледаме вчерашните изявления в обществените медии несъмнено ще прочетем същите заглавия. Девет години все едно и също. Омраза, до степен на безпаметност, яд, нарцисизъм. Съгласете се, че това не е обикновено.
Не мога да не отбележа, обаче, че се следи известно развиване. Ако преди омразата беше насаждана и нагнетявана по-скоро по принцип, от две години насам тя към този момент добива персонифицирани черти. Сега съответни групи хора биват призовавани да ненавиждат съответни други групи хора. Младите да ненавиждат старите. Хората от центъра да ненавиждат хората от покрайнините. Слушащите един тип музика би трябвало наложително да ненавиждат слушащите различен тип музика. Работещите в областта на високите технологии да се отнасят с неуважение, да не кажа с пренебрежение към елементарните служащи. Излиза, че ти към този момент не можеш да се идентифицираш с избран обществен кръг, в случай че наложително не мразиш хората от другите обществени кръгове. За омразата на политическа основа въобще да не приказваме, там тя към този момент граничи с нервност.
В омразата на политическа основа се обрисува и една още по-опасна наклонност. Напоследък започнахме да чуваме апели за елиминиране и надали не физическо очистване на съответни персони, назовавани поименно. Имам възприятието, че се връщаме във времената на испанската инквизиция, когато самозабравили се хора, присвоили си световна власт, са изгаряли на клади тези, които не са мислели като тях, след скалъпени, фарсови правосъдни процеси, провеждани сякаш от позицията на някакви полезности. За никакви полезности не е ставало дума, а единствено за практикуване на груба, безчовечна власт. За политика, представяна като вяра. Искам доста добре да запомните, че инквизицията като институция, е откритие на западната черква. Тормозенето, унижаването, малтретирането и унищожаването на хора поради убежденията им, или тъй като ги считаме за по-низши от нас, или просто тъй като не ни харесват, са средновековни практики, въведени на Запад, които ние в Светата Православна Църква считаме за разколнически и изрично отхвърляме и осъждаме. Ако там най-важната полезност е да упражняваш превъзходство, а методът за реализиране на превъзходство е „ разделяй и владей ”, посредством сеене на ненавист, то за нас най-важна полезност е любовта, а методът за изглаждане на несъгласията се споделя разговор и съборност.
Когато споделям това се възнамерявам и върху нещо друго. От началото на прехода българите изпращат децата си доброволно и задушевно на запад, с хиляди и хиляди, с цел да учат там и да попият западните полезности. Сега те започнаха да се връщат и се оказва, че с изключение на познания, които занапред ще чакаме да приложат, някои от тях са попили пренебрежение към родното, пренебрежение към родителите, краен индивидуализъм, материализъм, нарцисизъм и на всичкото от горната страна подготвеност да постановат наученото принудително, с методите на инквизицията. Те приказват за политика, само че на процедура се държат като религиозни фанатици, изповядващи някаква „ вяра на омразата ”, в случай че въобще може да има такава. Тази война на омразата, в която нашите деца стават принадлежности на злото, би трябвало да спре незабавно. Всички сме длъжни да го създадем. А в случай че има възрастни, които ги насъскват и се възползват от неопитността им, то те би трябвало да бъдат изобличени сурово от цялото общество. Казвам това, апропо, само че ви апелирам да се замислите над въпроса, тъй като ми се коства значим.
Сега чуйте, какво е споделил по тематиката за омразата Свети Апостол Иоан Богослов: „ Който споделя, че е в светлината, а ненавижда брата си, той още е в тъмнината. Който обича брата си, той пребъдва в светлината и в него няма сексапил. А който ненавижда брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнината върви и не знае накъде отива, тъй като тъмнината е ослепила очите му. ” (1 Иоан 2:9-11).
Запомнете, братя и сестри, този съвет на Апостола: когато някой ви приказва, гледайте очите му. Устата може да лъже, само че очите не лъжат. Ако той ви приказва за ненавист и в очите му има мрачевина, знайте, че тъмнината го е ослепила и той не знае накъде отива. А щом не знае на къде отива няма по какъв начин да ви води на положително място. Вижте какъв брой просто и ясно го е споделил Апостолът. Гледайте очите и по тях ще разберете кой кой е.
Толкова по настоящите въпроси.
Сега ще ви помоля да излезем начело пред храма и да отслужим една къса панихида пред паметника на Гавраил Кръстевич, който поставихме тук на днешния ден преди една година. Да поменем дейците за Съединението на България, всред които той, съгласно нас, заема най видно място. Нека ви напомня, че Гавраил Кръстевич е индивидът, който е съставил и е поднесъл на султана за автограф фермана за основаване на Българската Екзархия. В него той персонално е начертал границите на Екзархията, които след това стават граници на Сан-Стефанска България. Той е написал и първия Екзархийски правилник. И като генерал-губернатор на Източна Румелия не просто не е попречил да стане Съединението, само че е съдействал пред султана то да бъде признато и по-късно юридически закрепено. Впрочем, дано кажа, че Гавраил Кръстевич е приключил право в Париж, което демонстрира, че западното обучение не е наложително неприятно нещо. Разликата сред него и някои от днешните наши ученици на западните университети е, че той е бил ваксиниран против един от главните уроци на западното обучение, а точно, че всичко може да е обект на договорка и, че всичко се продава. Като православен човек той е знаел, че има неща, които не се продават. Като да вземем за пример, братята и сестрите ти, които би трябвало да обичаш, както обичаш себе си, отечеството ти, православната ти религия и православните полезности. Ако това можем да преподадем на младите, ще сме изцяло съумели.
Благодаря на сдружението Граждански клуб, на Кмета на град Пловдив и на общинските ни съветници, които подеха самодейността и оповестиха Гавраил Кръстевич посмъртно за почетен жител на Пловдив. Един от дребното случаи у нас, в които се отдава самопризнание, въпреки и посмъртно, не на демократичен бунтовник, а на закостенял строител. Тези знаци са значими, по-важни в сравнение с допускаме и аз благодаря на първенците на град Пловдив, че схващат смисъла на знаците.
Ще завърша с думите на Свети Апостол Павел към Коринтяни, които съм цитирал в словото си през 2020 година, само че не е ненужно да ги повторим: „ Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма посред ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл. ” (1.Кор. 1:10).
Моля ви и аз, в името на нашия Господ Иисус Христос, да спрем да се влияем от сеещите ненавист и разцепления, да ги пренебрегваме и изолираме от нашата среда, да изповядаме и си извиним волните и неволни провинения и да започем да се сплотяваме като народ и нация. Приканвам всички свещенослужители в поверената ми епархия към усърдна молитва в идващите дни и седмици, Бог да резервира страната ни и народа ни и да му даде мир, благополучие и блажен триумф.
Честито Съединение!
Бог да пази България!
Когато подготвях днешното си слово във връзка Деня на Съединението, взех решение да прегледам какво съм казвал предходните години на този празник, тъй като имам възприятието, че всяка година приказваме едно и също. За страдание съм прав. Вижте, да вземем за пример, какво съм споделил в словото си на този ден през 2013 година
„ Ще попитате дали в днешния ден, в деня, в който честваме Съединението на България, Българската православна черква ще каже няколко думи по настоящите политически събития? Дали Църквата ще заеме страна? С какви думи тя ще охарактеризира протичащото се. Как ще го разяснява? Какъв апел ще насочи? Думите, които характеризират протичащото се към този момент са казани. Ето единствено няколко цитата от вчерашната преса: „ Яростна борба ”, „ Още като деца започваме да ненавиждаме тези, които мислят ”, „ Голямото мразене ”, „ Здравият разсъдък напуща последните територии в груповото българско схващане ”, „ Пълно неявяване на допирни точки сред съперниците ”, „ Състояние на цялостна гражданска нетърпимост ”, „ Егоизъм, който връзва краката на страната с стоманени окови ”. Това са думи на самостоятелни коментатори и те доста ясно посочват положението, в което е изпаднало обществото ни. Омраза. Безпаметност. Гняв. Егоизъм. ”
Това съм споделил преди девет години. Тогава съм цитирал вестникарските заглавия от 5. септември 2013 година Ако прегледаме вчерашните изявления в обществените медии несъмнено ще прочетем същите заглавия. Девет години все едно и също. Омраза, до степен на безпаметност, яд, нарцисизъм. Съгласете се, че това не е обикновено.
Не мога да не отбележа, обаче, че се следи известно развиване. Ако преди омразата беше насаждана и нагнетявана по-скоро по принцип, от две години насам тя към този момент добива персонифицирани черти. Сега съответни групи хора биват призовавани да ненавиждат съответни други групи хора. Младите да ненавиждат старите. Хората от центъра да ненавиждат хората от покрайнините. Слушащите един тип музика би трябвало наложително да ненавиждат слушащите различен тип музика. Работещите в областта на високите технологии да се отнасят с неуважение, да не кажа с пренебрежение към елементарните служащи. Излиза, че ти към този момент не можеш да се идентифицираш с избран обществен кръг, в случай че наложително не мразиш хората от другите обществени кръгове. За омразата на политическа основа въобще да не приказваме, там тя към този момент граничи с нервност.
В омразата на политическа основа се обрисува и една още по-опасна наклонност. Напоследък започнахме да чуваме апели за елиминиране и надали не физическо очистване на съответни персони, назовавани поименно. Имам възприятието, че се връщаме във времената на испанската инквизиция, когато самозабравили се хора, присвоили си световна власт, са изгаряли на клади тези, които не са мислели като тях, след скалъпени, фарсови правосъдни процеси, провеждани сякаш от позицията на някакви полезности. За никакви полезности не е ставало дума, а единствено за практикуване на груба, безчовечна власт. За политика, представяна като вяра. Искам доста добре да запомните, че инквизицията като институция, е откритие на западната черква. Тормозенето, унижаването, малтретирането и унищожаването на хора поради убежденията им, или тъй като ги считаме за по-низши от нас, или просто тъй като не ни харесват, са средновековни практики, въведени на Запад, които ние в Светата Православна Църква считаме за разколнически и изрично отхвърляме и осъждаме. Ако там най-важната полезност е да упражняваш превъзходство, а методът за реализиране на превъзходство е „ разделяй и владей ”, посредством сеене на ненавист, то за нас най-важна полезност е любовта, а методът за изглаждане на несъгласията се споделя разговор и съборност.
Когато споделям това се възнамерявам и върху нещо друго. От началото на прехода българите изпращат децата си доброволно и задушевно на запад, с хиляди и хиляди, с цел да учат там и да попият западните полезности. Сега те започнаха да се връщат и се оказва, че с изключение на познания, които занапред ще чакаме да приложат, някои от тях са попили пренебрежение към родното, пренебрежение към родителите, краен индивидуализъм, материализъм, нарцисизъм и на всичкото от горната страна подготвеност да постановат наученото принудително, с методите на инквизицията. Те приказват за политика, само че на процедура се държат като религиозни фанатици, изповядващи някаква „ вяра на омразата ”, в случай че въобще може да има такава. Тази война на омразата, в която нашите деца стават принадлежности на злото, би трябвало да спре незабавно. Всички сме длъжни да го създадем. А в случай че има възрастни, които ги насъскват и се възползват от неопитността им, то те би трябвало да бъдат изобличени сурово от цялото общество. Казвам това, апропо, само че ви апелирам да се замислите над въпроса, тъй като ми се коства значим.
Сега чуйте, какво е споделил по тематиката за омразата Свети Апостол Иоан Богослов: „ Който споделя, че е в светлината, а ненавижда брата си, той още е в тъмнината. Който обича брата си, той пребъдва в светлината и в него няма сексапил. А който ненавижда брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнината върви и не знае накъде отива, тъй като тъмнината е ослепила очите му. ” (1 Иоан 2:9-11).
Запомнете, братя и сестри, този съвет на Апостола: когато някой ви приказва, гледайте очите му. Устата може да лъже, само че очите не лъжат. Ако той ви приказва за ненавист и в очите му има мрачевина, знайте, че тъмнината го е ослепила и той не знае накъде отива. А щом не знае на къде отива няма по какъв начин да ви води на положително място. Вижте какъв брой просто и ясно го е споделил Апостолът. Гледайте очите и по тях ще разберете кой кой е.
Толкова по настоящите въпроси.
Сега ще ви помоля да излезем начело пред храма и да отслужим една къса панихида пред паметника на Гавраил Кръстевич, който поставихме тук на днешния ден преди една година. Да поменем дейците за Съединението на България, всред които той, съгласно нас, заема най видно място. Нека ви напомня, че Гавраил Кръстевич е индивидът, който е съставил и е поднесъл на султана за автограф фермана за основаване на Българската Екзархия. В него той персонално е начертал границите на Екзархията, които след това стават граници на Сан-Стефанска България. Той е написал и първия Екзархийски правилник. И като генерал-губернатор на Източна Румелия не просто не е попречил да стане Съединението, само че е съдействал пред султана то да бъде признато и по-късно юридически закрепено. Впрочем, дано кажа, че Гавраил Кръстевич е приключил право в Париж, което демонстрира, че западното обучение не е наложително неприятно нещо. Разликата сред него и някои от днешните наши ученици на западните университети е, че той е бил ваксиниран против един от главните уроци на западното обучение, а точно, че всичко може да е обект на договорка и, че всичко се продава. Като православен човек той е знаел, че има неща, които не се продават. Като да вземем за пример, братята и сестрите ти, които би трябвало да обичаш, както обичаш себе си, отечеството ти, православната ти религия и православните полезности. Ако това можем да преподадем на младите, ще сме изцяло съумели.
Благодаря на сдружението Граждански клуб, на Кмета на град Пловдив и на общинските ни съветници, които подеха самодейността и оповестиха Гавраил Кръстевич посмъртно за почетен жител на Пловдив. Един от дребното случаи у нас, в които се отдава самопризнание, въпреки и посмъртно, не на демократичен бунтовник, а на закостенял строител. Тези знаци са значими, по-важни в сравнение с допускаме и аз благодаря на първенците на град Пловдив, че схващат смисъла на знаците.
Ще завърша с думите на Свети Апостол Павел към Коринтяни, които съм цитирал в словото си през 2020 година, само че не е ненужно да ги повторим: „ Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма посред ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл. ” (1.Кор. 1:10).
Моля ви и аз, в името на нашия Господ Иисус Христос, да спрем да се влияем от сеещите ненавист и разцепления, да ги пренебрегваме и изолираме от нашата среда, да изповядаме и си извиним волните и неволни провинения и да започем да се сплотяваме като народ и нация. Приканвам всички свещенослужители в поверената ми епархия към усърдна молитва в идващите дни и седмици, Бог да резервира страната ни и народа ни и да му даде мир, благополучие и блажен триумф.
Честито Съединение!
Бог да пази България!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ