Обичаният от мнозина актьор отново се впуска в изборите като

Обичаният от мнозина артист още веднъж се впуска в изборите като лидер на листата на „ Демократична България “ в 31-ви МИР-Ямбол и с преференция 105 в 24-ти МИР-София.

- Г-н Калановски, още веднъж ще вървим на избори. За четвърти път за такова малко време. Пишем новата българска история. Според вас коя е най-голямата рецесия, в която се намира страната ни? 

За каквато и рецесия да приказваме, би трябвало на първо време да споменем за войната в Украйна. Защото тя в допълнение утежнява международната икономическа рецесия и основава политическа неустановеност и напрежение във всички страни. В същото време, като разследване от всичко това, хората са вглъбени по какъв начин да изкарат всекидневието, да имат самун на масата, просто да защитят фамилията си и да имат някаква сигурност и финансова, и икономическа. Но все пак дръзвам да настоявам, че за мен най-голямата рецесия в България е духовната. Тя е голяма и е възпитавана от средата на предишния век и получи някаква спомагателна мотивация - било то финансова, било то не знам каква, да се доразвие в последните 30 години.

- Как бихте описали днешната политическа обстановка? 

Ако приемем, че невъзможността да се сформира най-малко в предходния парламент устойчиво ръководещо болшинство и държавно управление евентуално сме в някакъв вид и политическа рецесия, с изключение на международната финансова такава. Трябва да привикваме с тази обстановка, защото не се чака в близкото бъдеще която и да е политическа мощ независимо да може да образува държавно управление - т.е. да вземе толкоз мандати, че да направи държавно управление. Това не е изключение в европейската процедура. Много европейски страни се ръководят от съдружни държавни управления, постоянно и разнородни като идеологически възгледи. Но с една единствена цел - прекарването на съответната страна през международната икономическа рецесия. Което значи ясна стратегия, която да се извършва от едно такова съдружно държавно управление, като в известна степен за положително или зло, в името на самата страна, би трябвало да се подценен някои идеологически различия. Това не би трябвало да звучи като опция за някакви взаимни отстъпки да могат да се вършат, защото всеки един би трябвало да може да отстоява позициите си и да ги прокарва като политики. Става дума за тези неща, до които се стига със единодушие - тези, които са жизненоважни за самата страна.

- А какви са вашите цели на политическата сцена? 

Макар и от години да се занимавам с това, към момента ме питат за какво се занимавам и с политика, имайки поради моята специалност. И да - да се занимаваш с политика неведнъж пречи, чисто професионално на моята съществена специалност, на главната ми работа. Защото някои се преценяват с това, други не желаят, трети виждат, че си по-ангажиран. И аз постоянно споделям, че гражданската ми позиция е едно от главните неща, които ме накараха да се включа в политиката. Безкрайно време марширувахме по жълтите павета с не едно или две претенции, със опозиция против това, което се случва. И в един прекрасен ден човек осъзнава, че единствено с митинги, единствено с обществени изяви на своето противоречие тези неща мъчно биха могли да се трансформират. Точно тогава стартира основаването на “Да, България ”, поканиха ме да вляза в инициативния комитет, в случай че желая. Това беше като продължение на тези огромни митинги, които продължиха доста дни. И аз се съгласих. Близо на 60 години аз станах партиен член, в никакъв случай преди този момент не съм бил. Макар че постоянно преди този момент съм бил и симпатизант на политическите сили, които са от центъра в дясното. Пътечката, по която ходя е била постоянно една и съща. Но не скърбя, че се ангажирах с партийна работа. Малко време имам да отстранявам за партийни каузи и  съдбовното е, че за тях извършвам кражба от времето със фамилията ми. Защото няма по какъв начин да се откажа от времето, което подарявам на театъра, киното и малкия екран.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ