Обичаният наш поет и писател пое към своите небесни простори

Обичаният наш стихотворец и публицист пое към своите небесни простори на 84-годишна възраст. В съкровищницата на българската лирика остава роденото от надарената му душа. Светъл път!

(1935 ~ 2019 г.)

♥ Предположение

Аз няма да умра като хората.
Аз просто ще престана
да те сънувам.
А това е немислимо...

Иначе ще наподобявам умислен.
И времето ще се назовава Големия Сън.
И внезапно ще схвана всичко.
И ще въздъхна: Не можа ли
някоя по-прилична гибел
да ме избере.
 Ти от кой край си?
ще стартира тя.
 Аз съм от края на света
ще завърша аз.

Но преди да се случи всичко,
ела още един път, мое постоянно момиче.
Донеси ми наглата усмивка,
с която те гледах
първия път.
Тя е скрита в тенекиената кутия
от бисквити,
кръгла като нашия лунен вятър,
ръждясала като ветропоказател
кутията, в която укривам
револвера на татко ми,
тъй като...

Аз няма да умра като хората.

***

♥ Без сълзи

Колко е елементарно да бъдеш влюбен
на двадесет години.
И какъв брой е елементарно
да бъдеш разлюбен…

Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливадите от влажна деликатност.
А когато ме блъсваха
в бездънното „ довиждане ”,
мислех си, че загивам.

Но ме спасяваха тези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях
така, както
децата скачат по пружинени кревати.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета
като вълшебства
се виеха към мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болежка от разлъка.

А какъв брой е ужасно да бъдеш влюбен
на четиридесет години.
И какъв брой е ужасно
да бъдеш разлюбен.

Без „ довиждане ”.
Без вълшебства.
Без сълзи.
Раздялата не носи независимост.

И мисля си, че не загивам.

***

♥ Аз, който не избягах от Помпей

Смъртта е свещенодействие. Страх… Но край – надали.
Земната люлка в пустотата ме люлей.
И слушам сферите кристалните сигнали
аз, който не избягах от Помпей.
Преди разкопките да ме разкрият
сгънат като ембрион, спокоен, втвърден
аз просто устоях против стихиите.
И забравимото се вкопчи в мен.
Аз гледах по какъв начин вий бягате надолу
към лодки и избавителни неистини.
Окрали храмовете, вий се молехте
прегрешението на непозната памет да тежи.
Човеци. Зверове… Изчезна всичко.
Как прекрасен бе пустинният Помпей!
При мен останаха две-три тревички.
И популярност допълзя като изверг.
Смениха Бог. Проучиха Вулкана.
Градът блудствен станал е музей.
И единствено аз при себе си останах
аз, който не избягах от Помпей.

1994 година

Снимка:  БГНЕС