Утрин с аромат на палачинки, любов и кафе
Обичаме да гостуваме на Дани от. Заради вкусотиите, с които постоянно ще ни впечатли, поради сладките приказки, в които ще отлетят няколко часа, поради смеха, който като слънце наднича от очите й. Днес още веднъж сме в компанията й, освен това още от сутринта. Палачинките са ненадминати, плодовете са същински, а кафето... кафето е.
Малко повече от година сме в новия ни дом, само че към момента не мога да му се насладя изцяло. Дните ни са щури, занимателни, забавни, рошави, ревящи, крещящи, луди, често тотално на лимита на силите ми, но и доста очарователни, като днешния. Защото майчинството е такова – обичащо, гушкащо, приемащо, грижовно, изтощително, само че и доста сладко. Време за игри, шерване, липса на сън и кафе... ох, най-много кафе, отговорности, никакъв персонален живот или пространство (поне до едно време), задания, обятия, само че доста, доста обич.
Утрините ни минават бързо и безметежно. Още по пижами се стартира едно скачане в леглото, целувки и обятия. Докато се наканим да се измием и облечем, е минал половин час, от време на време и повече. Добре, че има кой да мисли и за мен и да ми подаде чаша с кафе. Палачинките, несъмнено, са от мен.
Дидо, като всяко дете, обожава високовъглехидратните храни и всичко, което е с бяло брашно, му е обичано. Успокоявам се, че яде доста плодове, което ненапълно избавя нещата. Естествено, мъчно се доредих до палачинките или както той споделя, до „ лапачинките “. За мен има плодове и ужасно пробуждане с ароматна чаша .
Следва тоалет, обличане и слизане на долния етаж, с цел да стартират игрите и същинската закуска. Докато закусваме, преглеждаме книжки или вършим проект за програмата на деня. Уикендите са свързани с посещаване на някое събитие – куклен спектакъл за деца или детски ъгъл, а през седмицата множеството време прекарваме на двора, заобиколени от песента на птиците и прохладата на боровата гора.
Живеем в къща, да си покрай природата, е скъпо. Решението ни да се преместим на 20 минути от София, е най-хубавото за децата – да порастват в естетика с природата, да събират слънце, чист въздух, да бъдат покрай земята, да знаят от кое място идва млякото или по какъв начин порастват орехите, да виждат катерички освен в книжките, а още щом отворят очи. Надявам се един ден като пораснат, да го оценят. Да могат, да знаят, да усещат и да обичат – природата, земята, да бъдат положителни и сърдечни хора. Всичко това е допустимо с повече грижа, внимание и обич.
Прекрасно оставащо лято от мен и бъдете щастливи! ❤️
С поддръжката на
Малко повече от година сме в новия ни дом, само че към момента не мога да му се насладя изцяло. Дните ни са щури, занимателни, забавни, рошави, ревящи, крещящи, луди, често тотално на лимита на силите ми, но и доста очарователни, като днешния. Защото майчинството е такова – обичащо, гушкащо, приемащо, грижовно, изтощително, само че и доста сладко. Време за игри, шерване, липса на сън и кафе... ох, най-много кафе, отговорности, никакъв персонален живот или пространство (поне до едно време), задания, обятия, само че доста, доста обич.
Утрините ни минават бързо и безметежно. Още по пижами се стартира едно скачане в леглото, целувки и обятия. Докато се наканим да се измием и облечем, е минал половин час, от време на време и повече. Добре, че има кой да мисли и за мен и да ми подаде чаша с кафе. Палачинките, несъмнено, са от мен.
Дидо, като всяко дете, обожава високовъглехидратните храни и всичко, което е с бяло брашно, му е обичано. Успокоявам се, че яде доста плодове, което ненапълно избавя нещата. Естествено, мъчно се доредих до палачинките или както той споделя, до „ лапачинките “. За мен има плодове и ужасно пробуждане с ароматна чаша .
Следва тоалет, обличане и слизане на долния етаж, с цел да стартират игрите и същинската закуска. Докато закусваме, преглеждаме книжки или вършим проект за програмата на деня. Уикендите са свързани с посещаване на някое събитие – куклен спектакъл за деца или детски ъгъл, а през седмицата множеството време прекарваме на двора, заобиколени от песента на птиците и прохладата на боровата гора.
Живеем в къща, да си покрай природата, е скъпо. Решението ни да се преместим на 20 минути от София, е най-хубавото за децата – да порастват в естетика с природата, да събират слънце, чист въздух, да бъдат покрай земята, да знаят от кое място идва млякото или по какъв начин порастват орехите, да виждат катерички освен в книжките, а още щом отворят очи. Надявам се един ден като пораснат, да го оценят. Да могат, да знаят, да усещат и да обичат – природата, земята, да бъдат положителни и сърдечни хора. Всичко това е допустимо с повече грижа, внимание и обич.
Прекрасно оставащо лято от мен и бъдете щастливи! ❤️
С поддръжката на
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ