Обичам те с цялото си сърце!Ти не знаеш това, но

Обичам те с цялото си сърце!

Ти не знаеш това, само че аз мисля за теб всеки ден. Буквално всеки ден. И макар че може в никакъв случай да не почувстваш същото, аз не мога да се боря със сърцето си!

Може би в никакъв случай не можеш да ме обичаш, тъй като нашите светове са доста разнообразни. Всъщност единственият път, когато разбра, че живея беше, когато се пробвах да привлека вниманието ти. Иска ми се да го направя още няколко пъти, преди да изгубя и последна вяра, че в миналото ще сме дружно.

Обичам те, само че ти си толкоз надалеч.

Живеем в два разнообразни града. Мисля за теб толкоз постоянно, че постоянно си мечтая за всичко, което можеше да се получи, в случай че беше тук и в случай че беше ми обърнал внимание. Разстоянието прави това невероятно за вас.. Защо би трябвало да съм толкоз уязвима с възприятията си, в случай че има възможност те даже да не схванеш за тях? Но даже и да схванеш, дистанцията ще блокира растежа на нашата обич, тъй че какъв е смисълът да се опитваме?

Сърцето ми трепва единствено при мисълта за теб. Получавам световъртеж, когато се сетя за прелестната ти усмивка.

Не мога да допускам, че с всяко „ сърце “, което ми дадеш в обществените медии, получавам неуместно възприятие на вяра. Но какъв е смисълът?

Моите мускули се напрягат при мисълта, че евентуално ще намериш някоя различен, а сърцето ми се къса при мисълта, че евентуално в никакъв случай не си мислил (и в никакъв случай няма да мислиш) за мен по този метод. Прекарах доста време, обмисляйки всички аргументи, заради които в никакъв случай няма да сме дружно аз не съм твоят вид, ти не си моя; фамилиите ни са различни; нямаме общи ползи... описът продължава и продължава.

Но все пак, сърцето ми бие за теб!

С теб бих живяла! С теб желая да остарея!

Как се влюбих в някого, с който съвсем не сме разговаряли. Виждали сме се броени пъти, само че постоянно чувствам пеперуди в стомаха.

Понякога се усещам зле, нямам предпочитание за нищо... Тогава се сещам за теб и се усмихвам. Макар да не си тук, въпреки и толкоз далеч- ти си постоянно в мислите ми. Тези, които ме познават добре, знаят, че съм се трансформирала и това е поради теб.

Глупаво ли е да се надявам?

Ти си толкоз надалеч от мен. Но в този момент, тъй като сме в разнообразни градове. Просто ти в никакъв случай не ме погледна като жена. А аз съм дамата, която би дала всичко за теб! Всичко!