Обичам прегръдките, защото ме карат да се чувствам сигурна и

Обичам прегръдките, тъй като ме карат да се усещам сигурна и предпазена, оказват помощ ми да не помни за тъгите и скърбите...

Обичам, когато ме прегърнат, тъй че да потръпна. Сякаш времето стопира. Дишам от приятност. Чувствам се добре.

Обичам прегръдките, макар че разбирам, че даже те от време на време не могат да оправят нищо. Но имам чувство, че ставам по-силна и смела. Нищо към този момент няма да ме счупи, няма да ме накара да се откажа. Само аз управлявам живота си, а не проблемите и заобикалящата блъсканица.

Обичам обятия, тъй като те оказват помощ да се види светът внезапно доста ясно и умерено. Те оказват помощ да се реализира естетика. Да се види действителността.

Прегръдките са просто красиви. Невероятно е да чувстваш, че си толкоз непосредствен с някого. Наистина заставам на върха на света и сърцето ми просто изскача от гърдите ми от наслада и благополучие.

Да, признавам: прегръдките са моята уязвимост. Изчезвам, когато си припомням или мисля за тях. Прегръдките са обгърнати в топлота, пренесени в вълшебен и невиждани светове. И няма нищо по-прекрасно от това да усетите докосването на различен човек. Кожа до кожа. Сърце до сърце.

Това е необикновено! Кожата стартира да изтръпва, за момент даже усещате, че сте се слели дружно. Че няма граници и невъзможни неща. Вие сте свързани в едно.

Но истината е, че не с всеки човек мога да бъда толкоз близка. Само с тези, които в действителност са ми скъпи и близки. С тези, които помогнаха да науча уроците на живота и любовта. Които помогнаха да схвана какво е същинска любов и лоялност. Тези, които са имали шанс да знаят, обичат и се научат да прегръщат...

Само в обятията на такива хора забравяте за всичко на света. За това какъв брой пъти са ви ранявали и са ви предали. Просто забравяте всичко това...

Обичам такива обятия, които безусловно ме събират в едно цяло, откакто съм била разрушена.

Разочарованията и предишните раздели не минават неусетно. Разбиват ни на фрагменти. В началото има единствено няколко сълзи. След това - още и още. Тогава става мъчително и не искаш да живееш. Да обичаш. Да дишаш.

И единствено прегръдките на обичан човек ни дават мощ. Сила да продължим напред и още веднъж да се радваме на живота!